Зрението, като най-мощното сетиво на човека, е предпоставка физическата агресия да впечатлява изключително дълбоко, но агресивни прийоми, при които не се използва физическа сила, имат не по-малко вредни последици. Един побой може понякога да се забрави, за разлика от интриги, клевети и лъжи, които могат да злепоставят един честен човек, като разбият кариерата му или разрушат семейството му. Такива подходи особено масово и рафинирано се използват от политици, държавници, в административни, научни и други среди. Понякога агресивните, кариерни амбиции стигат до брутални лъжи, които могат да засегнат много хора. Вредното влияние на лъжата има исторически измерения. Тя е била повод за войни и унищожаване на хиляди хора, причина за икономически сривове, фалити, отравяния, епидемии и др. 

   Лъжата е един от най-мощните инструменти на агресията, понякога по-опасна и от най-масовото оръжие. Съвременното общество ежедневно е изложено на тежките последици от лъжата, въпреки че тя обикновено е прикрита и резултатът се проявява със закъснение. Често интуицията ни подозира лъжата, но липсват опорни пунктове, за да бъде разобличена. 

 !!!Лъжа- предадена неистина с цел за заблуда или измама!!!

   Лъжа, която включва и елементи на истина, се квалифицира като заблуда. Понякога и една истина може да бъде лъжа, когато някой вярва в нещо и го предава на друг, но се оказва, че не е истина. 

   В съвременните общества няма единна позиция за допустими видове на лъжата. Философите Тома Аквински и Емануел Кант смятат, че всички лъжи трябва да бъдат забранени, като дори смъртта трябва да се предпочита пред лъжата. Те считат, че лъжата е перверзия на естествената речева способност, защото да говориш означава да споделяш собствените си мисли. Освен това, когато някой лъже, се подкопава вярата на цялото общество и по-конкретно хуманността на слушателя се разколебава. Най-силният аргумент на тези философи е, че който лъже, принуждава другия да мисли ирационално и да взима неправилни решения. От друга страна, религията проповядва "не лъжи!", а Библията изобилства с редица лъжи и само някои от тях са добронамерени. 

Днес се признават няколко основни вида лъжи:

  1. Лъжене на деца - често поради тяхната незрялост някои неща се представят  погрешно с цел да не им се навреди. Обикновенно това са въпроси свързани  със секса, митове за дядо Коледа, за чудовища и др.
  2. Бяла лъжа - лъжа, която не предизвиква разногласия и е от полза за слуша¬щия. Някой пада, навяхва си крака, но съобщава, че не чувства болка . 
  3. Лъжа чрез изпускане- когато се позволява на друг да вярва в нещо, че е  истина, а то в действителност е лъжа. В случая се пропуска истината, с което се подкрепя едно невярно твърдение. 
  4. Лъжесвидетелстване- форма на груба лъжа. Представлява изявление под клетва, което може да бъде фалшиво или неистинно, а се ползва като съдебно доказателство. 
  5. Блъфиране - акт на измама, който невинаги се приема като аморален, тъй като се използва при игра, в която този вид заблуда се смята за предимство на играча. 
  6. Индиректна лъжа - твърдение, което не е безочлива лъжа, но цели да нака¬ра някой да повярва в недоказана презумция. (Извършена е кражба и някой твърди, че е видял наблизо циганин.) 
  7. Лицемерното, двулично, неискрено държане-  представлява вежлива форма на лъжа. Може да се приеме като безмислица или замяна на думи вместо лъжа. Ползва се широко в светските кръгове и в някои парламенти, където е  забранено някой да бъде обвинен в пряка лъжа. 
  8. Предпазливо говорене - когато се икономисва определена информация или се пропускат конкретни факти. Това са полуотговори или заобиколни комен¬тари около определен въпрос, целящи да създадат представа за верен от¬говор. Използва се много широко от политици, държавници, отговорни ръко¬водители и специалисти, най-вече в средствата за масова информация, като отговор на провокативни журналистически въпроси. 
    Лъжа

 

