Познанието за обективната действителност започва с усещането и възприятията, които представляват сетивна степен на репрезентация в съзнанието на личността. В живота и дейността си обаче, човек се натъква непрекъснато на някакви нови обекти и нови техни свойства. По този начин у него възникват въпроси, на които не може да получи отговор по пътя на сетивното познание. Това е причина у човека да се развие специфичен личностен познавателен процес, наречен мислене. Само чрез мисленето като степен на абстрактно-логическото познание, личността може да проникне в същността на обектите, да разкрие закономерностите, както и да предвиди хода им.
Мисленето е познавателен процес, който се състои в репрезентация в съзнанието на личността на сложните връзки и отношения между обектите и околния свят. То е познание за действителността, основаващо се на използването на по-рано придобитите познания за нея.
Мисленето съотнася данните от усещанията и възприятието. Разкриването на отношенията и връзките между обектите е най-съществената задача на мисленето.
Мисленето има три основни компонента:
  1. Осъществява се вътре в ума, но за него се съди по външните признаци на човека.
  2. При него става някаква манипулация на знанията.
  3. Мисленето е целенасочено и неговите резултати се проявяват в поведението

Задача на мисленето е да разкрие съществените, необходимите връзки, основани на реални зависимости, отделяйки от тях случайните съвпадения в една или друга ситуация.. Разкривайки тези връзки мисленето преминава от единичното към общото, т.е. то е обобщена репрезентация на действителността в съзнанието на личността. Освен това мисленето е опосредствено представяне на действителността. Едно от най-важните особености на мисленето е да обобщава единичните неща и да се прилагат общите закони към отделните явления
Логиката на мисловния процес се проявява чрез нейните форми: - понятия, съждения и умозаключения.
1. Понятието е репрезентация в съзнанието на личността на най-съществените признаци на обектите, явленията от действителността. Признаците – това са характеристиките на някой обект или явления. Те могат да се различават както по количество, така и по качество. Понятията представяйки общото, същественото и закономерното в предметите и явленията, представляват най-висока степен на опознаване на света. Понятията се означават с думи – това е неговата материална обвивка. Мислейки с понятия, ние мислим с думи, като в тях влагаме и сетивния си опит. Следователно понятията са съвкупност от информацията на първата и втора сигнална система. Те се формират по два начина: А/. Като резултат на собствения опит и Б/. Като изработени от обществото понятия в исторически аспект. Езикът е главно средство, чрез което се предават натрупаните от човечеството понятия. Понятието е много близко до представата и понякога се свежда до нея. Понятието и представата са взаимно свързани и взаимно се допълват, като понятието е по-схематичен и по-абстрактен образ от представата. 
2.Съждението – това е основна форма на осъществяване на мисловния процес. Определя се като изказване на нещо за нещо, отричане или потвърждаване на някакви връзки и отношения на обектите или техните признаци. Съжденията първоначално се формират от действия. Та в различна степен е и емоционално наситено. В него се проявява личността с нейните свойства и качества и отношението към света. Всяко съждение има претенциите за истиност, затова възниква необходимостта от проверка и критика от работа на мисленето над съждението – разсъждение. В такъв аспект съждението се явява краен пункт от разсъждението.
3.Умозаключението – извличане на ново съждение от две или повече други съждения. Чрез умозаключението на основата на наличните ни знания се идва до нови знания, без непосредственото участие на сетивния опит. Умозаключенията са няколко вида:
Индуктивно – в резултат на наблюдения над частни случаи се прави общо умозаключение разпространено върху всички случаи.
Дедуктивно – от предварително известни общи факти се прави извод за даден частен случай.
По аналогия – от едни частни случаи се прави извод за други частни случаи

Реакции:

0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.