Социокултурният модел в психопатологията се основава на хипотезата, че психичното разстройство на човека би се разбрало най-добре чрез анализ на социалните и културните фактори, които влияят на индивида и които оформят неговия социален характер.
        Според социо-културните теоретици личността и поведението на човека се формират посредством социални сили. За да бъде анализирано разстроено поведение, психотерапевтът  следва първо да анализира цялата семейна система, в която пациентът функционира като семейна структура, социални формални и неформални връзки, икономически условия, етнос, тредиции и религия, обществени прояви и социални роли. Съгласно теорията за системите, човек се приема като елемент от сложна социална система, състояща се от взаимосвързани, взаимодействащи си посистеми и системни елементи, в които съществува  приоритет на цялото пред частта. Приема се още хипотезата, че същността на отделния елемент може да бъде разкрита чрез разкриване на същността на системата.
    Социокултурният модел изисква и конкретен анализ на социалните връзки на пациента с други хора, извън семейството, като акцент се поставя на качествен анализ и динамиката. Обществените условия и тяхната динамика са източник на специфични фрустрации и стресове, които допринасят за появата на психични разстройства, разпространени в по-ниските социално-икономически слоеве на обществото. В тях е по-разпространена престъпността, безработицата, пониено е нивто на медицинската помощ, ограничени са образователните възможности, битовите условия са по-лоши. От друга страна, хората с психически нарушения работят по-малко ефективно, получават по-ниско заплащане и като правило потъват още по-ниско в социално-икономическите структури. Социо-културният анализ включва изследване на расовите, половите, националните и религиозните предразсъдъци и дискриминация, които могат да бъдат фактор за псхични разстройства.
  Социокултурните терапевтични методи биват: индивидуална терапия, групова терапия, съпружеска и семейна терапия. Терапията може да се извършва в естествена среда или в клинична обстановка. Социокултурните терапевти са убедени, че всички психични разстройства възникват и функционират в социалното пространство и затова тяхното лечение трябва да става в среда, близка до естествената. По тази причина предпочитаният метод е групова терапия. Това е метод, при който неголяма група от хора, имащи сходни психични проблеми, ср срещат заедно с терапевта, за да разрешат съвместно своите проблеми. В резултат на това членовете на групата могат да разкрият за себе си важни факти, на които до този момент не са обръщали внимание, да  формират социални навици и способности, да установят емоционални отношения с други „сродни души”, да получат полезна информация и житейски съвети. Групите могат да се сформират по определени признаци, свързани с техните проблеми, като група на алкохолици, наркомани, разведени, пострадали от домашно насилие, на преждевременно загубили близки хора и други.
  Метод, близък до груповата терапия е методът на групата по взаимопомощ.  При нея хора с аналогични проблеми /болест, безработица, насилие, развод/ се събират, за да си окажат взаимопомощ, под ръководството на психотерапевт.
семейна терапия
  В началото на 50-те години на 20-ти век се лансира методът на семейната терапия. Той задължава терапевта да се среща с всеки член на семейството и да му помага да преодолее своите специфични разстройства, а крайната цел е нормалното функциониране на семейството и хармонизиране на отношенията между членовете му.
  Съпружеската терапия винаги се реализира в присъствието на двама брачни или интимни партнъори, които в най-общия случай имат дългогодишни отношения. Тази терапия, по подобие на семейната и груповата, може да се осъществява на основата на принципите на основните модели в психопатологията. Например, поведенческата съпружеска терапия използва методите на поведенческата школа. Терапевтът помага на двамата интимни партнъори да осмислят и променят проблемното поведение, или в краен случай им помага да се примирят с това поведение, което не могат да променят.
  В рамките на социо-културния модел в психопатологията се разработват и предлагат програми за поддържане на психичното здраве на обществото, които имат религиозен, национален и международен характер. Така през 1963г., по предложение на президента на САЩ Джон Кенеди, Конгресът приема Закон за психичното здраве на обществото, който дава начало на ново масово движение за психично здраве – профилактика. Тя е система от предварително планирани стимули, които имат за цел да предотвратят психичните разстройства или да ги редуцират на по-ниски нива. Профилактиката бива първична, вторична и третична.
   Първичната профилактика е насочена към оптимизиране на обществените условия за работа, учене, отдих, здравеопазване, социална грижа, с цел да не се допускат психични разстройства като цяло.
  Вторичната профилактика се заключава в установяване и лечение на психичните разстройства в техен ранен стадий, още преди да са се превърнали в сериозен проблем. Тази профилактика се постига чрез съвместните усилия на педагози, социални работници, училищни и организационни педагози, полицаи, религиозни служители.

