Скъперник - Социален  характер   и  личностна  типология според Фром.
   Всеки човек е уникален със свойте характеристики- пол, възраст, темперамент, физиология, но в същото време е носител на всички най-общи качества на човешкият вид. Личността на всеки човек се определя от неговият социален живот, който е общ за всички представители на дадена социално – културна общност. Фром поставя акцент върху най- съществената разлика между животинското и човешкото съществуване. Един и същ животински вид се приспособява по един и същи начин навсякъде. Ако адаптацията към промяната е неуспешна животното умира. То може да се адаптира, като промення себе си, а не средата. Според Фром появата на биологичният човешки вид бележи връх на еволюцията, при който възможностите за инстиктивното приспособяване е достигнало своя минимум. Но разумът дава на човека едно ново качество, което съществено го различава от всички видове. Чрез разумът човек разбира, че е част от природата, подвластен е на нейните закони, но не може да ги промени, знае за смъртта, но в същото време трябва да се бори да живее. Понятието дихотомия отразява обстоятелството, че цялостната човешка същност е разделена на две части- наследствена (биологична природа)  и разум. Най-общо дихотомията, възниква като противоречие между природната и разумната същност на човека, определя всички екзистенционални и исторически дихотомии.
  • понятието екзистенция Фром определя, като съществуване (екзистенциална  дихотомия живот- смърт е най- съществена).Друга екзистенциална  дихотомия е дарба- способност, всъщност всеки човек има потенциал.
  • исторически дихотомии е противоречието между индивидуалният и общественият живот, от противоречието личност-общество. Човек не може да премахне екзистенциалната дихотомия, тя е вечна, но може да преодолее историческите противоречия чрез своята активна дейност. Историческите дихотомии намират отражение във всеки конкретен човек и структурират фундамента на неговата личностна мотивация. Те имплицитно се включват в най-общият човешки мотив- стремеж към свобода и безопасност. 
 Според Фром общото между всички хора от една социално-културна среда, е че те функционират в резултат на едни и същи екзистенциални  и исторически дихотомии, но хората се различават по индивидуалния и уникален начин чрез който удовлетворяват своите потребности.

   Личността- това са наследствените и придобитите психични качества, които са характерни за един индивид и му придават уникалност. Разликата между наследствените и придобитите качества като цяло отговаря на разликата между темперамент, дарби и всички дадени от природата физични качества. Характерът на личността Ерих Фром определя от начина, по който той се свързва със света в процеса на асимилация и социализация. Социалният характер се придобива чрез приспособяването към семейството, училището, работата. Индивидуалният характер се определя от характера на ориентациите. Фром дифинира ориентациите в две групи: непродуктивна и продуктивна. 
  • непродуктивна -Бива  възприемателска, експлоататорска, събирателска и пазарна ориентация.
  • продуктивна – е идеалът и инстументът, чрез които човек може да изгради хармонията с природата и другите хора.

Характерът на човека формиран, чрез възприемателна ориентация:


  • че трябва да бъдеш обичан, а не да обичаш.
  • трябва да слушаш, а не да говориш
  • нещата не зависят от теб, а от другите
  •  на всеки трябва да се казва “да”, а никога ”не”
  • тревогите се преодоляват чрез преяждане и препиване.

В характерът му има черти на оптимизъм, дружолюбност, топлота и взаимопомощ. 

Характерът на човека формиран, чрез експлоататорска ориентация:


  • за свой сексуален партньор избира човек, който има интимна връзка с други.
  • най- привлекателни материални и духовни ценности, са тези които се отнемат чрез кражба и хитрост.

 В общуването те са агресивни, враждебни манипулират. Проявяват цинизъм, подозрителност, завист и ревност.

Характерът на човека формиран, чрез събирателска ориентация:


  •  недоверие към външният свят
  • натрупване и съхранение на материални и духовни ценности
  • алчност за пари и предмети
  • превръщане на сексуалният партньор във “вещ”
  • падентична чистота
  • автоматично подрежда предметите, които не са на мястото си

Тези хора са недоверчиви, подозрителни, те са икономични, търпеливи, верни, сдържани, предпазливи.

