Класификация на мотивите

   Мотивацията е събирателна концепция , която се използва за обяснение на причините на човешкото поведение и логиката , чрез която хората избират своите действия. В този най- общ смисъл , тя е процес на вземане на решение относно избора на поведение.

В психологията на мотивацията условно се разграничават 4 големи групи теории:
  1. Съдържателни – занимават се главно с анализ на потребностите в ролята им на енергетизираща поведението сила;
  2. Процесуални – търсят отговор на въпроса „ как точно човек избира постъпките си и каква е логиката му , когато решава дали да извърши едно или друго действие”; 
  3. Основни – претендират , че са открили общочовешки универсални мотивационни структури, регулиращи поведението. Част от тях тачим като класически ; 
  4. Социално–психологически – насочени са към разясняване на ролята , изпълнявана от когнитивните и афективните процеси в качеството им на причини за човешко поведение.


Основни мотивационни теории


1.  Психологическа теория за мотивацията
   Приносите й към психологията на мотивацията се откриват ярко още във възгледите на Фройд. Той концептуализира главната теза: Несъзнаваната инстанция в структурата на личността е основен детерминатор на човешкия живот. Мотивацията зависи от  общата енергия , която може да променя качеството си , но количеството й остава постоянно, защото функционира по закона за запазване на енергията.

    Всеки човек притежава биологична енергия , от която произлиза психческата му активност, следователно мотивацията изцяло се основава на психофизиологическото напрежение , предизвикано от организмичните потребности. С други думи желанията на човека са психичен образ на телесните му потребности, чиято енергия локализирана в безсъзнателното и обозначена като либидо , го тласка към действие. Съдържанието й включвюа нагоните, разграничени на светла и тъмна страна на личността и назовани като „Ерос „ и „Танатос”.

   Те олицетворяват подбудителната сила на поведението през целият живот и са причината на всякаква активност. Най – лошото е, че имат неизменна , твърде консервативна природа. Тя е първоосновата на драматичните мотивационни конфликти, съпътсващи човека в жизнения му път.

Великото откритие на Фройд не е ролята на либидото , а мъчителния стремеж да се разбере и по някакъв начин да се овладее несъответсвието между същността и проявлението, между Аза и поведението, между маската и съществото зад нея. Ирационални страсти, несъзнавани предубедености, лъжлива информация, преобладавашо формират нагласите за живота - независимо , че хората им придават логична , правдоподобна и уж съобразена с реалността форма.

  Видно е , че тук мотивационната сфера има като че ли автономно съществуване. .

2.  Драйф теория ( драйф – подбуда, т.е. подбудителна теория).

Приема се за класическа в психологията. Постулира, че физиологичната нужда на организма се проектира в психиката под формата на подбуда, предизвикваща активност във връзка с намирането на целевия обект. Логиката е проста: при достигането на целта подбудата престава да действа понеже нуждата  вече е задоволена. В основата на този модел лежи концепцията за хомеостазата (равновесието), т.е. механизма , по който психо- физиологичната система функционира като цяло и се поддържа равновесието й. Този механзъм е авоматичен , защото работи на безсъзнателно равнище, например: потребността от храна може временно да се задоволи от резервите в телесните тъкани без нарушаване на организмичните функции. В това състояние ,обаче, организмът не може да издържи продължително време и бива принуден да извърши волево действие , за да корегира телесния дефицит.

   Акцента при тази теория е  енергетизирането на поведението като се елиминират опосредстващите функции както на психичното , така и на социалното. Остава необясним факта, че в живота има много неща, които в ролята си на стимули при определени условия също енергетизират поведението.

3. Афективно – възбудна теория.

   Тя е типичният представител на голямата група хедонистични ( удоволствени )модели за обяснение на поведението. Тезата е,че както формирането , така и работата на мотивационата сфера са тясно свързани с преживяванията на удоволствие и неудоволствие във вече отминали за човека ситуации . Това означава, че емоцията и настроението са основните детерминанти на поведението. Въз основа на преживяно знание, човек си изработва предварителна представа или реакция към обекти, състояния, ситуации,хора,понеже има спомен за изпитано удоволствие или не при минал досег с тях. Затова поведението обичайно се насочва в 2 посоки – на привличане към нещо и към отбягване на нещо.

