Синдром на растежа

Ерих Фром

   Здравето е цялостна обща оценка на състоянието на личността. Здрав е този човек, който успешно преодолява стимулите, които му причиняват телесни страдания, а също така и социалните стимули, които пречат на реализацията и развитието му.

   Основен критерии за психично здраве е синдромът на растежа. Той мотивира запазването на живота, свободата и творческото развитие на личността. Негови основни елементи са любов към себе си и другите хора, стремеж към свободата и творческа реализация на личностния потенциал, заложен от природата под формата дарба. Синдромът на растежа има три водещи симптома: биофилна ориентация, продуктивна обич и продуктивно мислене.

   Биофилната ориентация на човека е цялостна и неразчленима негова характеристика- това е тенденцията за съхраняването на живота. Биофилноориентираният човек притежава характерни личностни черти като:

• способност за товрческа дейност във всички области 
• способност за непрекъснато усъвършенстване и развитие
• предпочита рисковете пред сигурността и статуквото
• умения а вижда цялото и неговата структура
• използване на любовта, разума, личния пример
• изпитва радост от живота във всичките му прояви

   Ерих Фром предлага хуманистичната етика да се изгражда чрез основните принципи на биофилната ориентация. Биофилният човек вярва в успеха от дейността си, което по същество е вяра в живота. Крайните прояви на некрофилната и биофилната ориентация се срещат рядко. Идеалният некрофил е краен параноик, а идеалният биофил- светец. Според Фром факторите, които правят възможно доминирането на биофилията е общуването с биофили още от детството.

   Фундаментални качества на биофилната нагласа са продуктивните любов и мислене. Фром анализира тези качества, като поставя акцент върху специфичен единствено за човека социалнопсихологически противоречив прооблем: потребността му да се обеини в група с други хора и в същото време да бъе независим и свободен от групата индивид. „Парадоксът на човешкото съществуване е, че човекът търси едновременно и близост, и самостоятелност; единство с другите и в същото време- съхраняване на своята уникалност и инивидуалност. Решаването на това противоречие има само една възможност- продуктивните любов и мислене. Те определят смисъла на съществуването.

Психология на деструктивната личност

   Последната и най-голяма творба на Фром – „Анатомия на човешката деструктивност” е публикувана на английски език през 1973г. и на немски през 1974г. Това значимо произведение може да се определи като равносметка на цялостната научна дейност на Фром. Той прави задълбочен теоретико-практически анализ на един съществен човешки феномен- деструктивността. Интересът към него се определя от обстоятелството, че през изминалия 20-ти век агресията, насилието, революциите, войните, смъртта придобиват огромни непознати явления. 

   Фром формира собствен психоаналитичен модел за деструктивността, с който преодолява алтернативата инстинкт-поведение. Той определя два вида агресия при човека – първият е общ за човека и животните и е генетично програмиран- това е вроденияит инстникт да се избягва или напада агресора, който се явява опасност за живота и сигурността на индивида. Тази агресия се нарича „защитна” и нейната биологична цел е да съхранява живота и здравето , да служи за продължението на вида и затова Фром я определя като благоприятна или оправдана.

  Вторият тип човешка агресивност, която не е генетично програмирана, е зловредната агресия, която намира своя израз чрез жестокост и деструктивност. Тя няма нищо общо с биологичната адаптация и биологичните инстинкти. Според Фром най-голямото теоретично недоразумение е хипотезата, че цялостната човешка агресия, включително убийството и изтезанието, са резултат от биологично фиксирана агресивност. Поддръжниците на тази теория биха могли да оправдаят всяка социална и индивидуална разруха и смърт с вечните и неизменими природни характеристики на човека, с вечния и непреодолим Танатос.

   Втората част на „Анатомия на човешката деструктивност” е формулирана като „Доказателства срещу инстинктивната теза”. В нея авторът използва достиженията на науките неврология, палеонтология и антропология, за да направи един съществен извод: „Деструктивността не е нито вродена, нито част от човешката природа, тя не е обща за всички хора”.

  Фундоменталната разлика между инстинктивните (биологични) потребности и екзистенциалните (социални) потребности определя и съществената разлика между благоприятно-защитната и зловредно-деструктивната агресия. Качествата на деструктивната личност са: злостност , жестокост , инивидуален и обществен нарцисизъм (синдром на упадъка).