  Третичната профилактика е свързана със стремежа на психотерапевта или социалния работник да не допуска диагностицирани и лекувани психично-разстроени хора да попаднат впоследствие в по-тежки форми на болестта, и по този начин тяхното страдание да се превърне в дългосрочен и неразрешим проблем.
   Психодинамичният модел в действителност е най-старият и известният в сравнение с останалите и се основава на психоанализата на Зигмунд Фройд. Психоанализата е понятие с гръцки произход  и означава разчленяване на цялостната човешка психика на съставните й елементи. В съвременната психология се използва именно с тази семантика. За да бъдат избегнати противоречия и заблуди, под психоанализа в психологията следва да се разбират минимум три неща:
  Първо, това е психична теория на психичните неврози, методи за тяхното лечение и метод на изследване на безсъзнателната  психика /сънища, фантазии, налудни идеи, страхове, вини, тревоги/.
  Второ, това е обща психологична теория за личността в норма и патология. Ядро на тази теория са моделите за психичната структура на човека, мотивация на поведението и стадиите на психично развитие. Моделът за психичната структура се определя най-общо от двете взаимосвързани парадигми на психоанализата: съзнание – предсъзнание – безсъзнание и Аз – То – СвръхАз. Мотивацията на поведението се свързва с два основни природни инстинкта, които човек получава по наследство: инстинкт към живота -  Ерос, и инстинкт към смъртта – Танатос. От силата на взаимовръзката, модификацията и динамиката на тези инстинкти психоанализата изгражда цялостната картина на човешкото поведение.


  Психодианмичният модел се основава на две основни и взаимосвързани хипотези, които са многократно верифицирани: хипотезата за психичният детерминизъм и хипотезата за безсъзнателната психична дейност.
  Психичният детерминизъм предполага, че в човешката психика, както и в природата нищо не се случва случайно и без причинно- следствени връзки. Психичните явления не са случайни и независими, те, подобно на природните, са причинносвързани.
  Безсъзнателната психика е хипотеза за наличието на психични процеси, които човек не осъзнава в момента на тяхното действие. Това означава, че съзнателната психика е по-скоро изключение, отколкото общо правило. Привидната липса на връзка между отделни феномени като мисъл, чувство, сън, невритичен симптом, фантазия, страхове, е свързана с факта, че те се определят от безсъзнателната психика, а причинно-следствените връзки стават ясни, когато биват „осветени” от съзнанието. Този процес се дефинира от основния принцип на психоанализата – където е То, трябва да дойде Аз, т.е. където е мракът на безсъзнанието, трябва да дойде светлината на съзнанието.
 Най-обобщеният извод на Зигмунд Фройд е, че личността се формира от три основни велики сили: инстинктивни потребности – То, рационално мислене – Аз и морални стандарти – Свръх Аз. То – Аз – СвръхАз  е втората парадигма на З. Фройд, която се нарича структурна теория за личността.
   Трите съставни части на човешката психика преследват различни цели и подчиняват дейността си на три различни принципа. То – на принципа на удоволствието, Аз – на принципа на реалността, СвръхАз – на принципа на забраната /табу/. Има ситуации от реалния живот, в които отделните части на психиката влизат в конфликт, който е свързан с обстоятелството, че изискванията на То се санкционират от свръх-Аза. В резултат на това желанията и свързаните с тях емоционални напрежения се изтласкват от съзнанието в безсъзнанието. Изтласканите и потиснати в То вътрепни психични конфликти са обективната причина за защитните механизми и невротичните симптоми на човека. Енергията на инстинктите се нарича либидо. От силата на потиснатото либидо зависи степента на невротичното разстройство и степента на изявеност на защитните механизми.
   Зашитните механизми са свързани с неврозите. Нещо повече, отделни защитни механизми се свързват с отделни неврози, например при истеричната невроза защитен механизъм е изтласкването. Действието на защитните механизми не се осъзнава от пациента. Те, по същество, са предболезнено явление, което сигнализира за предстоящо психично разстройство.
   Най-съществен защитен механизъм е изтласкването. То е неосъзнавана дейност на Аз-а, чрез която от съзнанието се отстраняват нежелани от Свръх аза импулси на То, а заедно с тях се изтласкват и техните психични образувания, като представи, емоции, желания и фантазии. Но изтласквания материал продължава да носи със себе си енергията на инстинкта, която продължава своя естествен стремеж към разтоварване. Изтласкването постига ефективни резултати, но с цената на дпълнителен и постоянен разход на психична енергия, необходима за неговото поддържане. То е най-опасният за психичното здраве и личностно развитие защитен механизъм, независимо от неговата най-висока ефективност.
      Потискането се реализира, като човек избягва неприятните мисли и чувства, като ги блокира или игнорира с други мисли и емоции.

