Говорим за наследственост и личност с уговорката, че личността е социална функция. Установено е, че надеждни различия между децата в едно семейство (не само близнаци) се наблюдават на възраст от около 3 месеца по такива характеристики като равнище на активност, концентрация на вниманието, адаптивност към промените в средата и общо настроение. Тези характеристики, свързани с настроението, т.е. темпераментови особености, са градивните блокове на по-късно развиващата се личност. Ранната поява на такива характеристики предполага тяхната поне частична детерминация от генетичните фактори, те са наследени от родителите независимо от големите различия между децата в едно семейство. Подобно допускане се проверява чрез изследване на двойки близнаци. Ако ейднояйчните са значимо по-близки по показателите на определени черти, отколкото разнояйчните, то тогава тези черти вероятно имат генетичен или наследствен компонент. 

Наследственост и личност
В изследване, проведено от А. Бъс и Р. Пломин (Buss & Plomin, 1984), близнаци от един и същ пол, чиято възраст е около 5 години, са оценявани от техните родители по показатели за темперамент – емоционалност, активност и социобилност. Корелациите между еднояйчните близнаци са от порядъка 0.5 – 0.6, докато тези при разнояйчните са около 0.  Резултатите илюстрират същественото влияние оказвано от наследствеността върху описаните свойства.          Разбира се, подобно изследване разчита на оценките на родителите, които биха могли да надценяват подобието на еднояйчните и да го подценяват при разнояйчните близнаци. Възможно е, ейднояйчните да са третирани при възпитанието от родителите като по-еднакви, отколкото те са, което може да обясни високата корелация без позоваване на наследствеността. В идеалния случай близнаци би трябвало да се подлагат на изследване като разделени още в най-ранна възраст и отгледани отделно. Подобен опит прави Т. Бушар (Bouchard,1984) в изследването „Минесота” на разделени при раждането близнаци, което продължава и до днес. През 1984г. 44 двойки еднояйчни близнаци са поканени за лабораторни изследвания. Те са били разделени през първите девет седмици от живота си и не са се срещали до момента на изследването, 34 години по-късно. Техните данни се сравняват с еднояйчни близнаци отгледани заедно. Средните стойности на корелациите за отгледаните отделно са 0.49, докато за отгледаните заедно са 0.52. За сравнение данните за разнояйчните близнаци са респективно 0.21 и 0.23. тези данни позволяват заключението, че еднояйчните близнаци са по-сходни по показателите на редица личностни черти, отколкото разнояйчните, защото еднояйчните са по-близки в генетично отношение. Различията в корелациите между еднояйчните и разнояйчните близнаци в изследването „Минесота” се съгласуват с резултатите и на други изследвания и позволяват извода, че около 50 % от вариациите между индивидите по редица личностни характеристики могат да се припишат на генетичните различия между тях, т.е. наследствеността на тези свойства е около 0.5 в изучаваната популация. Естествено, останалите 50 % са плод на влиянието на средата. Повечето теоретични модели допускат, че ранното детство има най-голямо влияние върху формирането на личността и по тази причина точно там трябва да се очаква най-силно влияние на фактора среда (за това и там са концентрирани повечето изследвания в сравнителната).
   Разбира се спорно е кои личностни черти са измервани и как?Някой личностни черти с висок процент на наследствена корелация, подлежат на радикална социална промяна и въздействие (невротизирания екстраверт става истеричен интроверт)(службата в армията може да те направи агресивен мъжкар, нищо че си отгледан от жена)? Проблемът на статическия процент (при 50 на 50 индивидуалния случай може да се окаже във всяка от половините)? При изследването Минесота не се следи (и няма как) за конкретните социални въздействия в домашната среда на всеки изследван, т.е. повтаря се проблема за неконтролираните променливи от изследванията на интелекта (травматизиращо събитие  в ранното детство на еднояйчен разделен близнак може да промени много неща)?