   Теорията изглежда много правдоподобна , но извън обяснението й остават много жизнени практики.- например тя не може да разясни типа поведение , при който въпреки многото благоприятни алтернативи, дадена личност избира лишенията , страданието , дискомфорта в името на някаква цел, идея или човек..
Леон Фестингер
Леон Фестингер


4. Теория  на когнитивния дисонанс
   Основател Леон Фестингер- познавателно несъответствие. Има широка популярност и компетентни последователи.

Човек често е в дисонанс между начина по който постъпва и начина, за който знае, че е правилен . Когнициите ( знанията) за двата начина са в явно противоречие и го поставят в състояние на напрежение, дискомфорт, обърканост и т.н. Нормално е той да се стреми да се освободи от напрежението. По някакъв начин дисонансът трябва да бъде снет , защото действа деструктивно на жизнеността , виталността.

Когато се фиксират 2 противоречиви когниции, човек има възможност за изход в няколко варианта:
  •  промяна на поведението;
  • промяна на отношението към информацията, пораждаща несъответствието; 
  • прибавяне към когницията , оправдаваща поведението на допълнителни елементи , които я подкрепят;  
  • промяна на значението на едната от двете когниции чрез засилване или омаловажаване на някои факти.
   Това обяснение на поведението, макар и издържано в редица аспекти , се основава върху един единствен принцип- този за подкреплението в зависимост от величината на наградата или наказанието, дадено поведение се продължава или прекратява. Естествено сложното човешко поведение не може да се обясни само с един принцип, който всъщност по същество е хедонистичен.

 Вариативност на определенията.


   Еднозначно дефиниране на феномена мотив – няма.Етиологията на думата идва от латински „moveo” и означава – бутам, тикам, тласкам, тегля, дърпам и т.н. ( с тази дума се назовавала пръчката , с която са тикали инатливите животни). Точно около това значение се синхронизират в схващанията си повечето психолози: 

Мотивът е пихологичен феномен, трансформиращ се в подбуда към нещо, т.е. пряка движеща сила на действие

    Друг тип определения го дефинират от гледна точка на мястото му в структурата на личността. Така действащите за даден човек мотиви се разбират като черти на неговия характер, само че в неговия генезис. Акцентът тук е върху взаимоотношенията на мотивите с личностните структури, определящи светогледната позиция, посоката на ценностните ориентации, жизненият смисъл и основната поведенческа стратегия.

    Трети тип определения фокусират вниманието върху разкриването на връзката с потребностите. Дефинира се, че мотивите са подбуди за извършване на някакво действие, поради необходимостта от задоволяване на определени потребности.

   В синтез всяко определение на феномена мотив се подчинява на изходните методологични принципи, защитавани от школата към която принадлежи автора. Някои свеждат мотива до несъзнави импулси и влечения, др. Го наричат фактор за поддържане на активността , за трети е състояние на готовност на организма, влияещо в/у започването, поддържането и прекратяването на даден тип поведение. Въпреки различията в дефинирането на мотива, всички определения имат съгласие по 2 осовни пункта:
  1. че мотивът е подбуда( вътрешна или външна) към действие;
  2.  че е непосредствено свързан с потребностите.



Обяснителен модел на генезиса и формирането на мотивите




   Приема се, че потребността възниква при срещата на човека с външния предмет , способен да удовлетвори породилото се у него състояние. При тази среща, то се опредметява , т.е. превръща се в потребност , а външният предмет станал причина за опредметяването се сдобива с подбудителна функция, т.е. превръща се в мотив.- например веднага след раждането си детето е зависимо от своите вътрешни състояния. В началото то „комуникира” със света под натиска на вътрешните си неврофизиологични импулси. Затова срещата с външните обекти , които ще опредметят потребностните му състояния стават по механизма отвътре – навън. То няма да протегне ръка към шишето с мляко , даже то да е пред очите му , за да удовлетвори нуждата си от храна , ако преди това същото потребностно състояние не е опредметяване чрез подобен акт , извършван с подобен външен предмет.
Психологическа природа на мотивите

   С течение на времето детето разширява опита си , възможностите му за установяване на връзки със средата нарастват. В психиката му се запечатва образи на предмети , фиксират се психични състояния , които са били предизвикани при срещата му с тези предмети. При по – нататъшната си поява, състоянията се възобновяват . Ако психологическите състояния , възникнали при срещите с даден обект са положителен стимул то между тях и предмета се създава устойчива връзка. По нататък те се осъзнават вече не просто като състояния , т.е. нужда от същия този предмет . Така започва да действа механизма отвън – навътре.

