Булимия

Повишен апетит, който подтиква субекта към прекомерно хранене. Случаи на болестен глад вследствие на травматични увреждания на мозъка се описват и разглеждат в на чалото на XX век от редица лекари, между които В. М. Бехтерев (1911). Един от тези случаи е с момченце, ритнато в главата от кон и получило хлътване на черепа. Когато се свестило, то поискало да яде. Гладът му бил ненаситен. По хирургически начин били отстранени костиците от черепа, които притискали челния дял, и след четири дни булимията изчезнала. Гладът е усещане, породено от сложна съвкупност от психологически, ендокринни и неврологични фактори. Той е обусловен от два противоположни регулиращи центъра: център на храненето (англ. feeding center), съставен от страничните ядра на хипоталамуса, и друг, междинен център, на засищането (англ. satiety center), действащ синергично. Когато мозъкът е засегнат от патологичен процес, както при болестта на Пик (пресенилна деменция) или при прогресивна парализа (предизвикана от бледата спирохета на сифилиса), или пък вследствие на тумор или мозъчносъдово увреждане, често се появява булимия. Наред с чисто органичния болестен глад съществува хиперфагия (свръххранене) с невротичен произход. Най-новите изследвания на базата на ученето и на условните рефлекси или на психоанализата доказаха, че храната (особено сладките лакомства) се свързват с образа на майката и с нежността. Неосъзнато страдащият от булимия се стреми да запълни афективна празнота. Например при някои хистерични фригидни жени пристъпите на булимия се появяват след всяка „неуспешна" сексуална връзка. Всички храни, които те поглъщат, изглежда имат компенсаторно символично значение.

Булимия

  

    Булимията е разстройство, изразяващо се в пристъпи на ненаситно хранене, последвано от принудително самовнушено повръщане, извършено обикновено скрито от другите хора. Най-разпространено е сред жените на възраст между 15 и 30 години. При тях се наблюдава болезнен страх и маниакалност от напълняване. В повечето случаи булимията довежда до загуба на телесно тегло, обезводняване на организма, авитаминоза, депресия, суицидни мисли. При по-тежките случаи се налага хоспитализация. 

• Причини за булимията са преди всичко фактори от социокултурната среда – семейство, възпитание, мода, дефицити в сексуалното възпитание, сексуално насилие, изисквания към външния вид при фотомодели, актьори, спортисти. Обикновено страдащите от това разстройство се срамуват от състоянието си и успяват да го прикриват продължително време. 
• Симптоми на булимията: системно преяждане с висококалорични храни; загуба на волеви и съзнателен контрол при храненето; чувство за вина и срам; постоянно вариращо тегло; стомашно-чревни разстройства; нарушения в менструалния цикъл; принудителни повръщания, предизвикващи чести възпаления на гърлото и устната кухина, както и ерозия на зъбите; кражба и укриване на храна; обезводняване; злоупотреба с алкохол; депресия и мания за самоубийство. 
• Лечение на булимията се използва индивидуална и семейна психотерапия, в която се включват и антидепресанти. Терапията е продължителен и труден процес, чиято ефективност зависи преди всичко от личната мотивация на болните и подкрепата на близките. 

Още статии по темата булимия >>>

Психологически речник - Б

Бабински, Жозеф (Babinski, Joseph)
Базова личност
Балинт, Майкъл .(Balint, Michael)
Баналност
Банда
Бараж
Барбитурат
Басни (тестове с)
Бебета (тестове за)
Безработица
Бейтсън, Грегъри (Bateson, Gregory)
Бенедикт, Рут Фултън (Benedict, Ruth Fulton)
Бергсон, Анри (Bergson, Henri)
Берже, Гастон (Berger, Gaston)
Берлайн, Даниел Елис (Berlyne, Daniel Ellis)
Бестиализъм
Бетелхайм, Бруно (Bettelheim, Bruno)
Бехтерев (Владимир Михайлович)
Билингвизъм
Бине, Алфред (Binet, Alfred)
Бинсвангер, Лудииг (Binswanger, Ludwig)
Биоенергия
Бион, Вилфред Рупрехт (Bion, Wilfred Ruprecht)
Биотипология
Бихевиоризъм
Близнаците (метод на)
Блойлер, Ойген (Bleuler, Eugen)
Боваризъм
Бойтендейк, Фредерик Якобус Йоханес (Buytendijk, Frederik Jakobus Johannes)
Болест
Болка
Борел-Мезони, Сюзан (Borel-Maisonny, Suzanne)
Брадипсихия
Брачна консултация
Брачно разногласие
Брейнсторминг
Бременност
Буйност
Булимия
Бунт
Бюлер, Карл (Biiler, Karl)
Бюлер, Шарлоте (BUler, Charlotte)
Бягство

