Ноември 2019 ~ Психолози БГ

Синдром на растежа

Ерих Фром

Здравето е цялостна обща оценка на състоянието на личността. Здрав е този човек, който успешно преодолява стимулите, които му причиняват телесни страдания, а също така и социалните стимули, които пречат на реализацията и развитието му.

Основен критерии за психично здраве е синдромът на растежа. Той мотивира запазването на живота, свободата и творческото развитие на личността. Негови основни елементи са любов към себе си и другите хора, стремеж към свободата и творческа реализация на личностния потенциал, заложен от природата под формата дарба. Синдромът на растежа има три водещи симптома: биофилна ориентация, продуктивна обич и продуктивно мислене.

Биофилната ориентация на човека е цялостна и неразчленима негова характеристика- това е тенденцията за съхраняването на живота. Биофилноориентираният човек притежава характерни личностни черти като:

способност за товрческа дейност във всички области
способност за непрекъснато усъвършенстване и развитие
предпочита рисковете пред сигурността и статуквото
умения а вижда цялото и неговата структура
използване на любовта, разума, личния пример
изпитва радост от живота във всичките му прояви

Ерих Фром предлага хуманистичната етика да се изгражда чрез основните принципи на биофилната ориентация. Биофилният човек вярва в успеха от дейността си, което по същество е вяра в живота. Крайните прояви на некрофилната и биофилната ориентация се срещат рядко. Идеалният некрофил е краен параноик, а идеалният биофил- светец. Според Фром факторите, които правят възможно доминирането на биофилията е общуването с биофили още от детството.

Фундаментални качества на биофилната нагласа са продуктивните любов и мислене. Фром анализира тези качества, като поставя акцент върху специфичен единствено за човека социалнопсихологически противоречив прооблем: потребността му да се обеини в група с други хора и в същото време да бъе независим и свободен от групата индивид. „Парадоксът на човешкото съществуване е, че човекът търси едновременно и близост, и самостоятелност; единство с другите и в същото време- съхраняване на своята уникалност и инивидуалност. Решаването на това противоречие има само една възможност- продуктивните любов и мислене. Те определят смисъла на съществуването.

Прочети още

Психология на деструктивната личност

Последната и най-голяма творба на Фром – „Анатомия на човешката деструктивност” е публикувана на английски език през 1973г. и на немски през 1974г. Това значимо произведение може да се определи като равносметка на цялостната научна дейност на Фром. Той прави задълбочен теоретико-практически анализ на един съществен човешки феномен- деструктивността. Интересът към него се определя от обстоятелството, че през изминалия 20-ти век агресията, насилието, революциите, войните, смъртта придобиват огромни непознати явления.

Фром формира собствен психоаналитичен модел за деструктивността, с който преодолява алтернативата инстинкт-поведение. Той определя два вида агресия при човека – първият е общ за човека и животните и е генетично програмиран- това е вроденияит инстникт да се избягва или напада агресора, който се явява опасност за живота и сигурността на индивида. Тази агресия се нарича „защитна” и нейната биологична цел е да съхранява живота и здравето , да служи за продължението на вида и затова Фром я определя като благоприятна или оправдана.

Вторият тип човешка агресивност, която не е генетично програмирана, е зловредната агресия, която намира своя израз чрез жестокост и деструктивност. Тя няма нищо общо с биологичната адаптация и биологичните инстинкти. Според Фром най-голямото теоретично недоразумение е хипотезата, че цялостната човешка агресия, включително убийството и изтезанието, са резултат от биологично фиксирана агресивност. Поддръжниците на тази теория биха могли да оправдаят всяка социална и индивидуална разруха и смърт с вечните и неизменими природни характеристики на човека, с вечния и непреодолим Танатос.

Втората част на „Анатомия на човешката деструктивност” е формулирана като „Доказателства срещу инстинктивната теза”. В нея авторът използва достиженията на науките неврология, палеонтология и антропология, за да направи един съществен извод: „Деструктивността не е нито вродена, нито част от човешката природа, тя не е обща за всички хора”.

Фундоменталната разлика между инстинктивните (биологични) потребности и екзистенциалните (социални) потребности определя и съществената разлика между благоприятно-защитната и зловредно-деструктивната агресия. Качествата на деструктивната личност са: злостност , жестокост , инивидуален и обществен нарцисизъм (синдром на упадъка).

Прочети още

Социален характер и личностна типология според Фром.

Всеки човек е уникален със свойте характеристики- пол, възраст, темперамент, физиология, но в същото време е носител на всички най-общи качества на човешкият вид. Личността на всеки човек се определя от неговият социален живот, който е общ за всички представители на дадена социално – културна общност. Фром поставя акцент върху най- съществената разлика между животинското и човешкото съществуване. Един и същ животински вид се приспособява по един и същи начин навсякъде. Ако адаптацията към промяната е неуспешна животното умира. То може да се адаптира, като промення себе си, а не средата. Според Фром появата на биологичният човешки вид бележи връх на еволюцията, при който възможностите за инстиктивното приспособяване е достигнало своя минимум. Но разумът дава на човека едно ново качество, което съществено го различава от всички видове. Чрез разумът човек разбира, че е част от природата, подвластен е на нейните закони, но не може да ги промени, знае за смъртта, но в същото време трябва да се бори да живее. Понятието дихотомия отразява обстоятелството, че цялостната човешка същност е разделена на две части- наследствена (биологична природа) и разум. Най-общо дихотомията, възниква като противоречие между природната и разумната същност на човека, определя всички екзистенционални и исторически дихотомии.