    В хода на онтогенезиса , процесът на формиране на мотивите по механизма отвън – навътре се разширява. Постепенно като че ли те заживяват свой живот; някак си еманципират , отделят се от своите първоизточници. Вече не само срещата с външния предмет може да подбуди и насочи постъпката , но и самата представа, мисъл или идея, свързани с него( като го няма, мога и да си го създам).

Постепенно осъзнавани и съхранявани в психиката , мотивите се обособяват в относително автономна мотивационна сфера. В решаваща степен , обаче няма статична структура. Тя трябва да има динамична и винаги йерархизирана структура. В нея е естествено да настъпват промени чрез разместване на равнищата й – в зависимост от насочеността на личността и спецификата на нейните житейски епизоди.

   Класификацията на потребностите се създава, за да разкрие по детайлно характеристиките на потребностите и  обслужва научните опити по систематизирането им. Различават се по методологичните си източници и по признаците , въз основа на които се извършва логично разделение, т.к.   на потребностите принадлежат диспозиционните свойства на личността, те са вътрешна предпоставка на действията. Те могат да се класифицират според логико – дедуктивни , индуктивно- емпирични или прагматични принципи.
Класификация на потребностите


Видове потребности:


   Материални, духовни, социални -  Най- популярнта класификация в източно- европейска психология ;

  1.    Материални – лежат в основата на биологичната организация на човешкия живот. Имат съдържание от физиологично естество: потребност от кислород, храна, вода , избягване на екстремални условия , жилища, дрехи- от всякакви материални придобивки. Всички те обезпечават активността на човека като организмично същество. По правило хората не спират при задоволяване на потребностите само на това равнище.
  2.    Духовни – те са специфични само за вида хомосапиенс – те се разграничават на 2 големи групи: потребност от познание – чрез удовлетворяването и се осъществява порива на събудения дух към себепознание и се реализира мотивацията за самостоятелно творчество.; От красота – целта е да се удовлетвори нуждата от естетична наслада, която се въплъщава в художественото творчество като ежедневие и креативното пресъздаване на реалността(рисуване напр.)
  3.    Социални – отразяват необходимостта на хората от обществена интеграция. Тук се разграничават 3 групи :
  •    потребност от упражняване на труд – удовлетворяването й е все още водещо в социалната организация на живота;
  •    потребност от общуване – формира се като филогенетично, така онкогенетични в процеса на конкретните условия на отделния човешки живот и се удовлетворява посредством взаимодействие / вкл.  и монологичната реч- разговорът между  Его-то и Висшия Аз /;
  •    потребност от обществена  дейност- отразява стремежа на човек да бъде социално ангажиран, подкрепян и признаван.




Квазиопотребности 


    Нещо, което си мислим, че го няма , но ни кара да го правим.( Необходимо е да се удовлетворяват тези потребности или да се притъпяват.)

   В психологията освен с понятието ” потребност” се борави и с понятието „квазипотребност”. То е концептуазирано за първи път в школата на Курт Левин- книгата „Теория на жизненото пространство”



 ВСЕКИ ЧОВЕК САМ ТВОРИ ЖИВОТА СИ! 
(успехи, неуспехи, препятствия и справяне с тях- т.е. опита му)



  Левин го свързва главно с възникващото в конткретната ситуация вътрешно напрежение.Задоволяването на квазипотребностите означава разреждане на напрежението, следователно -  освен потребността , зад  дадена постъпка   може да се крие и квазипотребност, която се стреми към задоволяване.

   По експериментален път е доказано, че независимо от причините при незавършване на дадена ситуация , квазипотребността винаги остава неудовлетворена, т.е. съхранява напрежението си. 