Характерът на човека формиран, чрез пазарна ориентация:


  • има представа на собственото си Аз- като стока, която има разменна стойност.
  • основното кредо на пазарната личност е “аз съм такъв, какъвто желаете да бъда”
  • нямат самочувствие и личностна идентичност.
  • възприема другия така както възприема себе си- самотен, провален без надежда за бъдеще.

Положителните черти на пазарната личност са общителност, интелигентност, толерантност, щедрост. 

   Според Фром през различните културно- исторически периоди преобладават определени ориентации: 

  • възприемателската ориентация е характерна за родовообщините и робовладетелските общества.
  • експлоататорската ориентация- периода 18-19 век се формира от пиратството и колонизацията, където ограбват евтино закупени стоки и ги продава многократно скъпо.
  • събирателска ориентация- 19 век съществува успоредно с експлоататорската.
  • пазарната ориентация- нашата съвременност. Символът “работа-успех” се заменя със “ стока – цена”.

   Преодоляването на самотата, обезмислянето на живота, агресията, тревожността са следствие на непродуктивната ориентация, формираща продуктивната ориентация. Продуктивността е отношение и способност на всеки човек да реализира природният потенциал и силата заложени в него. Продуктивната личност разкрива своя характер в най-съществените човешки дейности- обичта и мисленето (в съвремената психология са заменени със симпатия и антипатия, въведени от Джейкъб Морено). Според Фром продуктивността се свързва с любовта и се определя като продуктивна любов. Тя има четири взаимосвързани елемента- загриженост, отговорност, уважение, познание. Типичен пример за продуктивната обич е обичта на майката. Нейната същност е грижа и отговорност. Продуктивното мислене има за цел да проникне през осезаемата видима повърхност на нещата и да достигне до тяхната същност. Продуктивно мислещият човек вижда нещата такива каквито са в действителност. Продуктивната обич мислене и дейност са инструментите, чрез които човек става човек за себе си и чрез себе си за всички хора с които общува.
 Потребности  и  мотивация  на  поведението според   Ерих  Фром.
   Бащата  на  психоанализата  Зигмунд  Фройд   определя  фундамента   на  човешката  мотивация,  като   действие  на силите,  свързани  с два  природни  инстикта-  инстикт  към  живота -  Ерос  и  инстикт  към  смъртта - Танатос.
  • Инстикт  към  живота – природна  сила,  при  която  се стреми  да  съ храни  живота  и здравето  на  всеки   човек, тоест  да  гарантира  съществуването  на  индивида  и   продължение  на биологичния  вид – хомосапиенс. Така  този инстикт  обединява  в  едно  инстикта  за  самосъхранение  и  инстинкта за  продължение  на вида,  формиран   от  Чарлз  Дарвин.
  • Инстинкт  към  смъртта  - природна  сила,  която  мотивира  човешката  агресия,  разрушителност,  жестокост,  убийство  и самоубийство. Целта  на живота  на   отделният  човек  е  смъртта  и  той  винаги  се постига. Ерих  Фром  смята,  че  жизнените  потребности  на  личността  са  уникални  и  нямат  съществена  връзка  с  природните  и социални  фактори.  Фром  формулира   хипотезата,  че  силата  на  противоречието   между  стремежа  на  човека   към  свобода  и  стремежа   към  безопасност  е  най-  мощната  мотивираща  сила.

  Дихотомийте Ерос –Танатос  Фром   замества  с  екзистенционалната   дихотомия свобода-  безопасност. Тази  универсална  и   жизнена  реалност  на  човешката   природа  детерминира  и  основните  екзистенционални  потребности  на  личността,  които  се  обобщават  в  пет  категории:
  1. потребност  от   установяване  на  връзки
  2. трансцедентна  потребност 
  3. потребност  от  корени 
  4. потребност  от  идентичност
  5.  потребност  от  система  за  ориентация.

