Същност и предназначение на съдебно-психологическата експертиза


   Съдебно-психологическата експертиза представлява изследване, проведено от вещо лице (експерт) въз основа на специалните му познания в областта на психологията, с цел да се даде заключение, което да представлява доказателство по делото. Масовото съзнание често не разграничава понятията "психиатрична" и "психологична", а това са различни типове експертна дейност.

  Психиатрична експертиза - подпомага съда при решаване на въпроси относно душевното здраве на лицето, неговата вменяемост и психосоциални подбуди на престъплението. В някои случаи съдът задължава изслушването на психиатрична експертиза.
    За разлика от психиатричната, предмет на психологичната експертиза са конкретни процеси, свойства, състояния и механизми на психическата дейност на лицето със значение за установяването на истината по делото. Тя се занимава със здравия човек, а фокус на изследването е личността на подекспертния (обвиняем, пострадал, свидетел).
  

Разновидности на  съдебно-психологическа експертиза

Компетенции на съдебно-психологическата експертиза са надеждни в следните случаи:
  • установяване на способността у подекспертния да осъзнава значението на действията си при наличието на признаци за умствена изостаналост;
  • установяване на способността за адекватно възприемане на обстоятелствата по делото и даване на правилни показания за тях;
  • установяване способност у потърпевшия по дела за изнасилване (вкл. малолетни и непълнолетни) да разбират правилно характера и значението на извършените с тях действия и да оказват съпротива;
  • констатиране на наличие или отсъствие у подекспертния на състояния на афект или други непатологични емоционални състояния (стрес, фрустрация) в момента на деликта, способни съществено да повлияят поведението му;
  • за лица с предразположение към самоубийство относно установяване на психичното състояние, предшествало опита или лeталния изход за посочване на възможните породили го причини (посмъртна съдебно-психологическа експертиза);
  • установяване на устойчивите мотиви на поведението и мотивацията на отделните постъпки като важни психологически обстоятелства, характеризиращи личността на подекспертния;
  • установяване на индивидуалните психологически особености, способни да повлияят формирането на намерение за извършване на престъпление;
  • установяване на структурата на престъпната група въз основа на налични данни за личностните особености на членовете й, които позволяват заемане на лидерски или други позиции в йерархията на групата;
В компетенциите на съдебно-психологическата експертиза не се включват:
  • оценки на юридическите признаци, отнасящи се до обективната страна на престъплението;
  • правни квалификации на отделните постъпки;
  • морални оценки на личността или поведението;
  • въпроси от приоритета на медицинската диагностика.

Цели, задачи и методика на съдебно-психологическата експертиза

Съдебно-психологическата експертиза

 

   При назначаването на съдебно-психологическа  експертиза въпросите, поставени на психолога-експерт трябва да бъдат правилно формулирани:
  • не трябва да излизат отвъд професионалната му компетентност и да демонстрират юридически характер;
  • нужно е да отчита и още фактори: предметът, обектът и методическите възможности на съдебно-психологическата експертиза; наказателно-правното, процесуалното и криминогенното значение на фактите, установявани с помощта на експертното заключение; конкретните обстоятелства по делото, породили основание за назначаване на съдебно-психологическа експертиза;
  • да се състави изчерпателен списък на въпросите, предлагани на експертите по различни дела е невъзможно, затова всички разновидности на съдебно-психологическата експертиза боравят с типови, еталонни въпроси, нуждаещи се от уточняване и конкретизация - най-много 3-5-6 въпроса.
   По правило изследването в съдебно-психологическата експертиза преминава в следната последователност от етапи:
  • проучване от психолога на зададените въпроси с цел осмисляне на предмета на съдебно-психологическата експертиза;
  • формулиране на изследователските задачи;
  • подбор на методиката;
  • провеждане на изследването: психологически анализ на материалите по делото; наблюдение на подекспертния; беседа, разговор с него; прилагане на изследователски инструментариум за проучване на особеностите;
  • анализ и обработване на информацията;
  • допълнителна работа със специализирана литература или консултация с колега;
  • съставяне на експертно заключение. То, наред с другия фактологичен материал, представлява доказателство по делото.