   Например: сервитьор, който при заплащане на сметката (завършеност на ситуацията) обичайно забравя какво е консумирал клиента( угасване на квазипотребността), но ако е още неуредена сметката -  то той с голяма точност помни поръчката( напрежението се поддържа).

   Случаите в живота, при които има незавършени действия означава, че квазипотребностите, съхранили напрежение у човека повече или по- малко осъзнато, представляват детерминиращи фактори на поведението му.



„ В  ДЕЙСТВИЕТО  ИДВА  САМАТА  ПОТРЕБНОСТ.”



АКО СЕ ИМА ЖЕЛАНИЕ , ПОРИВ КЪМ НЕЩО – НАПРАВИ ГО, ЗАЩОТО ЩЕ ДОЙДЕ ДРУГ” 
 Ще се натрупат неудовлетворени пориви  и повече напрежение/ освободи напрежението /.



Концепция на  Хенри Мърей 


   Концепция на  Хенри Мърей е една от най цялостните класификации. Тя откроява 12 физиологични и 28 психологични потребности. По важни за живота на човека са психологичните потребности. Те могат да се синтезират в 6 основни групи:

   1. Свързани с неодушевени предмети: да се трупат притежания; да се спечели нещо, да се набавят, складират или колекционират различни вещи, да се подреждат и пазят от посегателства личните притежания;

   2. Свързани с амбицията и желанието за престиж и реализация: да се преодоляват бариери, да се прави нещо, което е трудно; да се изпъква над другите; да се получават похвали, поощрения, да се избягват санкциите,уронване на престижа;

   3. Упражняване на власт и съпротивляването: да се доминира над останалите, да се оказва натиск, да се действа неочаквано за другите, да се заема опонираща позиция;

   4. Свързани с увреждането на себе си и на другите ( от типа на „ садо мазо”): да се атакуват себеподобните, да се уврежда злонамерено авторитета, незаслужено да се нараняват близките, да се действа против собствените интереси;

   5. Свързани с любовта между хората: да се създават приятелства; да се подпомагат другите , да се търси и дава грижа, да се харесват другите, одобряват, подкрепят;

   6. Социално – релевантни/ съпричастни /: да се търси разнообразие и забавление, да се задоволява любопитсвото, да се обяснява и споделя с другите, да се получава и отдава информация.



Логико - историческа концепция на 
Холцкамп - Остеркамп 

 Те разработват класификация, подчертаваща филогенетичния / родовия / и обществено- исторически характер на човешките потребности. Тази класификация приписва  2 основни групи функции на хората: 

  1. Осигуряване на живота 
  2. Продължаване на рода.


Функцията осигуряване на живота  поражда 2 типа потребности:

  • чувствено–витални - свързани са със задоволяване на организмитичните нужди;
  • продуктивни  - имат за цел осъществяване на контрол над жизнените условия посредством обединяването на хората в социални групи и разнообразно участие в институциите за регулиране на съвместния живот. Продуктивните потребноси са както условие , така и следствие от социализацията на хората.


 Функцията  продължаване на рода е източника, пораждащ сексуалните потребности. Те са най- консервативните, т.к. по същество не засягат стъпалата на човешката еволюция ( „от първобитния човек до днес секса си е секс” ). Всяко тяхно задоволяване всъщност е свързано с емоционално неутрализиране на съответна ситуация. 



В синтез , ако липсва възможност за подходящо или ефектно задоволяване, на която и да било от 3-те потребности може да се стигне до  квазизадоволяване  , чувство за неудовлетвореност, винау малоценност, агресивни или автоагресивни  дейсвия до невротично / даже патологично поведение/ , съпътствано от меланхолия, тъга, униние, всякакви соматични разстройства.

   Както потребностите, така и мотивите са личностни образования.Потребно- мотивац. сфера създава своеобразието на човека , защото придава неповторими характеристики на личностния му профил. Следователно:Потребностите и мотивите са част от всяка личноста структура.Понятието” потребност” може да се отнася към всеки жив организъм и по конкретно:
  • към човешкият индивид;
  • към социалната група;
  • към общност/общество/.