     Изместването е механизъм, при който неприятни и опасни мисли и чувства, изпитвани към определен човек, се изместват към друг. Или агресивни и сексуални чувства към определен човек се демонстрират с противоположното им съдържание.
     Регресията като защитен механизъм се включва, когато човек е в конфликтна ситуация, стрес и фрустрация. Тогава той се връща /регресира/ към ранни етапи от своето развитие, характеризиращи се с по-голяма сигурност. Тя може да бъде насочена към човек, който в миналото е осигурявал тази сигурност, или към детския стадий на развитие, през които от личността не се очаква социално или отговорно поведение.
     Идентификацията е защита, при която човек приема за свои личностните качества на друг човек. Когато удовлетворяването на дадено желание се определя като опасност, човек се идентифицира с индивид, който може реално да удовлетвори това желание, и чрез съпреживяване се изживява реално удоволствие от изпълнението на желанията.
  Компенсирането е защитен механизъм и може да се свърже с теорията на Адлер за комплекса за непълноценност. Тя е стремеж да се преодолеят реални или въображаеми недостатъци. В резултат на това голяма част от желанията, стилът на живот и дори характерът на човека се определят от стремежа да се преодолее комплекса за непълноценност.
    Фантазията е механизъм, при който човек използва въображаеми представи и ситуации, за да удовлетвори своите неприятни и възбуждащи тревога и страх желания, които реално са недопустими. Нарича се още бягство от реалността.
     Реактивното образование защитава човека от потиснатите желания, като демонстрира поведение, диаметрално противоположно на него. Ако, например, мъж има потисната хомосексуалност, реактивното му образование е твърда и последователна антихомосексуална позиция.
    Рационализацията се осъществява с измислянето на лично и социално неприемливо обяснение на съответното поведение, свързано с нежелани и неприемливи мотиви. Тя е безсъзнателен мисловен процес, който преобразува неприятната и неприемлива за личността информация в желан вид.
     Интелектуализацията се изразява в изграждането на абстрактни представи, съждения и умозаключения за травмиращите желания и събития, с цел намаляване на тяхното въздействие. Среща се в пубертетна възраст, когато сексуалният инстинкт и свързаните с него тревоги и страхове са силно изразени.
    Сублимацията е механизъм, при който част от енергията на инстинкта – либидото, се отделя от първоначалните си природни цели и се насочва към мотивиране на социално допустими и значими дейности, независимо дали става въпрос за сексуална или агресивна енергия.
   За психопатологията е необходимо да се съблюдават три представи за защитните механизми на Аз-а. Първо, хората не осъзнават действието на защитните механизми и в определен момент, с помощта на терапевта, те биха осмислили техните резултати. Второ, защитните механизми изкривяват реалността и нарушават адекватното функциониране и адаптиране на човека. Трето, най-значимият резултат на защитните механизми е, че премахват тревогата и безпокойството и с това въпрепятстват формирането на психопатологична симптоматика.
  Класическата психодинамична терапия включва следните взаимосвързани  компоненти:
1.      Обстановка за провеждане на терапията;
2.      Метод на свободните асоциации;
3.      Съпротива;
4.      Анализ на съновиденията;
5.      Анализ на трансфера;

6.      Емоционално пренаучаване.