Правомощия на психолога в ролята на консултант

Проекции на професията психолог в юриспруденцията
    Използването на психолога в роля на консултант има извънпроцесуален характер - тази форма на сътрудничество се практикува при набирането на следствена информация от общопсихологически порядък, като.:
  • данни за типичните особености на възприятията, паметта и мисленето на лица от различни възрастови групи;
  • за характерното влияние на психологическите процеси върху поведението на човека;
  • за отражението на психологическите състояния - алкохолно или наркотично опиянение, силен страх, стрес, дефицит на време за реакция.
    Консултации се дават и по конкретни наказателни дела. Тук психологът е компетентен:
  •   да укаже посоката за изучаване на лицето в зависимост от типа извършено престъпление;
  • да препоръча стилове на общуване за установяване на контакт с лицето;
  • да подскаже възможни източници на информация за този човек.
    Сътрудничеството е особено ценно при разследването на дела за организирана престъпност и групови престъпления. Тук консултациите съдействат за:
  • разкриване на вътрешните структури на групите и характера на връзките между членовете има;
  • изясняване на разпределението на ролите в групата, както и психологическия профил на лидера;
  • разкриване на уязвимите места и предлагане на начини за въздействие с цел разбиване на престъпната структура;
  • помощта на психолога не се ограничава до взаимодействията му по време на следствените и съдебните производства. Естеството на работата в правозащитната система предявява към служителите изисквания за стресоустойчивост, саморегулация на психическото състояние, висока работоспособност. Тук психологът помага: при изработване на оптимален индивидуален режим на работа; в преодоляването на отрицателните емоционални състояния; с изказването на предположения за евентуални ефекти на професионална деформация.

Правомощия на психолога в ролята на специалист


    За разлика от консултанта, ролята на психолога като специалист е регламентирана - той може да бъде привлечен към участие на производство на следствените действия, особено по време на разпита, обиска, огледа на местопрестъплението. Резултатите от работата му се описват в протокол на следственото производство, а задачата на следователя е да им придаде доказателствена стойност.
Законът предвижда участие на психолози в разпита на малолетни и непълнолетни правонарушители, главно в следните сфери:
  • за преформулиране на въпросите на следователя с цел по-адекватното им възприемане от детето;
  • за сведения, които да помогнат при оценката на показания, дадени от непълнолетни свидетели;
  • за изграждането на тактика при провеждането на разпита;
  • за създаването на подходяща атмосфера по време на разговорите, която да отчита възможните състояния на скованост, напрегнатост, страх, недоверие или вина, обърканост, срамежливост на пострадалите от сексуални посегателства.
    Ретристки обединения - в социалното пространство има общества с преобладаващи образци на поведение, които се различават от господстващите в обществото. Те образуват т.нар. ценностно-нормативни субкултури. Формират се в резултат интегрирането на хора, чиито дейност и представа за живота не съответстват на официалните в обществото, поради което последните се отхвърлят. Субкултурните общества са толкова по-сплотени, колкото по-грубо и енергично отхвърлят културата. Затова по правило групата на наркоманите е по-добре интегрирана, отколкото компанията на алкохолиците, но по-малко от обществото на престъпниците или вече осъдените.
 Типология на младежките групи с девиантно поведение
     Младежите по-често изграждат субкултурни групи, отколкото възрастните индивиди. Най-често срещаните причини за формирането на ретристки субкултури са следните посоки:
  • лична неустроеност и неудовлетвореност от качеството на живота (като резултат от противоречията в социално-икономическото развитие);
  • неспособност или невъзприемане на активни форми за себеутвърждаване, преодоляване на конфликтни ситуации, фрустрации (като резултат от действието на феномена двоен неуспех);
  • потребност от общуване с референтна група (в резултат от нагласата избират не алкохола или наркотика, а компанията);
  • интегриране в неформални групи в резултат на натиска, контрола, оказван от социалния контрол.
    Много от младежките групи са социално неутрални, други обаче имат ярко изразен противообществен характер.