Депресия

Повече или по-малко продължително болестно състояние, характеризиращо се главно с потиснато настроение и спадане на тонуса и енергията. Тревожен, уморен и обезкуражен, страдащият от депресия не може да се противопостави дори и на най-малката трудност и поради това не предприема инициативи. Той страда от своята немощ и има впечатлението, че интелектуалните му способности, и по-специално вниманието и паметта му, са отслабнали. Чувството за малоценност, което произтича от това, увеличава неговата меланхолия. Наред с конституционалните депресивни състояния, които са относително редки, се различават реактивните депресии по отношение на житейските трудности (конфликт с началника, със съпруга или съпругата, с децата; загуба на любим човек, на работата; раздяла, самота и т. н.). Преумората, прекалено строгият режим на хранене, намаляването продължителността на деня (Розентал, 1985) също могат да предизвикат нервна депресия. Според данните на Световната здравна организация от 5% до 10% от световното население страда от депресивни разстройства в настроението. От проучване на Френския институт за сондажи на общественото мнение се вижда, че през 1987 год. във Франция'е имало 6-7 млн. души, страдащи от този синдром. Най-засегнати са семейните жени (60%), представителите на работническата класа и хората с висока степен на образование (преподаватели, ръководни кадри, директори на предприятия) в зряла възраст (45 до 54 години). Децата също страдат от депресивни разстройства. Обикновено те се изразяват в нарушения в настроението (отегчение, незаинтересованост, безразличие) и разстройства в поведението (нестабилност, агресивност, противопоставяне, намаляване на_успеха в училище, булимия или анорексия, понякога енуреза). Причини за тези разстройства могат да бъдат неприятностите на родителите (уволнение, болест и т. н.). Анаклитична депресия (Р. Шпиц) се нарича съвкупността от физически и психични смущения, настъпващи постепенно у бебе, което е отделено от майката, след като е имало с нея удовлетворяващи го отношения поне през първите шест месеца от живота си. Най-напред капризно и плачливо, детето стига до отхвърляне на всякакъв контакт с хора, спи лошо, не се развива в психомоторно отношение, губи от теглото си; след третия месец лицето му се сковава в изражение на тъга, погледът става безизразен, плачът престава и то изпада в състояние на летаргия. Ако раздялата не надвиши 3 — 4 месеца, тези разстройства може да изчезнат. След тази граница прогнозите за развитието на детето са мрачни.

Анорексия

 Анорексията започва обикновено по време на пубертета и засяга преди всичко момичета и жени с висок социален статус, практикуващи професии, свързани със специфични изисквания за външния вид. Основен симптом на заболяването е волевото намаляване на поетата храна с цел да се отслабне. Често пъти първия тласък, за да се започне диета, са реалното напълняване през пубертета и неуместните забележки, които получават за това. В този период няма истинска липса на апетит. Безапетитие и чувство на тежест след нахранване настъпват впоследствие след продължително гладуване и силно намаляване на телесната маса. Въпреки това гладуването и диетите продължават. В началото на болестта теглото е с 15-20% по-ниско от нормалното. Независимо от това, страдащите имат маниакална убеденост за своята пълнота и наднорменост на теглото. За да се предпазят от напълняване, те значително намаляват количеството на приетата храна, прекаляват с физическите упражнения, използват лекарствени средства за отслабване, слабителни и очистителни. При задълбочаване на кахексията първоначалното усещане за приток на сили и лекота се заменя с апатия, отпадналост и дистимно настроение. Наред със соматичното отслабване настъпват аменорея, тежка обстипация, трофични изменения по кожата и космите, анемия.

• Симптомите на анорексията са: липса на поне три последователни менструации; повишена тревожност; нежелание или пълен отказ от храна на публични места; слабост и задух; маниакално изчисляване на калории и проверка на килограмите; бледа, чувствителна и изтъняла кожа.

Има случаи, при които анорексията се предшества от състояние на силен апетит, даже булимия, последвано от състояние на затлъстяване и желание да се отслабне. Обикновено, обаче, хора с нормално охранване решават „да загубят тегло“ и си налагат строг режим на отказ от храна въпреки съществуващия нормален апетит. Поради това някои автори смятат, че в такива случаи е по-правилно да се говори за олигофагия вместо за анорексия. 

• Причините за развитието на това състояние са сложни. Много автори смятат различните конфликтни ситуации като негова причина, особено когато се касае за семейни конфликти, а също страхът от напълняване, от бременност, желанието да се спре развитието на половите белези. За обяснението на произхода и същността на този синдром съществуват два противоположни възгледа. Според единия заболяването е психогенно обусловено и може да се обясни с психичните особености на пубертетния период. Повишеният интерес към собственото тяло, стремежът към естетитичен идеал, своеобразните представи за телесна красота са първият тласък за налагане на диета. Психоаналитично насочените школи виждат глъбинните подбуди на гладуването в страха и отрицанието на сексуалността, на ролята и задълженията на жената. Момичетата не се тревожат от спирането на менструацията и от обратното развитие на гръдните жлези. Второто мнение – предимно соматично, разглежда нервната анорексия на подрастващите от ендокринна гледна точка. 

Анорексията е изключително рисково заболяване, което често завършва със смърт, тъй като уврежда основни телесни функции. Тя води до отслабване на здравината на костната структура и развитие на ранна остеопороза; пълна авитаминоза; нарушения в нормалния растеж; понижаване на телесната температура; фатални увреждания на стомашно-чревната, отделителната и сърдечно-съдовата система; сериозни неврологични проблеми; риск за плода и майката при евентуална бременност. 

Още статии по темата Анорексия >>

Хранене

Акт на приемане на храна. Проблемът за храненето интересува психолога по много причини, най-важната от които е неговото отражение върху личността и интелектуалното развитие на индивидите. Установено е, че трайното недохранване в ранна възраст е причина за лошото интелектуално и двигателно развитие на децата. Това явление се наблюдава сред бедните слоеве от населението, а в световен мащаб -навсякъде по света, където властва гладът. Всички изследвания говорят за значимо изоставане в интелектуалното развитие на субектите, които са страдали от недохранване през първата година от живота си. Това изоставане е непоправимо, каквито и грижи да се полагат впоследствие. -> анорексия; булимия.