Социален характер и личностна типология според Фром.

   Всеки човек е уникален със свойте характеристики- пол, възраст, темперамент, физиология, но в същото време е носител на всички най-общи качества на човешкият вид. Личността на всеки човек се определя от неговият социален живот, който е общ за всички представители на дадена социално – културна общност. Фром поставя акцент върху най- съществената разлика между животинското и човешкото съществуване. Един и същ животински вид се приспособява по един и същи начин навсякъде. Ако адаптацията към промяната е неуспешна животното умира. То може да се адаптира, като промення себе си, а не средата. Според Фром появата на биологичният човешки вид бележи връх на еволюцията, при който възможностите за инстиктивното приспособяване е достигнало своя минимум. Но разумът дава на човека едно ново качество, което съществено го различава от всички видове. Чрез разумът човек разбира, че е част от природата, подвластен е на нейните закони, но не може да ги промени, знае за смъртта, но в същото време трябва да се бори да живее. Понятието дихотомия отразява обстоятелството, че цялостната човешка същност е разделена на две части- наследствена (биологична природа)  и разум. Най-общо дихотомията, възниква като противоречие между природната и разумната същност на човека, определя всички екзистенционални и исторически дихотомии.

• понятието екзистенция Фром определя, като съществуване (екзистенциална  дихотомия живот- смърт е най- съществена).Друга екзистенциална  дихотомия е дарба- способност, всъщност всеки човек има потенциал.
• исторически дихотомии е противоречието между индивидуалният и общественият живот, от противоречието личност-общество. Човек не може да премахне екзистенциалната дихотомия, тя е вечна, но може да преодолее историческите противоречия чрез своята активна дейност. Историческите дихотомии намират отражение във всеки конкретен човек и структурират фундамента на неговата личностна мотивация. Те имплицитно се включват в най-общият човешки мотив- стремеж към свобода и безопасност. 

 Според Фром общото между всички хора от една социално-културна среда, е че те функционират в резултат на едни и същи екзистенциални  и исторически дихотомии, но хората се различават по индивидуалния и уникален начин чрез който удовлетворяват своите потребности.

   Личността- това са наследствените и придобитите психични качества, които са характерни за един индивид и му придават уникалност. Разликата между наследствените и придобитите качества като цяло отговаря на разликата между темперамент, дарби и всички дадени от природата физични качества. Характерът на личността Ерих Фром определя от начина, по който той се свързва със света в процеса на асимилация и социализация. Социалният характер се придобива чрез приспособяването към семейството, училището, работата. Индивидуалният характер се определя от характера на ориентациите. Фром дифинира ориентациите в две групи: непродуктивна и продуктивна. 

• непродуктивна -Бива  възприемателска, експлоататорска, събирателска и пазарна ориентация.
• продуктивна – е идеалът и инстументът, чрез които човек може да изгради хармонията с природата и другите хора.

Характерът на човека формиран, чрез възприемателна ориентация:

• че трябва да бъдеш обичан, а не да обичаш.
• трябва да слушаш, а не да говориш
• нещата не зависят от теб, а от другите
•  на всеки трябва да се казва “да”, а никога ”не”
• тревогите се преодоляват чрез преяждане и препиване.

В характерът му има черти на оптимизъм, дружолюбност, топлота и взаимопомощ. 

Характерът на човека формиран, чрез експлоататорска ориентация:

• за свой сексуален партньор избира човек, който има интимна връзка с други.
• най- привлекателни материални и духовни ценности, са тези които се отнемат чрез кражба и хитрост.

 В общуването те са агресивни, враждебни манипулират. Проявяват цинизъм, подозрителност, завист и ревност.

Характерът на човека формиран, чрез събирателска ориентация:

•  недоверие към външният свят
• натрупване и съхранение на материални и духовни ценности
• алчност за пари и предмети
• превръщане на сексуалният партньор във “вещ”
• падентична чистота
• автоматично подрежда предметите, които не са на мястото си

Тези хора са недоверчиви, подозрителни, те са икономични, търпеливи, верни, сдържани, предпазливи.

