Политически строй и агресия

   Капитализмът е институционализирана политическа система, която признава и зачита собствеността, предприeмaчеството и свободната търговия. Държавната агресия при  организираните капиталистически системи е относително редуцирана. При съвършените капиталистически системи с оскъдни инвестиции и голямо потребление, социалния състав на населението се nрменя бързо и се фаворизират непродуктивните за сметка на nродуктиивните слоеве на населението. Други недостатъци на каnитализма са обусловени от лошо законодателство или неспазване на законите, което води до експлоатация - израз на жестока агресия. В някои капиталистически общества държавата функционира на принципа "разделяй и владей", което също е типична проява на агресия, в определени аспекти съчетана и с насилие.  Всички описани уклони на капиталистическото общество са характерен nрмер на икономическа агресия, която не е по-безвредна. Освен това при капитализма могат да се формират и сложни  отношения, който в съчетание с властта на парите се превръщат в  опасен стимулант за агресия и беззаконие.  

   Причините за появата на геноцид са най-различни. Някои от тях имат исторически корени, като стереотипи и предубеждения, натрупани с векове. Етнически и културни различия са предпоставка за формиране на различно мислене, водещо до противоречия и конфликти. Тези нагласи стават особено злокачествени в условията на политическа, социална или икономическа нестабилност. 

   В световен мащаб геноцидът като морална изява е подкрепян, осъждан или наблюдаван с апатия. Световната общност прави опит да се предотврати геноцидът, но това се оказва трудна, а често и опасна задача. За да бъде успешна борбата с геноцида, тя следва да се предхожда от дългогодишна превенция на насилието. Но и това не е гаранция за успех, защото към геноцид прибягват диктатори, които го превръщат в държавна идеология. 

   Психологически лицата, склонни към геноцид, най-често са доведени до фрустрация поради житейски трудности. Тяхното недоволство се манипулира и агресията им се насочва към определена етническа група, като виновник за техните неуспехи. Насилническото им поведение допълнително се ожесточава, когато не само не са възпрепятствани, но са и поощрявани от политически сили или държавата като цяло. Засега има няколко опита в световен мащаб за възмездяване след проявен геноцид - Международния съд в Нюрнберг и Международния трибунал в Хага но те се провеждат при двойни стандарти. Хитлер е критикуван , но Сталин, Чърчил или  Труман който е човекът убил най много хора с една атака - не .

   Политическото насилие е най-изявено в автократните форми на управление. Сред тях се откроява диктатурата, при която диктаторът има пълна власт, неограничена от конституция, закони или други държавни, социални или политически фактори. Най-често се среща в страни от Латинска Америка, Азия и Африка, обособени като диктатури след военни преврати. При тях диктаторът контролира изцяло всички сфери на управление на държавата, както и общественото, и личното поведение на хората. Тази форма на управление е почти противоположна на демокрацията и до голяма степен се покрива с тоталитаризма, при който държавата също контролира всички аспекти на живота. В историята има примери, как и в условията на демокрация може да се получи тоталитарно управление за определен период от време, когато хората са подведени и сами си избират диктатора. 

   Фашизмът е типичен пример за авторитарна политическа идеология, защото демагогски подчинява интересите на обществото в името на величието на държавата. Освен авторитаризма, за фашизма са характерни милитаризмът, колективизмът, антикомунизмът и противопоставянето на всякакъв икономически или политически либерализъм. 

   Друга форма на почти авторитарно управление е комунистическата държава, включително развитият и недоразвитият социализъм. Характерен прийом за тези режими е и косвената форма на агресия, ползваща лъжи и заблуди, че "всичко произтича от народа и принадлежи на народа". 

   Политическото насилие е вредно за обществото, защото във всичките си разновидности засяга големи общности от хора. Нормалното човешко съзнание не може да приеме геноцида и тероризма, тъй като са смъртоносни форми на неоправдано насилие. От друга страна, агресията и наглед по-меките форми на насилие при авторитарните режими имат не по-малко влияние върху обществото, защото потискат постоянно обширни социални слоеве, което оказва трайно неблагоприятно влияние върху тях и върху поколенията им. Даже тези, които не са пострадали пряко от различните режими, се оказват повлияни от агресията, с трайно променена психика. 

   Според Международния Криминален съд в  Хага  Престъпление срещу човечеството означава всяко едно от следващите деяния, извършени срещу цивилно население: 

  • Убийство; 
  • Изтребване; 
  • Заробване; 
  • Изселване или насилствено преместване; 
  • Затворничество или друго ограничаване на физическата свобода в нарушение на международните закони; 
  • Изтезание; 
  • Изнасилване, сексуално заробване, принуда към проституция, принудителна бременност, насилствена стерилизация; 
  • Преследване на идентична група на политическа, расова, националистическа, етническа, културна или религиозна основа; 
  • Силово изчезване на хора; 
  • Престъпление от расова дискриминация; 
  • Други антихуманни действия с подобен характер, предизвикващи тежко страдание, сериозни увреди на тялото, на умственото или психичното здраве.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.