Разновидности на групите с асоциално поведение

   Неблагополучието в семейната среда е главният фактор за провала на младежката социализация. Веднъж формирали противообществено съзнание, подрастващите търсят компенсации най-често включвайки се в следните обединения:
  • случайна група - предпочитаните места - стадиони, интернет клубове, които имат свои неписани групови норми. Самото включване в социална група се преживява от подрастващия като освобождение от социалния контрол или отдъхване от родителския тормоз. Добре известно е, че действията, извършени от индивиди в тълпа, т.е. анонимно, не се възприемат като личностни;
  • ретристка група - най-честите занимания са свързани с безцелно прекарване на времето, съмнителни развлечения, токсикомания, алкохолизъм, наркомания - емо групите мразят родителите си и всички друди;
  • агресивна група - основава се на най-примитивните представи за ценности и култура изобщо. Появила се още в древността до днес тя съществува практически в неизменен вид. Характерните черти са: грубата йерархична структура, силният групов натиск върху отделния член, сериозните санкции за нарушение на установените правила, рязкото противопоставяне в отношенията "ние-те".
    Особено типични за криминогенните групи са механизмите на внушаемост и конформизъм. Преминавайки през тях, подрастващият изкарва училище по лъжлив колективизъм, риск, романтика, подлост, вандализъм и жестокост. Там го поддържат и подкрепят материално, убеждават го, че може или даже и да не приема стила на отношенията, той все пак остава, алтернативата е извън групата, където е несигурно и си никой, а най-важното за него е общуването, чувството за "ние" и "аз" като част от "ние".
    Криминогенната насоченост на групите е характерна с определен набор често срещани признаци:
- злоупотреби с алкохол и наркотици;
- рискови начинания и увлечения по хазарт;
- доминираща криминална насоченост;
- изграждане на собствена субкултура - жаргон, специални клетви, особени ритуали;
- ясни механизми за разпределение на ролите при извършване на престъпление;
- наличие на признат лидер - "тартор" с авторитарен стил на управление.

Причини на девиантното поведение, общи и специфични

   Престъпното поведение се буславя  от фактори на средата и в частност от микросредата, но също от особеностите на личността, свързани с индивидуалния начин за реагиране по отношение на жизнените неуспехи. Как постигаш целта си?
   Според криминолозите причините за девиантното поведение на подрастващите (до 18 г.) и на младежите (до 30 г.) са сходни. Формират се в резултат на противоречие между относително равномерно растящите им потребности и различните им възможности и начини за задоволяването им. В тази връзка възможностите на отделния индивид зависят от неговото семейство и социално-икономически статус. А мястото, заемано в социалната йерархия, е естествено различно. Така източникът на девиантното поведение се полага в социалното неравенство.
Подрастващият и престъплението
   У подрастващите и младежите социалното неравенство се проявява по специфичен начин. На това основание може да се изведе набор от няколко общи причини за девиациите:
  •  семантика на понятията "зрял" и "млад" индивид. В различните общества те обозначават не просто възрастови, но и статусни различия. Понятието "зрялост" има по-скоро социално-ценностно значение и вече предопределя някакво неравенство, най-малкото във връзка с правата и задълженията. На различните езици понятието "млад" указва не само възраст, но и зависим, подчинен статус. Следователно възрастовите различия подхранват и допълнително натоварват преживяването на социалното неравенство;
  • наличният потенциал и изискванията за социална зрялост. Противоречието между постоянно растящите потребности и неравните възможности за задоволяването им у подрастващите добива особено остър характер по силата на сблъсъка между високия енергиен потенциал на младостта, бурното развитие на различните ресурси (емоционални, интелектуални), желанието за себеутвърждаване в света на възрастните от една страна, а от друга - ограниченият жизнен опит и ниският неопределен маргинален социален статус;
  • проблемът за канализирането на енергията. Това е болезнен проблем, свързан с насочеността на активността към просоциални форми на поведение, доколкото подрастващият има особена нужда от признание и себедоказване. Разочарованията от социалния свят обаче го карат да търси себе си с отрицание, опортюнистични постъпки, в престъпления или бягство (алкохол, наркотици, суицид) като форма на протест.
    Освен тези общи причини има и гранични фактори, от които зависи появата на точно определени форми на отклонение, например:
  • съществува устойчива връзка между незадоволяването на потребността от себедоказване и прибягването до насилствени престъпления;
  • склонността към алкохол или дрога се подхранва от ореолите им на фактор в първия случай, облекчаващ общуването между хората, а във втория увеличаващ сексуалната потентност. За младите хора и двете качества са от особено значение;
  • лица, за които насилието, алкохолът и наркотиците са чужди светове, предпочитат доброволен отказ от живота. Тази форма на суицидно поведение идва в резултат от неприемането (осъзнато или не) на обкръжението и желанието за приспособяване към него.

Концепцията за двойния неуспех

 

   Концепцията за двойния неуспех отразява социално-психологическия феномен "ретризъм" (отстъпвам, оттеглям се), който обозначава стремежа към бягство от действителността и жизнените трудности. Ретристки форми на поведение възникват при наличието на две обстоятелства: продължителен неуспех в преследването на целите с легални средства и неспособност да се прибегне към нелегитимни начини за достигането им. Двойният неуспех води както до индивидуален ретризъм, така и до формиране на ретристни субкултури (относително автономни култури).

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.