Фрустрацията е сложно преживяване, изградено от по-елементарни съставки като негодувание, огорчение, опасение. Тя е детерминирана от събитие, което бива субективно преживявано като пречка, загуба или заплаха за дадени ценности и представлява заплаха за значими блага. Фрустрацията трябва да се разбира като такова психично състояние , което възниква в отговор на обективно преодолими/или поне така разбирани/ трудности, блокиращи задоволяването на потребности и мотиви, изпълнението на намерения и действия. В редица случаи фрустрацията води до дезорганизация на съзнанието, дейността и поведението на човека. Това състояние, често включващо елементи на подчертана тревожност, намира от своя страна поведенчески израз както в реакции като агресия, регресия, фиксация, оттегляне и т.н., така и под формата на решения за преодоляване на препятствията към достигане на целта.
Известно е , че съществуват много и различни условия, които биха могли да повлияят силата на агресивното реагиране при фрустрация, тъй като се проявяват индивидуални различия в устойчивостта спрямо фрустрацията.
Изследване: В психологичната диагностика често се съди за устойчивостта спрямо фрустрацията по това как човек решава експериментална фрустрационна ситуация /с рисунки, неуспехи в силно мотивиран експеримент и др./. От тестовете с рисунки най-известен е тестът на Розенцвйг, който изказва предположение, че фрустрацията непременно предизиква агресия. Той създава класификация на типовете реакции на фрустрация: екстрапунативна /вината за ситуацията се прехвърля на друго лице/; интрапунативна /търсят вината в себе си/; импунативна /причината виждат в неизбежните обстоятелства/.
Вижте още:
Няма коментари:
Публикуване на коментар