Формиране на научно обосновано предположение или т.н  хипотеза. Думата хипотеза идва от гръцки език и означава научно обосновано предположение, което обяснява никакво явление и трябва да се подкрепи с доказателства, за да се превърне в научна теория или научен закон.

   Хипотезата се изгражда на базата на модела на изследването, за неизвестната  част. Можем да съставим следните хипотези:
  • описателни- какво, къде, как, кой?;
  • обяснителни – предположения за причинно- следствените връзки /каузалните връзки/ между изучаваните явления, подлежащи на експериментална проверка;
  • статистически хипотези- които се изграждат на базата на статистиката. Те са за да видим дали има разлика между две величини.
Когато формулираме хипотезата, следва да се имат предвид следните изисквания:
  1.  хипотезите следва да са плодотворни /да откриват някаква перспектива за изследване, а не да повтарят вече познати неща/;
  2. хипотезите трябва да са формулирани ясно и точно и да дават възможност за точен отговор;
  3.  хипотезите следва да звучат правдоподобно, да са съобразени с научните постижения в областта;
  4. хипотезите следва да предполагат доказуемост или отхвърляне, но трябва да имаме условия и средства за проверката им.

При планиране на експеримента се решават  следните задачи:

  1. Определяне на обектите на изследването /този избор зависи от изследователската цел /рандомизация, репрезентативност и др/;
  2. Определяне на зависимите и независими променливи /фактори, върху които ще се влияе/.
  3. Определяне на средствата , методите и формите на въздействие  върху изследваните лица.
  4. Организация  на процедурата по провеждане на експеримента- избор на изследователски план, последователност на процедурата, анализ на факторите, заплашващи вътрешната и външната валидност и начините за контролиране на влиянието им

Подбор на методите за обработка и анализ на резултатите.


   Различават се два  вида променливи: зависими и независими  /които ще се манипулират от изследователя/.Факторът, който се променя под въздействие на независимата променлива се нарича зависима променлива. Конкуриращите се с независимата променлива променливи “замърсяват” резултата  и водят до грешни изводи. 
   При промяна на независимата променлива следва да се спазват следните правила, които са свързани с контрола върху експерименталните условия:
  • при манипулиране на независимата променлива, следва да се стремим да не  въведем конкурираща се променлива /да не се промени друго съществено условия на опита/;
  • когато се изменят определени величини на независимата променлива, това трябва да е с определена апаратура, а не “на око”;
  • когато имаме променлива, която не може да бъде манипулирана по волята на експериментатора като възраст, тревожност, интелигентност/ тогава се правидостатъчно голяма извадка от лица, която да подсигури необходимото разнообразие, така че променливата да бъде добре представена.
Хипотезата в психологическия експеримент
Регистриране на промените в променливите става чрез:
  • Външно наблюдение /могат да се използват видеокамери, обучени наблюдатели, аудиозаписи, фотоапарати/;
  • Използване на измерителни инструменти /чрез тях можем да регистрираме психо- физиологичните показатели- апарати за отчитане на пулс, кръвно налягане, време за реакция, точност, температура на кожата и др./;
  • Самоотчети на изследваните лица, тоест интроспекция;
  • Използване на въпросници /тестове/
  • Напречно изследване- “напречен срез”- като се извърши опитът едновременно с различни лица, при които желаната променлива е различно представена. Обикновено се търси постигането на нормално разпределение по независимата променлива, за да има представени случаи по целия ред. 
  • Лонгитудно изследване - “надлъжен разрез”- изследване на лица през достатъчно дълги интервали от време.

Експеримента има :
  • Вътрешна валидност - отнася се до такъв контрол на конкуриращите се фактори, че експериментаторът да е уверен, че именно промените, които са извършени от него, са причинили резултата. дали може да се интерпретират измененията в зависимата променлива с промените в независимата променлива.
  • Външна валидност- отнася се до възможността резултатите от изследването да се прилагат при другите хора и други условия. Тук проблемът е по- сериозен.

Основни изисквания: при провеждане на експеримента :

  • да се спазва еднаквост на време, място, инструкциите, апаратурата, отношението към изследваните лица;
  • въздействията на психолозите, следва да са достъпни и съобразени с възрастовите, половите, образователните и други особености;
  •  да не довеждат изследванията  до психофизиологически вреди, спазване на определен морал;
  •  важно е да се води протокол, пълен отчет за ставащото по време на експеримента;
  • когато се използват наблюдатели, които да  помагат, присъствието им следва да е незабелязано, за да се осигури “чистота” на експеримента;
  • изправността на апаратурата. 
  • да се избягва присъствието на трети лица, особено близки на изследваните.
Следва да се  подберат методи и методики за изследване, които ще дадат в най- голяма степен данни за проверка на хипотезата. След като се подберат методиките, трябва да се обезпечат и набавят необходимите материали, апарати, бланки и други.

   Изисквания по отношение на експериментатора:
  • Наблюдателност- следва да не се пропускат и най- малките подробности от промяната в условията на експеримента и поведението на изследваните лица.
  • Да е внимателен и вежлив, търпелив, спокоен, да бъде въздържан и да не дава преценки, защото с това може да повлияе върху изследваните лица.
  • Важно е невербалното му поведение като мимики, жестове, пози.
  • Да е преминал през подобни изследвания, за да разбира по добре условията и проблемите на изследването. При използване на помощници, следва те да са внимателно подготвени от експериментатора. Техническите лица могат да се използват само при подготовката на експеримента и отчитане на резултатите, без да влизат в контакт с изследваните лица.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.