Характерът на човека формиран, чрез пазарна ориентация:

• има представа на собственото си Аз- като стока, която има разменна стойност.
• основното кредо на пазарната личност е “аз съм такъв, какъвто желаете да бъда”
• нямат самочувствие и личностна идентичност.
• възприема другия така както възприема себе си- самотен, провален без надежда за бъдеще.

Положителните черти на пазарната личност са общителност, интелигентност, толерантност, щедрост. 

   Според Фром през различните културно- исторически периоди преобладават определени ориентации: 

• възприемателската ориентация е характерна за родовообщините и робовладетелските общества.
• експлоататорската ориентация- периода 18-19 век се формира от пиратството и колонизацията, където ограбват евтино закупени стоки и ги продава многократно скъпо.
• събирателска ориентация- 19 век съществува успоредно с експлоататорската.
• пазарната ориентация- нашата съвременност. Символът “работа-успех” се заменя със “ стока – цена”.

   Преодоляването на самотата, обезмислянето на живота, агресията, тревожността са следствие на непродуктивната ориентация, формираща продуктивната ориентация. Продуктивността е отношение и способност на всеки човек да реализира природният потенциал и силата заложени в него. Продуктивната личност разкрива своя характер в най-съществените човешки дейности- обичта и мисленето (в съвремената психология са заменени със симпатия и антипатия, въведени от Джейкъб Морено). Според Фром продуктивността се свързва с любовта и се определя като продуктивна любов. Тя има четири взаимосвързани елемента- загриженост, отговорност, уважение, познание. Типичен пример за продуктивната обич е обичта на майката. Нейната същност е грижа и отговорност. Продуктивното мислене има за цел да проникне през осезаемата видима повърхност на нещата и да достигне до тяхната същност. Продуктивно мислещият човек вижда нещата такива каквито са в действителност. Продуктивната обич мислене и дейност са инструментите, чрез които човек става човек за себе си и чрез себе си за всички хора с които общува.

Потребности и мотивация на поведението според Ерих Фром.

   Бащата  на  психоанализата  Зигмунд  Фройд   определя  фундамента   на  човешката  мотивация,  като   действие  на силите,  свързани  с два  природни  инстикта-  инстикт  към  живота -  Ерос  и  инстикт  към  смъртта - Танатос.

• Инстикт  към  живота – природна  сила,  при  която  се стреми  да  съ храни  живота  и здравето  на  всеки   човек, тоест  да  гарантира  съществуването  на  индивида  и   продължение  на биологичния  вид – хомосапиенс. Така  този инстикт  обединява  в  едно  инстикта  за  самосъхранение  и  инстинкта за  продължение  на вида,  формиран   от  Чарлз  Дарвин.
• Инстинкт  към  смъртта  - природна  сила,  която  мотивира  човешката  агресия,  разрушителност,  жестокост,  убийство  и самоубийство. Целта  на живота  на   отделният  човек  е  смъртта  и  той  винаги  се постига. Ерих  Фром  смята,  че  жизнените  потребности  на  личността  са  уникални  и  нямат  съществена  връзка  с  природните  и социални  фактори.  Фром  формулира   хипотезата,  че  силата  на  противоречието   между  стремежа  на  човека   към  свобода  и  стремежа   към  безопасност  е  най-  мощната  мотивираща  сила.

  Дихотомийте Ерос –Танатос  Фром   замества  с  екзистенционалната   дихотомия свобода-  безопасност. Тази  универсална  и   жизнена  реалност  на  човешката   природа  детерминира  и  основните  екзистенционални  потребности  на  личността,  които  се  обобщават  в  пет  категории:

1. потребност  от   установяване  на  връзки
2. трансцедентна  потребност 
3. потребност  от  корени 
4. потребност  от  идентичност
5.  потребност  от  система  за  ориентация.

   1.Потребност  от  установяване  на  връзки  -  наричана  още  потребност  от  връзки,  подхранва  се  от  отчуждението  на човека  от  майката  природа  и  от  представата,  че  самотен  и безсилен,  когато  е сам. Съществува  два  начина   да  се  удовлетвори  тази  потребност-  продуктивен/конструктивен/  и  непродуктивен/деструктивен/. Чрез  продуктивното  удовлетворяване  на  потребността  от  свързаност  с  другите  хора,  човек   постига  чувство  за   по-голяма  сигурност. Основен  начин  за  свързването  му  със  света  е продуктивната  обич. Удовлетворяването  на  тази  потребност  формира  чувство  за  идентичност,  лична  индивидуалност и  независимост. При  деструктивната   връзка  човек  се  стреми   да  попадне  в  подчинение  на  друг, на  идеология,  на  политически  лидер. Той  вече няма  чувство  за самотност,  но  подчинението  го  прави   “притежание”  на  друг,  на  нещо  по-голямо  и по-силно  от  него,  което  може  да  му  гарантира  сигурност.