Благородната лъжа

   В медицинската практика е нож с две остриета. В някои страни  доминира мнението да се спестява неблагоприятната прогноза на болните с цел да не се депримират и да изживеят по-спокойно последните си дни. В САЩ това се смята за непочтено поведение към болния от професионална гледна точка. Съществува и прогивоположното схващане  че това  е излишна тежката, психотравма, която може да сломи волята и съпротивителните  сили, необходими в борбата с болестта. Освен това възможностите на съвременната наука могат за дни да променят изхода от дадено заболяване, поради което всяка прогноза за изхода на една болест е спекулативна. Американският принцип не крие рискове в тази насока, но той може да има други неблагоприятни последствия. Най-страшното при него е безусловната безнадеждност, която се превръща в житейска драма, след като лекарят е определил остатъка от живота. Преди всичко това е нереалистично и невъзможно, защото може да е налице погрешна диагноза и защото все още не може да се предскаже точният ход на заболяването при определено лечение и при конкретен болен. 

   Една рядко наблюдавана тенденция в миналото, след разпространението на СПИН, взима все по-застрашителни размери. Много мъже и жени след жестоката истина, че са болни от нелечимата болест, изпадат в тежка фрустрация. Обзети от безнадеждност и гняв, те реагират с особен вид агресия, целяща да разпространят заразата сред много хора, независимо че тези жертви нямат никаква вина. Налице е двойствена агресия - лъжа, прикриваща заболяването, и инструментална агресия - акта на заразяване. Този прийом е използван и през вековете при болните от проказа и сифилис. 

   Според някои философи, моралните измерения на лъжата са много трудни за доказване, особено в някои случаи, когато се приема, че тя е добронамерена. Лъжата се смята за допустима, когато спасява човешки живот. Типичен пример за това е Втората световна война, когато за спасяването на един детски живот нацистите са били лъгани, че детето не е еврейче. Аналогично, за добронамерена се приема лъжата, прикриваща безнадеждното състояние на един болен. В съвременния свят границите между зловредната и благородната лъжа са твърде неопределени. Успоредно с разрастването на агресията лъжата заема застрашителни размери и се оказва мощен агресивен инструмент. 

   Независимо от това, че днес с лъжата масово се злоупотребява, борбата с нея е трудна, защото мъчно се доказва, а и даже когато се докаже, тя остава безнаказана. 

   Правени са много опити лъжата да се разкрие по невербален път. Най-широко разпространение има т.нар. полиграф или детектор на лъжата. Чрез него се установяват стресови физиологични реакции, които настъпват в тестуваната личност, когато дава неверни отговори. За тази цел се задават цяла поредица привидно индиферентни въпроси с оглед да се установи различието в показанията на уреда за верен или неверен отговор. Между тях се задава и ключовият въпрос, отговорът на който се отнася към тестовите реакции. Възможностите на тази техника са подложени на сериозна критика. Обиграни или добре тренирани лъжци не могат да бъдат разобличени чрез "детектора на лъжата". Поради това тези резултати не се допускат като доказателство в съдебната практика. От друга страна, се предполага, че операторът може да манипулира изпитвания. Независимо от псевдонаучните елементи на този подход, редица фирми го ползват при наемане на служители или при разследване на злоупотреби. 

   В последните години широко приложение намират редица лекарствени средства или комбинации от тях, т.н. серум на истината. Резултатите не са особено окуражителни, дори се допуска, че някои разузнавателни централи умишлено прикриват провала от прилагането им. 

   Напоследък една нова техника за изследване на интимните мозъчни процеси вдъхва определени надежди при разпознаване на лъжата т.н. магнитнорезонансна спектроскопия позволява да се определи строго локализирана висока функционална активност на мозъка. Това са полета, означавани като "пръстовите отпечатъци" на мозъка. Но явно е необходимо още време, за да се каталогизират зоните в мозъка, свързани с лъжата. 

   Засега най-широко разпространение има психологичната оценка на лъжеца, проявена в израза на лицето, погледа, жестовете и словесния изказ. 







0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.