Исторически данни и фактори за антропогенеза

   При реконструкциите на антропогенезата се използват два източника на свидетелства; палеонтология и анализ на вкаменелости (датират се чрез изотопния метод), и изследване на живи видове примати. Изследванията с примати осигуряват оценка на културните (умствените възможности) на съществата, от които се е развил  Homo sapiens. Вкаменелостите са доказателства на процеса на последователни трансформации на вида. И двете са теми на неразрешени дебати . 

   Кръстник на съвременния човек в рамките на таксономията на живите видове на Земята е Карл Линей в средата на 18 век. Линей обозначава съвременния човек като Homo sapiens sapiens, което означава „човек разумен разумен”, или „човек, който знае, че знае”. Акцента при тази дефиниция е разума (съзнанието) и способността за самосъзнание (саморефлексия). Пръв критик на това название става Волтер, който отбелязва, че разумността не е априорно свойство на всеки човешки индивид, а мисия на човечеството, която следва да се докаже в хода на историята . Ламарк свързва произхода на човека с човекоподобните маймуни. За първи път биологична теория за произхода на човека е разработена от Чарлз Дарвин през 1871 година “Произход на човека и половият отбор”. Той обяснява произхода на човека от древните човекоподобни маймуни. За тези схващания той привежда многобройни доказателства от почти всички сфери на природознанието. Той пренася основните принципи на зоогенезата в антропогенезата. Ето защо като главни фактори на очовечаването посочва изменчивостта, наследствеността, естествения отбор и особено вътревидовата борба за съществуване.

   Доказателства за животински произход на човека:

• в анатомично отношение сме близо до гръбначните и носим всички отличителни белези на бозайниците: космена покривка, живо раждане, млечни жлези;
• рудиментарни органи (апендикс, опашни прешлени, мигателна ципа на окото и др.)
• стадиите на развитието на ембриона повтарят еволюционните стадии;

     Стадии на антропогенеза

   Голяма част от учените приемат, че най-ранният предшественик на човека е бил рамапитекът /от индийския бог Рама и гр. питекус – майнуна/. Останки от него са намерени в Индия и Източна Африка. Рамапитекът е живял преди около 10-14 млн години. По това време започва захлаждането на климата, в резултат на което тропичните гори се заменят с открити тревисти пространства. Рамапитекът е трябвало да замени дървесния начин на живот с обитаване на степите. Във високите треви изправеното положение на тялото е давало предимство при търсенето на храна и избягването на враговете. Намерените останки показват, че рамапитекът е имал зъби от човешки тип. Те са разположени подкововидно и кучешките не са много големи.

1.Aвстралопитеци ( от преди 4 млн. до около 2,5 до 1,5 млн. години) 

   Обясненията на човешкия произход започват с най-ранните хоминиди (австралопитеците), живели преди 4 млн. години (останки намерени в Танзания – Лийки, 1981г., както и в Източна Африка, Кения). Ходили са изправени (придвижване на два крака) и са имали по-сложна социална структура от колкото предшествениците си. Обемът на мозъка им е бил около 450 кубични сантиметра. Обитавали са открити пространства и са живели в пещери. Няма свидетелства използването на оръдия да е присъствало при ранните австралопитеци, но най-простите каменни оръдия се откриват на местата, които те са населявали към края на съществуването си (преди около 2,5 до 1,5 млн.), заедно с наследниците си  Homo habilis (1).

2.Homo habilis (умел човек) (от преди около 2,5 млн. до преди около 1,5 млн. ) 

Homo habilis (умел човек)  

   Обитавал днешна Южна Африка и Кения преди 2,5 млн. години. Той представлявал двукрако същество с ръст 120-140 см и обем на мозъка около 650-680 кубични см. Използва огъня, ловува хищни животни и изработва каменни оръдия. Забележително е, че находищата от кремък се намирали на 2 км. от пещерата, в която били открити  каменните оръдия. Това показва способност за удържане на трайно намерение, вероятно около час, колкото е необходимо да се пренесе кремъчния къс, също и устойчива избирателна оценка на свойствата на каменните материали. Тези факти позволяват заключението, че Homo habilis е имал проблемно поле с радиус минимум 2 км. Проблемното поле е пространството, в което животното е способно да пренася предметите, за да реши една или друга проблемна ситуация. За сравнение, днешните шимпанзета имат проблемно поле с радиус 18-20 метра .