понятието екзистенция Фром определя, като съществуване (екзистенциална дихотомия живот- смърт е най- съществена).Друга екзистенциална дихотомия е дарба- способност, всъщност всеки човек има потенциал.
исторически дихотомии е противоречието между индивидуалният и общественият живот, от противоречието личност-общество. Човек не може да премахне екзистенциалната дихотомия, тя е вечна, но може да преодолее историческите противоречия чрез своята активна дейност. Историческите дихотомии намират отражение във всеки конкретен човек и структурират фундамента на неговата личностна мотивация. Те имплицитно се включват в най-общият човешки мотив- стремеж към свобода и безопасност.

Според Фром общото между всички хора от една социално-културна среда, е че те функционират в резултат на едни и същи екзистенциални и исторически дихотомии, но хората се различават по индивидуалния и уникален начин чрез който удовлетворяват своите потребности.

Личността- това са наследствените и придобитите психични качества, които са характерни за един индивид и му придават уникалност. Разликата между наследствените и придобитите качества като цяло отговаря на разликата между темперамент, дарби и всички дадени от природата физични качества. Характерът на личността Ерих Фром определя от начина, по който той се свързва със света в процеса на асимилация и социализация. Социалният характер се придобива чрез приспособяването към семейството, училището, работата. Индивидуалният характер се определя от характера на ориентациите. Фром дифинира ориентациите в две групи: непродуктивна и продуктивна.

непродуктивна -Бива възприемателска, експлоататорска, събирателска и пазарна ориентация.
продуктивна – е идеалът и инстументът, чрез които човек може да изгради хармонията с природата и другите хора.

Характерът на човека формиран, чрез възприемателна ориентация:

че трябва да бъдеш обичан, а не да обичаш.
трябва да слушаш, а не да говориш
нещата не зависят от теб, а от другите
на всеки трябва да се казва “да”, а никога ”не”
тревогите се преодоляват чрез преяждане и препиване.

В характерът му има черти на оптимизъм, дружолюбност, топлота и взаимопомощ.

Характерът на човека формиран, чрез експлоататорска ориентация:

за свой сексуален партньор избира човек, който има интимна връзка с други.
най- привлекателни материални и духовни ценности, са тези които се отнемат чрез кражба и хитрост.

В общуването те са агресивни, враждебни манипулират. Проявяват цинизъм, подозрителност, завист и ревност.

Характерът на човека формиран, чрез събирателска ориентация:

недоверие към външният свят
натрупване и съхранение на материални и духовни ценности
алчност за пари и предмети
превръщане на сексуалният партньор във “вещ”
падентична чистота
автоматично подрежда предметите, които не са на мястото си

Тези хора са недоверчиви, подозрителни, те са икономични, търпеливи, верни, сдържани, предпазливи.

Характерът на човека формиран, чрез пазарна ориентация:

има представа на собственото си Аз- като стока, която има разменна стойност.
основното кредо на пазарната личност е “аз съм такъв, какъвто желаете да бъда”
нямат самочувствие и личностна идентичност.
възприема другия така както възприема себе си- самотен, провален без надежда за бъдеще.

Положителните черти на пазарната личност са общителност, интелигентност, толерантност, щедрост.

Според Фром през различните културно- исторически периоди преобладават определени ориентации:

възприемателската ориентация е характерна за родовообщините и робовладетелските общества.
експлоататорската ориентация- периода 18-19 век се формира от пиратството и колонизацията, където ограбват евтино закупени стоки и ги продава многократно скъпо.
събирателска ориентация- 19 век съществува успоредно с експлоататорската.
пазарната ориентация- нашата съвременност. Символът “работа-успех” се заменя със “ стока – цена”.

Преодоляването на самотата, обезмислянето на живота, агресията, тревожността са следствие на непродуктивната ориентация, формираща продуктивната ориентация. Продуктивността е отношение и способност на всеки човек да реализира природният потенциал и силата заложени в него. Продуктивната личност разкрива своя характер в най-съществените човешки дейности- обичта и мисленето (в съвремената психология са заменени със симпатия и антипатия, въведени от Джейкъб Морено). Според Фром продуктивността се свързва с любовта и се определя като продуктивна любов. Тя има четири взаимосвързани елемента- загриженост, отговорност, уважение, познание. Типичен пример за продуктивната обич е обичта на майката. Нейната същност е грижа и отговорност. Продуктивното мислене има за цел да проникне през осезаемата видима повърхност на нещата и да достигне до тяхната същност. Продуктивно мислещият човек вижда нещата такива каквито са в действителност. Продуктивната обич мислене и дейност са инструментите, чрез които човек става човек за себе си и чрез себе си за всички хора с които общува.