   Условията на средата, които определят как ще се развива интелигентността на човека, се отнасят до широк спектър от фактори като храненето, здравето, качеството на интелектуалната стимулация, емоционалния климат вкъщи и типът обратна информация, която детето получава за поведението си. Ако от две деца с едни и същи гени едното има по-добро пренатално и постнатално хранене, интелектуално по-стимулиращ и емоционално по-сигурен дом, по-адекватна стимулация за академични постижения, то ще получи по-високи показатели по IQ в първи клас. В този смисъл факторите на средата засилват различията, съществуващи в момента на раждането, каквито и да са те.
   В това отношение са показателни резултатите от програмите за обогатяване на средата на деца с неравноправно социално положение , в които се предлага специално обучение между две и пет годишна възраст. При постъпване в училище децата, обхванати от тези програми, показват по-високи показатели теста за интелигентност Станфорд-Бине и по детската версия на Уекслър, чувстват се по-сигурни в себе си и са по-социално компетентни, отколкото тези, които не са участвали в подобни програми. Изследвания, провеждани с едни и същи деца в продължение на години, показват, че тези програми предпоставят някой допълнителни преимущества като по-висок успех в по-късните стадии на обучение. На 15 години тези деца имат цяла единица преднина в училищния успех в сравнение с деца със същият социално-икономически статус, които не са участвали в програмата. По-добри са и показателите по четене, аритметика и език по съответните тестове за постижения, юношите показват по-рядко антисоциално поведение и по-често работят след училище. Следователно ранната интелектуална стимулация може да има значимо влияние върху по-късните училищни постижения. Още по-добри резултати са постигнати в случаите, когато родителите са въвлечени в програмата и сами осъществяват интелектуалната стимулация по съответната схема. 
Kибуц Влияние на средата върху интелигентността
Kибуц
   Друг пример за влиянието на средата върху интелекта са кибуците в Израел. За известен период от време там съществуват значителни различия между евреите, които идват в Израел от европейски страни, и тези, родом от арабските страни – както в културната основа, така и в обучението и показаните резултати по тестовете за IQ. Средните показатели по IQ на заселниците от Европа значително превишават тези на идващите от арабските страни. Единствено изключение правят децата, израснали в кибуци. Те не живеят със своите родители, a в специален дом с други деца, където за тяхното развитие се грижат специалисти. При тези условия различията в интелекта продължават да съществуват, но имат формата на нормалното разпределение и не са свързани с произхода на родителите. Деца, чийто родители идват от арабските страни, показват средно също толкова добри резултати по IQ, както деца с родители, преселници от Европа. Следователно съществува пример, който показва как обогатяването на средата може да помогне на децата да осъществят истинския си интелектуален потенциал.

   Няма единно мнение за силата на тази връзка.Правени са изследвания при които се променя степента на родствена близост между изследваните. Установено е, че колкото по-близки са родствените връзки, толкова по-висока е корелацията между резултатите на изследваните индивиди.Средния коефициент на корелация между IQ на родителите и техните биологични деца е 0.40, между родителите и осиновените им деца 0.31. Еднояйчните близнаци, които имат идентична наследственост, показват особено висока корелация по IQ – около 0.87. Корелацията на IQ на двуяйчни близнаци, които се развиват от различни яйцеклетки и имат еднаквост на наследствеността не по-голяма от тази на обикновените братя и сестри, е от порядъка на 0.60. 
Наследственост и интелект
Въпреки че представят детерминацията на интелекта от наследствеността като доста впечатляващи, цитираните резултати демонстрират и значителната роля на средата. Например, когато близнаците са отгледани заедно, в еднаква семейна среда, близостта на показателите на интелигентността се увеличават. Други изследвания показват, че интелектуалните способности на осиновените деца са по-високи, отколкото би следвало да се предположи въз основа само на IQ на техните биологични родители, а средата може да внесе промени в IQ до 20 точки по Станфорд-Бине.
Чрез множество методи е възможно да се прецени каква част от вариацията на тестовите резултати се дължи на факторите на наследствеността и каква на средата. Един от тях е сравнение на двуяйчни и еднояйчни близнаци по даден признак. За целта се измерват:
  1. Oбщата вариация на двете променливи – наследственост и среда  от данните на двойки двуяйчни близнаци;
  2. Вариацията, дължаща се само на средата чрез сравнение на еднояйчни близнаци.