   Според повечето автори, Homo habilis са най-ранните документирани създатели и потребители на оръдия (това не означава, че астралопитеците не са се ангажирали с проста употреба на оръдия от типа, откриван при съвременните шимпанзета, но проблема идва от това, че само каменните оръдия са се запазили до наши дни ). Размерът на мозъка на Homo habilis спрямо телесния им размер („ Коефициентът на енцефализация”, предложен от Хари Джерисън 1981г.) е по – голям от този на австралопитеците и това е най-ранното свидетелство за връзката между създаването на оръдия и капацитета на мозъка. В същото време оръдията, които те са използвали, са били толкова прости, а откритите останки от скелети толкова малко, че предишното твърдение подлежи на съмнение .

3.Homo erectus (изправен човек) (от преди около1,5 млн. до преди около 500 хил. години)

   Останки ни на различни места и често са обозначавани като питекантропи. Останки от него са намерени на остров Ява от холандския учен Дюбоа. По-късно са били открити китайския човек /синантроп/, а в Европа – хайделбергския човек. Известния антрополог Ле Гро Кларк ги обединява под наименованието Хомо еректус. Изправеното тяло на питекантропите е имало различна височина в зависимост от областта на обитание. При синантропите мъжете са били високи около 160 см, а жените –150 см. Най-високи са били питекантропите от остров Ява – около 175 см. Обемът на мозъка им е бил от около 915 до 1220 кубични см. Различавали се от съвременния човек по масивните челюсти, ниското полегато чело, плоския и малък нос. Първата промяна в мозъчния капацитет, с която мнозинството от автори са съгласни, свързана със забележимо увеличаване на производството и използването на оръдия, става при Homo erectus. Той се появява преди около 1,5 млн. години и оцелява повече от 1 млн. През това време размера и сложността на мозъка се увеличават (преценките са по характеристиките на откритите черепи): разширява се зоната на Брока (свързана с разбирането на речта) подсказва засилени вокални способности. Свидетелства от места, в които са откри скелети на Homo erectus, също сочат използването на каменни оръдия с остри ръбове, контрол на огъня и все по-сложна социална организация . 

4.Homo sapiens  (отпреди около 200-250 хил. до преди около 40 хил. години)   

   Връзката между промените в сложността на оръдията и промените в мозъчната сложност е съществено замъглена в прехода от Homo erectus към ранния Homo sapiens преди около 200 – 250 хил. години. Макар че съществуват свидетелства за забележимо увеличаване на размера на мозъка и промени във вокалния тракт, които го доближават до тези на съвременните хора, основното доказателство за промени в производството на оръдия е усъвършенстване на вече създадения набор от оръдия. При Homo sapiens се появяват различни стилове на приготвяне на оръдия, което е свидетелство за съществуването на културни норми, които стават по-изразени с времето .

   Най-ранния Homo sapiens е неандерталеца. Негови останки са намерени в много области на Европа, Африка, Азия и Индонезия. Живял е преди около 200-300 000 години. Той е бил висок около 155-165 см, пропорциите на тялото му са били близки до тези на съвременния човек. Ръцете са били с широки длани. Челото е било ниско и леко наклонено, веждите – силно изпъкнали, лицето – широко. Обемът на мозъка е бил около 1300-1600 кубични см. Намерени са множество най-разнообразни оръдия на труда, с които неандерталецът е ловувал колективно. Обитавал е пещери и е използвал огъня. 

   Преди около 100 000 години се появява и кроманьонеца. За първи път негови останки са намерени през 1868 година в пещерата Кро Маньон /Франция/, откъдето идва и наименованието му. Останки са намерени в Южна Африка и Европа. Останки от кроманьонци има и в нашата страна. Кроманьонецът носи всички белези на съвременния човел: висок 180-187 см, с голям развит главен мозък с обем до 1660 кубични см. S-образно извит гръбначен стълб; ръка способна на сложни трудови операции; ходило с висок вътрешен свод, приспособено за прав стоеж и вървеж; говор.