   Неуспешното  удовлетворяване  на  потребността   на  връзка  е  причина  за  появата  на  индивидуалният  и обществения  нарцисизъм. 

   2.Трансцедентна  потребност,  потребност  от  преодоляване  има  две  взаимо свързани потребности-  потребност  от  оцеляване  и потребността  над  оцеляването. Човек  има  стремеж  към физическо  оцеляване,  независимо  от  природните   и  социалните  обстоятелства,  от   щастието  или  нещастието,   от  робството  или   свободата. Здравето,  животът,  гладът и  сексът  са  физиологични  явления  и се  определят  като  потребност  от  оцеляването.

 -  потребност  над  оцеляването- стимулира   стремеж  в  човека  да преодолее  своята  пасивна  животинска  природа,  да  стане  активен  и  творчески  съзидател  на  житейската  си  съдба.  Продукти  на  съзиданието  са  децата  и тяхното  възпитание, творческите,  научните,  технологичните  продукти,  материлните  блага  и  други. Постигайки  тези  потребности  човек  придобива   съзнание  за  смисъла   на  живота,  лична  свобода,  социална  значимост.  Има  хора,  които   не могат  да  създадят живот,  но  могат   да  го  разрушат.  С  акта    на  рушене,  човек  се  издига  над  пасивното  състояние.

   3. Потребността  от  корени -  постоянен   стремеж  на  човека  да  определя  сам  себе  си,  като  неделима  и  важна  част  от  света.Тази  потребност  възниква  още  с раждането.  Той  непрекъснато  търси  нови  връзки,  за  да  преодолее  чувството  на  самота  и несигурност. Удовлетворявайки  потребността  от  корени   човек  се  чувства  свободен  и в  безопасност.

• продуктивно  удовлетворение- установяване  на  равностойни  връзки  с  другите.
• непродуктивен  начин-  удовлетворяването  на  тази  потребност  е  паталогична  симбиоза  майка-дете,  и  общо  казано  дете- родител. Тя  се  подхранва  преди  всичко  от  родителя, които  не  позволява  на  детето  да  стане  възрастен. В  резултат   на  това  детето  се  включва  в  сигурността   и  безопасността  на  родителската  симбиоза  и  в  действителност  заради зависимостта  си  от  нея  губи  реално  свободата  си. Паталогичните  симбиози  могат  да  се  създадат   извън  отношението  майка- дете. Те  могат  да  обхванат  цели  семейства,  социални  групи  и  дори  цяло  общество.

   4. Потребност  от  идентичност-  обективно   съществуващ  стремеж  на  човека  да  се  отъждестви  със  самия  себе  си, да  се  определи  такъв  какъвто  е   в  отличие  от  другите  хора.  Тази  потребност   формира  Аз-  образа,  като  устойчива  представа  за  самия  себе  си. Удовлетворявайки  тази  потребност  се  формира  предствата  за  Аз-  образа  и  в  краен  резултат  се  формира  чувството  Аз - идентичност.

    5,Потребността   от  система  за  ориентация,  наричана  кратко  рамка  за  ориентация,  е  свързана  със  стремежа  на  човека  да  създаде  устойчива  и цялостна   теоретична   система  за  обяснение  на  света и  самия  себе  си. Удовлетворението  на  тази  потребност  се  отразява  с понятието  светоглед  и  се  определя  като  съществено  качество  на  личността. Основен  инструмент  за  удовлетворяването  на  тази  потребност  е  продуктивното  мислене,  чрез  които  се  изграждат  адекватни   и  обективни   представи  за  обществото,  природата,  човека.

ВИЖТЕ ОЩЕ

• Фром, Ерих (Fromm, Erich)в речника
• Видео-Ерих Фром (интервю на Майк Уолъс)
• Фром Ерих
• Теорията  на  Ерих  Фром  за  същността  на  човека.