Прочети още

Потребности и мотивация на поведението според Ерих Фром.

Бащата на психоанализата Зигмунд Фройд определя фундамента на човешката мотивация, като действие на силите, свързани с два природни инстикта- инстикт към живота - Ерос и инстикт към смъртта - Танатос.

Инстикт към живота – природна сила, при която се стреми да съ храни живота и здравето на всеки човек, тоест да гарантира съществуването на индивида и продължение на биологичния вид – хомосапиенс. Така този инстикт обединява в едно инстикта за самосъхранение и инстинкта за продължение на вида, формиран от Чарлз Дарвин.
Инстинкт към смъртта - природна сила, която мотивира човешката агресия, разрушителност, жестокост, убийство и самоубийство. Целта на живота на отделният човек е смъртта и той винаги се постига. Ерих Фром смята, че жизнените потребности на личността са уникални и нямат съществена връзка с природните и социални фактори. Фром формулира хипотезата, че силата на противоречието между стремежа на човека към свобода и стремежа към безопасност е най- мощната мотивираща сила.

Дихотомийте Ерос –Танатос Фром замества с екзистенционалната дихотомия свобода- безопасност. Тази универсална и жизнена реалност на човешката природа детерминира и основните екзистенционални потребности на личността, които се обобщават в пет категории:

потребност от установяване на връзки
трансцедентна потребност
потребност от корени
потребност от идентичност
потребност от система за ориентация.

1.Потребност от установяване на връзки - наричана още потребност от връзки, подхранва се от отчуждението на човека от майката природа и от представата, че самотен и безсилен, когато е сам. Съществува два начина да се удовлетвори тази потребност- продуктивен/конструктивен/ и непродуктивен/деструктивен/. Чрез продуктивното удовлетворяване на потребността от свързаност с другите хора, човек постига чувство за по-голяма сигурност. Основен начин за свързването му със света е продуктивната обич. Удовлетворяването на тази потребност формира чувство за идентичност, лична индивидуалност и независимост. При деструктивната връзка човек се стреми да попадне в подчинение на друг, на идеология, на политически лидер. Той вече няма чувство за самотност, но подчинението го прави “притежание” на друг, на нещо по-голямо и по-силно от него, което може да му гарантира сигурност.

Неуспешното удовлетворяване на потребността на връзка е причина за появата на индивидуалният и обществения нарцисизъм.

2.Трансцедентна потребност, потребност от преодоляване има две взаимо свързани потребности- потребност от оцеляване и потребността над оцеляването. Човек има стремеж към физическо оцеляване, независимо от природните и социалните обстоятелства, от щастието или нещастието, от робството или свободата. Здравето, животът, гладът и сексът са физиологични явления и се определят като потребност от оцеляването.

- потребност над оцеляването- стимулира стремеж в човека да преодолее своята пасивна животинска природа, да стане активен и творчески съзидател на житейската си съдба. Продукти на съзиданието са децата и тяхното възпитание, творческите, научните, технологичните продукти, материлните блага и други. Постигайки тези потребности човек придобива съзнание за смисъла на живота, лична свобода, социална значимост. Има хора, които не могат да създадят живот, но могат да го разрушат. С акта на рушене, човек се издига над пасивното състояние.

3. Потребността от корени - постоянен стремеж на човека да определя сам себе си, като неделима и важна част от света.Тази потребност възниква още с раждането. Той непрекъснато търси нови връзки, за да преодолее чувството на самота и несигурност. Удовлетворявайки потребността от корени човек се чувства свободен и в безопасност.

продуктивно удовлетворение- установяване на равностойни връзки с другите.
непродуктивен начин- удовлетворяването на тази потребност е паталогична симбиоза майка-дете, и общо казано дете- родител. Тя се подхранва преди всичко от родителя, които не позволява на детето да стане възрастен. В резултат на това детето се включва в сигурността и безопасността на родителската симбиоза и в действителност заради зависимостта си от нея губи реално свободата си. Паталогичните симбиози могат да се създадат извън отношението майка- дете. Те могат да обхванат цели семейства, социални групи и дори цяло общество.

4. Потребност от идентичност- обективно съществуващ стремеж на човека да се отъждестви със самия себе си, да се определи такъв какъвто е в отличие от другите хора. Тази потребност формира Аз- образа, като устойчива представа за самия себе си. Удовлетворявайки тази потребност се формира предствата за Аз- образа и в краен резултат се формира чувството Аз - идентичност.

5,Потребността от система за ориентация, наричана кратко рамка за ориентация, е свързана със стремежа на човека да създаде устойчива и цялостна теоретична система за обяснение на света и самия себе си. Удовлетворението на тази потребност се отразява с понятието светоглед и се определя като съществено качество на личността. Основен инструмент за удовлетворяването на тази потребност е продуктивното мислене, чрез които се изграждат адекватни и обективни представи за обществото, природата, човека.

ВИЖТЕ ОЩЕ