5. Homo sapiens sapiens (от преди около 40 хил. години до днес)

   Последната изразена промяна от архаичния Homo sapiens към съвременния Homo sapiens sapiens се проявява преди около 40 хил. години. Промяната се изразява в използването на сложни оръжия (направени от няколко компоненти); оръдия (направени от кост, например), изискващи други оръдия за производното си; репрезентационното изкуство (скални рисунки). По това време се променя и фронталния, париеталния и окципиталния дял на мозъка, но точното им предназначение не е доказано .

Фактори за антропогенеза

• всички от филогенезата (биологични фактори и естествен подбор);
• използване на оръдия и социалната организация  (спорно е кое от двете е водещо при увеличаването на мозъка);
• език и предаване на опит 

   Според Мърлин Доналд  еволюцията на езика (когнитивната еволюция) минава през 3 етапа. 

1. Имитация. Това е способността да се представя информация за миналите събития на останалите членове на стадото. Информацията от възприятията се пресъздава като моторно действие. Тази фаза съвпада с появата на Homo erectus. Спорно е дали по това време изцяло липсва език или той присъства под формата на „протоезик”-изказвания с по една-две думи.
2. Говорим език, свързан с митична култура. Този етап започва с появата на Homo sapiens. Свидетелства за митична култура са погребални обичаи, при които различни обекти с видима символна стойност се погребват заедно с тялото. Например, погребение на момче с красиво изработена ръчна брадва и кости на диви говеда- да си реже месо по пътя към отвъдното. Доказателство за присъствието на говорим език е факта, че Homo sapiens притежава физическия апарат за създаването на устния език, сравним с този на съвременните хора.Появата на езика позволява по-сложни форми на натрупване на знания, по-сложно предаване на знанията, по-силни културни въздействия, по-сложна социална организация. Неандерталците, съществуващи по едно и също време с Homo sapiens, не са имали съвременния гласов апарат в анатомично отношение. Това води до допускания (спекулативни), че комуникационните способности са били с решаващо значение за развитието на Homo sapiens и стагнацията и изчезването на неандерталеца.
3. Външни символи. Те са свързани с появата на Homo sapiens sapiens и се откриват в символното изкуство и другите репрезентационни артефакти (езика и духовната култура също са артефакти), откривани в края на палеолита и след това .

Еволюционни форми на психиката

   Всяка от еволюционните форми след първата има йерархична структура и включва предходните като подчинени равнища, а името и идва от най-високото йерархично звено, което служи за системообразуващ фактор на дадена психоеволюционна форма. Има пет форми , който са идеални типове, предполагащи множественост на своето проявление и нюансирани преходи от форма във форма.

Синкретична психика 

   Главните съставки на психиката – познание, емоция и волево действие – в тази психика присъстват неразделно и недиференцирано, т.е. синкретично. Предполага се , че филогенетично първите форми на психиката са въплъщавали такава синкретичност, в която е присъствала някаква импулсивна действеност като зародиш на волята (това не означава, че имаме волева дейност на този етап на развитието). По-нататък в еволюцията трите съставки започнали да се развиват асинхронно. Според Минчев, тази форма се появява при едноклетъчните и примитивните многоклетъчни, в преходните видове между растения и животни .

   В човешката психика също съществуват реликтови преживявания, свидетелстващи за филогенетична синкреза – например, т. нар. органи усещания: глад, жажда, сексуални преживявания, болка. Въпреки, че се обозначават с термина „усещане”, те са полуусещания, полуемоции (усещания с наситен афективен тон). Синкретично преживяване е и сърбежът, в който се съчетават болката и удоволствието .

Инстинктивна психика

   Инстинктът е сложна поведенческа програма, която е вродена и се изпълнява почти еднотипно oт всички представители на даден биологичен вид . 

Според И.П. Павлов, инстинктите са верижни рефлекси, при които края на един рефлекс, възникнал под влияние на определена външна или вътрешна причина, е възбудител на следващия, той на третия и т.н. съществуват и други верижни рефлекси, които не са инстинкти, например, повръщането . 

   Инстинктът не е изцяло вроден, безусловен, верижен рефлекс, защото при него участва и психичното. В инстинктът са вградени психически звена, предимно свързани с перцептивното преживяване на ситуацията, водеща до инстинктивно поведение. В това възприятие също присъстват вродени компоненти – т. нар. „ключови” стимули (Например червената точка на човката на патицата отключва инстинкта за хранене у малките) . Но, освен отключването, инстинктът е съчетание на условни и безусловни рефлекси, като у безгръбначните преобладават безусловнорефлекторните компоненти, а у гръбначните – условнорефлекторните . 