 Вложеният смисъл изразява наличие на жизнено важни условия за съществуване, т.е. състоянието на екзистенция/ съществуване, живеене/ на посочените по-горе биосоциални системи е действено, активно, то потребността  следва да се разбира като предпоставка за извършване на нещо.В тази връзка   тя има следните характеристики:
  • необходимо условие за оцеляване, целящо осигуряване на равновесие / хомеостазис/ на системата;
  • движеща сила на тази система;
  • условие за активност;
  • израз на някаква неоходимост.

   В психологията до днес липсва общоприета единна дефиниция за потребностите. Има ,обаче , консенсус около тезата , че чрез възприятията в човешката психическа реалност ( реалността включително и онова , което е невидимо – разлика от действителността) се създава информационна  картина за света  изобщо и конкретните ситуации – в частност. Индивидът обработва информацията, пречупва я   през манталитета си и взема решение какво трябва да прави. Решението винаги е ориентирано към някаква цел, което означава , че за предприетите си действия  човек има някаква причина/ винаги/. Затова е възможно чрез търсенето на причините да се разбере собственото поведение и това на другите.
   Затова разделът на психологическата наука, гравитиращ около потребностно – мотивационната сфера предизвиква огромен интерес и въпреки сложността си се приема като най – важен за човешкото познание.

   Потребността може  да се разгледа  като нужда на индивида от изпълнение на определено условие с цел разрешаване на някакво противоречие. То може да е локализирано между индивида и обкръжението му, между отделни физиологични състояния вътре в него, между отделни образувания в личностната му структура. Ако противоречието касае биологичното състояние на организма, разрешаването му все още не означава необходимост от предприемането на някакво действие, т.к.  по невродинамичен път в психиката се пренасят неосъзнавани импулси, които незадължително предизвикват съответни реакции.
Факт е, че  човек има различни организмични  нужди, които се  сигнализират в психиката му. Те обаче все още не са потребности , не могат да се превърнат сами по себе си в сила, която да енергенитизира поведението. В психиката се отразяват и явления от външния свят , които също се сигнализират в нея, следователно човек  възприема както външната за него, така и вътрешната си реалност :  от една страна се сигнализират потребните състояния на организма – нуждите му от нещо, а от друга страна – признаците на обкръжаващите го феномени. 
   Когато породеният от някакво вътрешно състояние  сигнал съвпадне по характеристиките си със сигнала от някакъв външен предмет, едва тогава потребностното състояние се изпълва със съдържание. 
   То сякаш поема в себе си характеристиките  на съответния му предмет. Така се извършва опредметяването  -  механизмът, по който се формират човешките потребности. Оттук нататък нуждата от нещо е не само физиологическо условие, а реално психично явление, притежаващо  енергенизиращата сила да поражда реакции. Така потребността  се оказва  двойнствено опосредствано състояние:

  1. предметите, които съответсват с признаците си  на потребните състояния на човека, се сигнализират от него;
  2. в психиката му се сигнализират и собствените му състояния на нужда.
   В тях предметът, който е способен да ги удовлетвори е неясен , до първото си удовлетворение  потребността „ не знае” своя предмет. Само в резултат на установяването му, тя се сдобива със своя предметност , а предметът – с енергенизираща и подбудителна функция. Самият механизъм на опредметяване на потребностите е възможен само в процеса на взаимодействие  между човек и обкръжението му. Следователно потребността не само предизвиква действия , но същевременно се създават произвеждащи се в тях. Зад всяка постъпка  се крие потребност, която я провокира. Чрез дейностният акт потребността се задоволява и противоречието се снема , защото неутрализира напрежението. Самият акт на снемането му, обаче, води до поява на друго противоречие, друга потребност- възниква ново и така до безкрайност.
    Синтез- формирането на потребност е перманентен процес на производсво на противоречия, предполагащи не само развитие на носителя си , но и  на механизмите за своето разрешаване. Така човек развива себе си и трупа опит.
   Подобно обяснение на връзката между поведение и потребности  насочва към заключение , че всеки човек  сам „произвежда” своята потребностна сфера в епизодите на живота си. Колкото по – разностранна е тя, толкова по- наситен, пълен, смислен цялостен е неговият живот.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.