   Разликата между тези две стойности – общата вариация и дължащата се на средата вариация – представлява вариацията, дължаща се на наследствеността (ВН), т.е. Вариацията дължаща се на наследствеността е равна на Oбщата вариация  минус Вариацията на средата
  Самата наследяемост  представлява отношение на генетичната и общата вариативност
   С други думи, наследствеността е пропорция на вариацията на даден показател вътре в специфична популация, която може да бъде отнесена за сметка на генетичните различия. Показателят на наследствеността се променя от 0 до 1. Когато по дадения показател еднояйчните близнаци си приличат повече, отколкото си приличат разнояйчните, показателят на наследствеността се приближава до 1 и обратното – ако еднояйчните близнаци си приличат почти колкото разнояйчните, показателят на наследствеността е близък до нулата. Тези съображения се отнасят до популацията, а не до отделния и представител. 
Оценките за относителния дял на наследствеността по отношение на интелигентността в различните изследвания варират в голяма степен – от 0.87 до 0.10. Такива внушителни разминавания предполагат наличието на неконтролирани показатели в процеса на изследването. Естеството на самият проблем предполага проучванията върху наследствеността да се правят чрез полеви измервания, а не чрез добре контролирани лабораторни експерименти. Тъкмо това естествено ограничение обаче не позволява филтрирането на евентуални неконтролирани фактори.
По-нататъшно усложняване на проблема с точността на измерванията внася допускането, че отглеждането в едно и също семейство предполага еднакви условия за децата. Това, разбира се, може да не е вярно.Еднояйчните близнаци например изглеждат външно по-сходни, което може да доведе до значително по-сходни начини на третиране от страна на родителите, отколкото това става с разнояйчните. Като пример могат да послужат еднаквите дрехи, които обикновено родителите купуват за външно сходните си деца, еднаквите прически, посещаването на едни и същи места и купуването на общи игри. 
В отсъствието на добре контролирани изследвания равнището на наследствеността не може да бъде установено с точност. Вън от съмнение е наличието на силно влияние на наследствеността върху интелекта, но каква е степента му е все още трудно да се прецени. Съществува хипотеза, според която интелигентността се определя от гени, чийто индивидуален ефект не е голям, но е кумулативен. Ако са въвлечени 5 до 10 гена, техните комбинации биха били в състояние да доведат до нормално разпределение на IQ стойностите и биха позволили широко разнообразие от интелектуални способности, дори в границите на отделно взето семейство. С помощта на такъв обяснителен модел стават разбираеми и случаите, когато родители с висок IQ имат деца с нисък IQ и обратно.

  Изследва се влиянието на културата върху човешкото поведение. Целта е да се изясни културната детерминация на общогруповите особености и на индивидуалните различия в поведението. По същността си се явяват частен случай на експерименталните планове, при които се използват групови сравнения. Броят на сравняваните групи може да е повече от две.Условно могат да са 2 вида: 
Кроскулурални изследвания
                                                                                                                                                                                                                                                                         

  1. Сравняват се повече от 2 естествени или рандомизирани групи от две популации.
  2. Сравняват се повече от 2 естествени или рандомизирани групи от две популации и лонгитудния изследователски план, при който се отчита не само различието между поведението между различните групи, но и характера на изменението им във времето под влиянието на различни фактори.
Началото на кроскулуралните  изследвания е поставено от Вунд. В “Психология на народите” той подчертава генетичния приоритет пред националния.В съвременната кроскултурална психология основният метод е емпиричния метод. Експериментите  трябва да отговарят на някой изисквания:
  1. Предмет са особеностите на психиката на хората от гледна точка на детерминиращи и социо-културни фактори, специфични за всяка от сравняваните етнокултурни общности.
  2. Кроскулуралните  изследвания дават по- голямо разбиране за същността на човека и за детерминацията на човешкото поведение.  
  3. Трябва  да се насочим към особеностите на психиката, които са се оформили под влияние на културните особености.
  4. Изисква се много добра операционализация на “култура” и “културни фактори”
  5. Да се подберат адекватни методи и методики за хора, които имат различни култури - културен шок.
  6. Правилен подбор на изследваните лица така, че да има гаранция че са от различни култури, да са представителни за дадена популация.
Разбирането на кроскулуралните изследвания изисква изясняването на двете понятия :
  • Култура- исторически предавана структура на значенията, които се съдържат в символите, създавани от хората.
  • Субкултура- подразделение на култура- например селска, градска, американска, италианска.
Хипотезите са свързани с търсене на каузални връзки в посока на културални фактори върху психичните особености на индивидите. Счита се, че поведението на индивидите от различни култури, е причинено от културални фактори. Най- съществените особености са, че са корелационни , а не експериментални изследвания.
Проблемът е конструирането и избор на подходящи методики за регистриране на психичните явления. Колкото повече личности имаш, толкова по- трудно се манипулира обществото. Прилага се следният подход:
  1. Изработват се двете методики за двете субкултури
  2. Рандомизират се 2 групи
  3. Измерва се 1 група с 1 методика.

