Насилието е разнородно по същност и произход. Физическото насилие може да бъде емоционално - импулсивно, противодействащо или защитно, или да представлява безмилостна и безпощадна агресия. 

    Насилническото поведение може да се дължи на психични заболявания, редица ментални (умствени) разстройства (мозъчни травми, тумори, деменция), алкохолна или друга интоксикация. Актът на насилие може да бъде породен от чисто лични мотиви или етнически, културни фактори, включително и политически тероризъм. Насилието може да бъде сексуално (изнасилване) или насочено към конкретна жертва (домашно насилие), както и против специфични групи (негри, евреи, цигани, хомосексуалисти и др.). 

   Агресията не винаги е насилие. Една агресивна личност не включва по задължение насилничество. Агресията е поведение, което се характеризира с вербална или физическа атака с цел самозащита, като в това си качество може да има разрушителни или насилнически белези. 

   Търсенето на биологичната същност и различията между агресията и насилието засега имат твърде малък принос в житейската практика. Чрез биологична селекция могат да се отгледат твърде агресивни животински популации, но на базата на биологичната същност трудно може да бъде обяснено възникването на расизма, антисемитизма или мизогинията (омраза към жените). Страхът и омразата също не могат да бъдат обяснени от биологична гледна точка, както и появата на диктатори и сатрапи в човешката еволюция от древността до Хитлер Сталин и Труман (както и много други). 

Снимка от най голямото масово убийство в историята  извършено по заповед на американския президент  Труман в Япония
Снимка от най голямото масово убийство в историята
 извършено по заповед на американския президент
 Труман в Япония


   Съгласно със съвременните представи, насилието е всеки акт на агресия и злоупотреба, целящи или предизвикващи нараняване, а в конкретни случаи дори престъпление, насочено към определена личност. От това следва, че в насилието се включва тенденция към агресия за реализация на деструктивното поведение. Освен това в насилието се съдържа предумисъл, която включва нападение, конкретно насочено действие, дори самонараняване. Насилието може да доведе и до убийство, което да бъде криминално или при самозащита. Насилието в определен смисъл може да се раздели на още две форми - непредумишлено, с проява на изолирано насилническо действие или координирано, което се извършва от упълномощена или неупълномощена насилническа група, наблюдавано при война, революция, тероризъм. 

   Съществуват някои различия между насилието и агресията, но при редица случаи от практиката е трудно разграничаването на двете прояви, защото дори в една личност мотивацията към тях може да има комплексен характер. 

   В редица аспекти насилието и агресията си приличат по разрушителните и увреждащите последствия, с прекрачването на установени правила и норми, понякога с общото желание за насилничество или проявена омраза към етноси, социални слоеве, секти, групировки. И двете прояви могат да имат подбудители и да бъдат стимулирани. 

  • Форма на физическо нападение с цел да се причинят страдание, болка, нараняване на друго лице или да се разруши чужда собственост. 
  • Многостранно поведение, насочено към друго лице с цел да го засегне психически, да го злепостави, нарани или унищожи, или да наруши общоприети обществени правила и норми. 
  • По същност е вътрешна нагласа на индивида, обогатена от примери или личен опит. 
  • Придобито поведение, научено или взаимствано от чужди примери. 
  • Представлява средство в отношението към другите. 
  • Представлява реакция за постигане на определена цел. 
  • Най-често се проявява като импулсивно поведение. 
  • Използва се като индивидуален, целенасочен и пресметнат подход спрямо набелязана жертва, жертви или други обекти. 
  • Обикновено се използват физическа сила или оръжие. 

   Използват се различни средства - вербални (клюки, интриги, лъжи, злепоставяне), принудителни (сила, оръжие, отрови, алкохол, наркотици и др.).  Основата е невробиологична (наследствен генотип), която се развива и усъвършенства чрез личен опит. 

   Няма генетична основа, а се определя от личностовата характеристика, амбициите и стила на поведение чрез взаимствани примери от живота и практиката. 

   Насилието може да бъде импулсивно, реактивно или защитно. 

   Насилието се провокира или се засилва от внушения, алкохол и се наблюдава при психози, деменция и мозъчни травми. 

   При съпротива от страна на жертвата или минал неприятен спомен от подобна жертва. 

   Насилниците могат да бъдат привличани или купувани за извършване на агресивни действия (мъчители, банди, тероризъм, убийци). 

   Човек може да се роди склонен към насилие, да доразвие и задълбочи това си качество и да остане насилник в повечето отправления на живота си. 

  Агресията може да цели самозащита, злепоставяне, разрушение, присвояване, завладяване или насилничество. 

   Агресията се засилва от неудачи в живота, обиди и страдания, примери за печеливши и успешни агресивни действия на други хора, но също и при определени заболявания или под определени въздействия. 

   При наблюдение на агресивен акт, заповед за агресивно действие, очакван подкуп или награда с цел за лично облагодетелстване, за укрепване на самочувствието като бягство от неблагоприятна ситуация или за удоволствие от страданието на жертвата. 

   Агресорите също могат да създават насилници (войници). 

   Човек не се ражда агресор, но може да се научи на такова поведение, да го усъвършенства и да го практикува в определени насоки от своя живот. 

   Законите в отделните страни имат различна интерпретация за насилието, в която се преплитат народопсихологията, културното и социалното развитие, икономическият статус, времето, прекарано в мир или войни, и много други фактори. Затова за едно и също насилствено деяние в отделни държави наказанията могат да бъдат коренно различни. Една от основните функции на закона във всички страни е да регулира насилието. В този смисъл, силата то да бъде упражнявано е монопол на легитимната власт. Колкото е по-модерно едно общество, толкова по-активен е стремежът на властта да се оттегля от тази привилегия. Днес съществуват държави, в които дори едно слабо насилническо действие се интерпретира като жестокост само въз основа за риск от рецидив или заразителен пример. Все още има страни, обаче, в които тероризмът се възприема като чувство на висш патриотизъм и не се санкционира от закона. В наше време най общо в скандинавските страни всякакви форми на насилие се наказват изключително строго. В Централна Европа законите са много различни. Една стара демокрация, каквато е Великобритания, доскоро прилагаше двойна мярка спрямо населението в доминьоните, а също така и до днес приема физическото наказание в училищата като педагогически издържан подход. В САЩ се срещат изключително противоречиви закони по отношение на насилието, които се простират от жестоки ограничения до свободата  свързана с притежанието и използването на огнестрелно оръжие.  Патриотичното възпитание у тях е издигнато в култ и се подхранва от идеята за доминираща нация( Идеята за доминирища нация е експлоатирана и от Хитлер). Формираното пресилено самочувствие и някои свободолюбиви тенденции са предпоставка за мнението, че отделната личност или група от хора могат да създават правосъдие. 

   У нас законите след Освобождението заимстват европейските концепции за насилието. По времето на т.н. социализъм, държавата налага строги правила и следи зорко за тяхното спазване. След промените се прави опит да се модернизира нашето общество и насилието да се санкционира в рамки, сродни на другите напреднали страни. За съжаление подобна промяна не може да се реализира в кратки срокове, законодателната сфера изостава и се лута между консервативното и модерното, като е налице драматична пропаст между нея и изпълнителната власт. 


0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.