   1.Потребност  от  установяване  на  връзки  -  наричана  още  потребност  от  връзки,  подхранва  се  от  отчуждението  на човека  от  майката  природа  и  от  представата,  че  самотен  и безсилен,  когато  е сам. Съществува  два  начина   да  се  удовлетвори  тази  потребност-  продуктивен/конструктивен/  и  непродуктивен/деструктивен/. Чрез  продуктивното  удовлетворяване  на  потребността  от  свързаност  с  другите  хора,  човек   постига  чувство  за   по-голяма  сигурност. Основен  начин  за  свързването  му  със  света  е продуктивната  обич. Удовлетворяването  на  тази  потребност  формира  чувство  за  идентичност,  лична  индивидуалност и  независимост. При  деструктивната   връзка  човек  се  стреми   да  попадне  в  подчинение  на  друг, на  идеология,  на  политически  лидер. Той  вече няма  чувство  за самотност,  но  подчинението  го  прави   “притежание”  на  друг,  на  нещо  по-голямо  и по-силно  от  него,  което  може  да  му  гарантира  сигурност.
   Неуспешното  удовлетворяване  на  потребността   на  връзка  е  причина  за  появата  на  индивидуалният  и обществения  нарцисизъм. 
   2.Трансцедентна  потребност,  потребност  от  преодоляване  има  две  взаимо свързани потребности-  потребност  от  оцеляване  и потребността  над  оцеляването. Човек  има  стремеж  към физическо  оцеляване,  независимо  от  природните   и  социалните  обстоятелства,  от   щастието  или  нещастието,   от  робството  или   свободата. Здравето,  животът,  гладът и  сексът  са  физиологични  явления  и се  определят  като  потребност  от  оцеляването.
 -  потребност  над  оцеляването- стимулира   стремеж  в  човека  да преодолее  своята  пасивна  животинска  природа,  да  стане  активен  и  творчески  съзидател  на  житейската  си  съдба.  Продукти  на  съзиданието  са  децата  и тяхното  възпитание, творческите,  научните,  технологичните  продукти,  материлните  блага  и  други. Постигайки  тези  потребности  човек  придобива   съзнание  за  смисъла   на  живота,  лична  свобода,  социална  значимост.  Има  хора,  които   не могат  да  създадят живот,  но  могат   да  го  разрушат.  С  акта    на  рушене,  човек  се  издига  над  пасивното  състояние.
   3. Потребността  от  корени -  постоянен   стремеж  на  човека  да  определя  сам  себе  си,  като  неделима  и  важна  част  от  света.Тази  потребност  възниква  още  с раждането.  Той  непрекъснато  търси  нови  връзки,  за  да  преодолее  чувството  на  самота  и несигурност. Удовлетворявайки  потребността  от  корени   човек  се  чувства  свободен  и в  безопасност.
  • продуктивно  удовлетворение- установяване  на  равностойни  връзки  с  другите.
  • непродуктивен  начин-  удовлетворяването  на  тази  потребност  е  паталогична  симбиоза  майка-дете,  и  общо  казано  дете- родител. Тя  се  подхранва  преди  всичко  от  родителя, които  не  позволява  на  детето  да  стане  възрастен. В  резултат   на  това  детето  се  включва  в  сигурността   и  безопасността  на  родителската  симбиоза  и  в  действителност  заради зависимостта  си  от  нея  губи  реално  свободата  си. Паталогичните  симбиози  могат  да  се  създадат   извън  отношението  майка- дете. Те  могат  да  обхванат  цели  семейства,  социални  групи  и  дори  цяло  общество.

   4. Потребност  от  идентичност-  обективно   съществуващ  стремеж  на  човека  да  се  отъждестви  със  самия  себе  си, да  се  определи  такъв  какъвто  е   в  отличие  от  другите  хора.  Тази  потребност   формира  Аз-  образа,  като  устойчива  представа  за  самия  себе  си. Удовлетворявайки  тази  потребност  се  формира  предствата  за  Аз-  образа  и  в  краен  резултат  се  формира  чувството  Аз - идентичност.
    5,Потребността   от  система  за  ориентация,  наричана  кратко  рамка  за  ориентация,  е  свързана  със  стремежа  на  човека  да  създаде  устойчива  и цялостна   теоретична   система  за  обяснение  на  света и  самия  себе  си. Удовлетворението  на  тази  потребност  се  отразява  с понятието  светоглед  и  се  определя  като  съществено  качество  на  личността. Основен  инструмент  за  удовлетворяването  на  тази  потребност  е  продуктивното  мислене,  чрез  които  се  изграждат  адекватни   и  обективни   представи  за  обществото,  природата,  човека.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.