Френсис Галтън
Френсис Галтън 1822- 1911
   Основна задача тук се явява установяването на приноса на социална среда и на генното наследство в индивидуалното психично развитие на човека.Наследството е предаване на информация от едно поколение на друго посредством гените.Сумата от гените в организма се нарича генотип /фенотип/- формирането процеса на живота; съвкупност от форми на поведение, които са по причина на влиянието на средата  плюс  генното наследство.
   Използват се 4 метода:  
  • анализ на родословието /генеалогичен метод/
  • метода на близнаците
  • семейния метод /на вътрешно семейна корелация/
  • методът на осиновените деца.
   Анализ на родословието по  Франсис Галтън от 1869 г. Най- често се използва за:

  • установяване на дела на влиянието на гените при наследяване на различни заболявания; 
  • за изучаване на таланта.
Франсис Галтън е мислил, че талантът е причинен само от един ген. Идеята му е колкото броят на даден ген е повече, толкова двамата са генетически предопределени. Използват се т.н. генеалогични дървета:

  • родственик от 1 степен
  • максимална широта /повече брой хора/
   Трудно е да се каже колко са генетичните и колко са социалните фактори. Тук извадката е нерандомизирана.
  Семейните изследвания се явяват  по- развитата форма на психо- генетични изследвания. Тук се сравняват роднини от няколко поколения и такива от едно поколение. Това са корелационни изследвания. Тук има рандомизация на групите от няколко поколения. В хода на изследването зависимите променливи са психични фактори, а независимите са генетично сходство. Сравняват се баби и дядовци с внуци, както и лели и вуйчовци- с племенници. Нямаме данни за общата социална среда. Роднините си общуват и е много трудно да се разграничи влиянието на социалните признаци. Изследват се първи, втори, трети братовчеди, които са по- отдалечени от брат и сестра.
  Влияе на генотипа в различните възрасти (18г., 40г., 68г.). Използването на методиките зависят от  различната възраст.Лонгитудните  изследвания следят се възрастовите изменения на човек за периода от 1 до 20 години.Срезовите  извадки са на хора с различна възраст в един и същ момент- например много деца на 2 години, деца на 3 години и т.н.Първо се тестват родителите, а след това децата, като станат на същата възраст. Правим анализ на резултатите и установяваме кои качества се проявяват.

Метод на осиновените лица 

   Тук имаме много добър контрол на влиянието на генетичните и социални фактори. Осиновените деца нямат генно сходство с осиновените родители /50% е сходството на гените с рождените родители, поради обща среда/. 
   Ако децата са осиновени като бебета, нямали са обща среда, следователно по- значими връзки могат да се припишат на общите гени, докато по- високото корелиране с осиновителите се дължи на общата среда. Най- качествени изследвания имаме когато е налице семейство с повече от 1 осиновено дете от различни генетични родители.

Метод на близнаците 

 Използва се от 1924г. Близнаците са  идеалния обект за психо- генетически изследвания поради 100% еднаквите гени.Съществуват 2 вида условия:

  • Средата  им е една и съща.
  • Между близнаците и единично родените няма систематично развитие.

Нарушаването на първото условие влияе върху вътрешната валидност, например родителите се държат различно с двамата близнаци. 
Нарушаването на второто условие влияе върху външната валидност, тоест получените резултати за близнаците следва да са валидни за цялата популация.
   В тези случаи се използват дву- факторните планове с фактори:

  1. Наследствеността
  2. Средата
   Отчита се влиянието на гените. Ако корелацията на еднояйчните близнаци е по- голяма от двуяйчните, се говори за генетична детерминация. Ако е обратно, се говори за средова детерминация. 
   Най- голям бум на тези изследвания става през 50-60 те години на ХХ век за изследване на разделени близнаци след втората световна война. Гените обуславят динамиката на поведение, докато останалото е продукт на средовото отношение. Първите от една до 5-6 години имат изключително важно значение за възпитанието на децата.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.