През 50-те години започва ускорено производство и приложение на психотропни вещества – лекарства, които въздействат на емоциите и мисленето на човека и понастоящем намират широко приложение заедно с другите методи за терапия. Те въздействат преди всичко на главния мозък и премахват много симптоми на психичните разстройства. Според характерните им лечебни свойства те се разделят на: невролептици, антидепресанти, транквиланти, психостимуланти и психодислептици.
1.Невролептиците имат общото свойство да потискат психомоторната възбуда, да намаляват тревожността и страховите преживявания, като по този начин създават емоционално равновесие и известно безразличие към социалното обкръжение.
2.Антидепресантите притежават свойството да елиминират депресивния синдром, независимо от неговия произход и едновременно с това да повишат активността на пациента.
3.Транквилантите имат свойството да намаляват или напълно да отстраняват чувството на безпокойство, психомоторно напрежение, невротичните мании и страхове.
4.Психостимулантите повишават активността на психичната дейност, премахват усещането за умора, двигателна слабост  и сънливост. Пристрастяването към тях и завишената им безконтролна употреба  може да има тежки последствия за здравето на пациента, понякога с фатален изход.
5.Психодислептиците са вещества, които се прилагат на доброволци – експериментални модели, имащи нормална психична дейност. Те предизвикват психози, халюцинации, вегетативни и сенозрни психопатологии. Използват се ограничено като помощно средство и за клинично-диагностични цели.

    В Република България терапия с психотропни лекарства имат право да прилагат само лекари, специализирали психиатрия.



Темите са 332 страници и съдържат следните въпроси:

  1. ТЕМА : 1 Психологията като наука . Място на психологията в системата на науките . Обект предмет и задачи на психологията . Връзка на психологията с естествознанието , философията и социалните науки. 3
  2. ТЕМА : 2  История на психологията : 17 - 19 век . : Рационална , емпирична , асоциативна психология . Експериментална психология : Вилхелм Вундт . 10
  3. ТЕМА : 3  Психологически школи през 20 век : психодинамична , поведенческа и хуманистична психология . 17
  4. ТЕМА : 4   Развитие на психиката , съзнанието и личността . Филогенезис , онтогенезис , антропогенезис . Фактори за развитието . 25
  5. ТЕМА : 5  Дейностен и системноструктурен подход в психологията .                                                                                                                                                                                                                       Характеристика на основните дейности : игра , учене , труд . 32
  6. ТЕМА : 6  Общопсихологичен модел за структурата на човешката психика : психични процеси , психични състояния , психични свойства . 38
  7. ТЕМА : 7  Характеристика на когнитивните процеси усещане , възприятие , представа . 45
  8. ТЕМА : 8   Характеристика на психичните процеси : мислене , памет , внимание и въображение . Мислене и интелект . 51
  9. ТЕМА :  9  Емоционални и поведенчески психични процеси : емоции и чувства , инстинкти , произволни движения и воля . Проблемът за свободата на волята и личността . 61
  10. ТЕМА : 10  Насоченост на личността : светоглед , потребностно- мотивационна сфера , ценностна система . Норми и идеали . 68
  11. ТЕМА : 11 Биологични детерминанти на личността : пол , тип нервна система и темперамент , функционална асиметрия на  мозъка , интравертност , екстравертност и дарби . 74
  12. ТЕМА : 12  Социокултурни детерминанти на личността : политикономическа система , етнос и религия , семейство и училища , неформални жизнени събития . Личност и характер . 82
  13. ТЕМА : 13  Методи за изследване на психичните процеси , свойства и състояния. 92
  14. ТЕМА : 14    Методи за изследване на личността и групата . 100
  15. Т Е М А  : 15   Характеристика на социалнопсихологичните школи  . Съвременно състояние на социалната психология . 113
  16. ТЕМА : 16    Основни социалнопсихологични феномени . Същност , разновидности и взаимовръзки. 121
  17. ТЕМА : 17   Масово поведение : тълпа , религия и прдразсъдъци , масмедии . Обществено мнение и настроение . 136
  18. ТЕМА : 18    Анализ на общуването като обмен на информация , междуличностно възприемане и поведение . 146
  19. ТЕМА : 19   Конфликт – обяснителни модели и разновидности . Стратегии за разрешаване . 154
  20. ТЕМА : 20   Психология на лидерството и властта . 161
  21. ТЕМА  : 21 Психодинамична теория за личността . 171
  22. ТЕМА  : 22 Бихейвиористична теория за личността. 185
  23. ТЕМА  : 23 Хуманистична теория за личността . 193
  24. ТЕМА : 24  Анализ на теориите за периодизацията на онтогенетичното развитие . 208
  25. ТЕМА  : 25  Анализ на психичното и личностно развитие на детето . 214
  26. ТЕМА : 26   Анализ на развитието в зряла възраст . 222
  27. ТЕМА  :  27   Жизнени кризи на развитието и стратегии за преодоляване . 228
  28. ТЕМА  :  28       Психология на обучението . Теории за научаването . 235
  29. ТЕМА  :  29     Подкрепленията във възпитателния процес . Трудни деца . 243
  30. ТЕМА  :  30         Анализ на комуникациите в организацията . 249
  31. ТЕМА  :  31   Подбор на персонала и мотивация на личността в организациите . 254
  32. ТЕМА  :  32        Психологически феномени на политическата власт . 259
  33. ТЕМА  :  33    Психопатология на личността : невроза , психоза , психопатия . Теории за здравата личност . 268
  34. ТЕМА  :  34  Психопатология на възприятнопредставната дейност , мисленето и съзнанието . 277
  35. ТЕМА  :  35        Психодинамични модели за консултиране и психотерапия . Критичен анализ . 287
  36. ТЕМА  :  36      Поведенчески модели за консултиране . Критичен анализ . 293
  37. ТЕМА  : 37      Хуманистични модели за консултиране . Критичен анализ . 301
  38. ТЕМА  :  38      Епидемиология и етиология на психичните разстройства . 308
  39. ТЕМА  :  39      Методи за диагностика , превенция и лечение на психичните разстройства 315
  40. ТЕМА  :  40    Психологичните парадигми през 20 век . Прогнози за развитието на психологията . 320

Архивът съдържа темите в WORD, PDF и EPUB формат.


ЗА СВАЛЯНЕ 

или
  • WebMoney
или
  • PayPal-8€

Темите са 81 страници и съдържат следните въпроси:


Психологията като наука. Място на психологията в системата на науките. Обект, предмет и задачи на психологията. Връзка на психологията с естествознанието, философията и социалните науки. 2
Единично 3
Утвърждаване на психологията като самостоятелна наука. Програми за развитието на психологическото знание. 4
Първи етап. 4
Втори етап. 5
Трети етап. 5
Четвърти етап. 5
Пети етап и шести етап. 5
Психологията от началото на 20 век – парадигма, категории, изследователски програми, общо и различно. 6
Психика. Познание. Съзнание. Самосъзнание. 6
Принципи в психологията. 6
4. Общопсихологичен модел на психика: психични процеси, психични състояния, психични свойства 7
1. Психическите процеси 7
Сензорни и перцептични психична дейност: усещане, възприятие, представа, памет. 7
УСЕЩАНИЯ 8
ВЪЗПРИЯТИЕ 10
ПРЕДСТАВА.КОГНИТИВНИ КАРТИ 11
ПАМЕТ – 12
Съзнателна психична дейност: мислене, чувства, въображение и реч. Основни форми на мисленето, мисловни операции. 18
МИСЛЕНЕ 18
ЕМОЦИИ, ЧУВСТВА И ПОЗНАНИЕ 20
ВЪОБРАЖЕНИЕ 21
РЕЧ И ЕЗИК 22
Темпераментът и характерът като основни детерминанти на човешката индивидуалност. 24
Свойства на темперамента: 24
ФИЗИОЛОГИЧНА ОСНОВА НА ХАРАКТЕРА: 25
Дарби, способности, талант, гениалност. Психологически теории за творчеството и интелекта. Интелект и личност. 27
СПОСОБНОСТИ 27
ЧОВЕШКИ ИНТЕЛЕКТ И ТВОРЧЕСТВО 28
Същност на експериментално-психологическото изследване. 29
Експериментално изследване на личността – методи на изследване. 30
Експериментално изследване на групите и междуличностните отношения. 31
Достоверност и валидност на тестовете. Видове валидност. 33
Личността в психоаналитичната парадигма. Основни принципи и концепции в моделите на З. Фройд, А. Адлер и К. Юнг. Сравнителен анализ, критична оценка и перспективи за доразвиване. 34
ПСИХОСОЦИАЛЕН МОДЕЛ ЗА ЛИЧНОСТ НА З. ФРОЙД. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И КОНЦЕПЦИИ 34
МОДЕЛ НА ЛИЧНОСТ В ИНДИВИДУАЛНАТА ПСИХОЛОГИЯ НА А. АДЛЕР 34
МОДЕЛЪТ ЗА ЛИЧНОСТТА В АНАЛИТИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ НА КАРЛ ГЮСТАВ ЮНГ 35
Социокултурни подходи към личността. Основни принципи и концепции в моделите на Е. Ериксън, Е. Фром и К. Хорни. Сравнителен анализ, критична оценка и перспективи за доразвиване. 37
ПСИХОСОЦИАЛЕН МОДЕЛ ЗА ЛИЧНОСТ НА Е. ЕРИКСЪН 37
КОНЦЕПЦИЯ НА ЕРИХ ФРОМ ЗА ЛИЧНОСТТА 38
СОЦИОКУЛТУРНА ТЕОРИЯ ЗА ЛИЧНОСТТА НА КАРЕН ХОРНИ 41
МОДЕЛЪТ НА Е. МАСЛОУ НА ЛИЧНОСТОВОТО ИЗРАСТВАНЕ НА ЗРЕЛИЯ ИНДИВИД 43
Физическото развитие в периода на младостта – 46
34. Развитието на възрастните хора през периода на зрелостта. Физическо, когнитивно и емоционално развитие. 48
Изменения в областа на физическите възможности 48
Климактериум и менопауза – 48
СОЦИАЛИЗАЦИЯ 49
СОЦИАЛНА АДАПТАЦИЯ 51
КОНФОРМИЗЪМ И КОНФОРМНО ПОВЕДЕНИЕ 52
АГРЕСИЯ И АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ 53
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ И ДИСКРИМИНАЦИОННО ПОВЕДЕНИЕ 54
Разстройство на мисленето: 55
Разстройство на паметта: 56
Разстройство на възприятията: 56
III. ЕТИОЛОГИЯ на тревожното състояние. 57
IV. ЛЕЧЕНИЕ на разстройства, свързани с тревожност. 57
ОБСЕСИВНО-КОМПУЛСИВНО РАЗСТРОЙСТВО. 58
СОМАТОФОРМНИ РАЗСТРОЙСТВА. 59
ДРУГИ СОМАТОФОРМНИ РАЗСТРОЙСТВА (освен соматизационно и хипохондрично): 60
КОНВЕРЗИОННИ (ДИСОЦИАТИВНИ) РАЗСТРОЙСТВА. 62
ДИСОЦИАТИВНИ РАЗСТРОЙСТВА. ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО. 64
ПСИХИАТРИЧНО ИНТЕРВЮ 67
47. Ръководство и лидерство. Стилове на ръководство. Общо и различно между ръководство и лидерство. Видове лидери. 72
ТИПОЛОГИЯ НА ЛИДЕРА 80


Архивът съдържа темите в WORD, PDF и EPUB формат.

ЗА СВАЛЯНЕ 

или
  • WebMoney
или
  • PayPal-8€

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.