   Много изследователи интерпретират инстинктът като верига от безусловни рефлекси, но той изисква известна ориентация и оценка на жизнената ситуация, т.е. предполага някаква адекватна на инстинкта интелигентност . Пример: На три паяка от един и същ вид неколкократно разрушават част от паяжината. Единия отново и отново се опитвал да възстанови разрушения участък. Вторият я възстановил един-два пъти, след което започнал да търси място да направи нова. Третият се спотаявал и отговарял нападателно на опитите да се разруши паяжината .

   Подобни опити показват, че животните имат известна свобода при избора на инстинктивната програма, която да задействат. Това може да се обясни с т.нар. ориентировъчен рефлекс, т.е. при задействане на инстинктивното поведение се включва и някаква ориентировка за състоянието на околната среда. У различните видове ориентировъчния рефлекс се задейства по различно време от онтогенезата . Пример: При малките кученца ориентировъчния рефлекс се появява към края на втората седмица от раждането, при малките коне-няколко час след раждането.   

   Инстинктивната психика е типична за насекомите. При всички по-развити животни инстинктите се допълват и заместват от навиците. Пример за типично инстинктивно поведение:

При пчелите за построяването на една восъчна пита, която побира в себе си 1492 грама мед, са необходими 39,7 грама восък. Дебелината на стената на една килийка е 0,073 мм с допустим толеранс не повече от 0,002 мм. Това говори не само за лекотата, но и за здравината на питата от восък, който се отделя от специални жлези в долната част на последните 4 членчета само на пчелите-работнички . Опити правени с прелетни птици показват, че ако се кастрира млада прелетна птица у нея не се появява стремеж към прелитане. Ако обаче такава птица вече е участвала в прелитане, след кастрирането тя продължава да участва в миграциите,

Навична психика 

   Навиците са научени способи за овладяване на прости, повтарящи се ситуации. Най-простият навик е условния рефлекс. Навика възниква на основата на инстинкта, като негово допълнение, но в последствие започва да преобладава и да формира основните видове преживявания и поведение при гризачите и птиците. Навиците постепенно се усложняват и интелектуализират.

Интелектуална психика

    Понятията интелект, разбиране и мислене, използвани по-долу се различават по съдържание от тези използвани за човека.Добре развит животински интелект се наблюдава при висшите бозайници – маймуни и делфини. Характеризира се със способността за двуфазно решаване на задачи. Първата фаза е съзерцаване на проблемното поле (подготвителна), а втората решаване на проблемната ситуация чрез практически действия .

   Интелектуалното поведение е по-пластично от инстинктивното, защото се базира на много по-богат паметов и практически опит. Осъществява се на основата на механизма на много по-сложни условни рефлекси и групи от такива рефлекси. За интелектуалното поведение е характерно мисленето с прояви на различна степен на разбиране. Благодарение на това маймуните могат да реагират на дразнители и ситуации, които не са биологични. Маймуните могат продължително да се занимават с предмети, които не са свързани пряко с храна, размножаване, защита (биологичните дразнители) .

   Делфините принадлежат към разреда китообразни. Произхождат от вид сухоземни бозайници, които вторично са се върнали във водата. Познати са около 70 вида. Истинските делфини са с удължена глава, която завършва с „човка”. Притежават до 70 зъба и добре развита гръдна перка. Някой от делфините в океаните достигат до 33 метра и тежат с тонове. В Черно море има 3 вида делфини. Най-разпространен е обикновеният делфин, който достига до 2,5 метра дължина. Той се среща и другаде- около Исландия, Норвегия, Северна Африка и т.н. По главата и гърба е с тъмносин до черен цвят, кожата отстрани е бяла до тъмносива, а коремът – почти синьобял . 

   Мозъка на делфина е високоразвит и сложно диференциран, като в кората му се наблюдават повече извивки отколкото у човека. Сетивата му са силно усъвършенствани, най-вече зрението и слуха. Във водата се ориентира с ехолокация, която му позволява да открива малки обекти на големи разстояния. Описани са много случаи на поведение, наподобяващо грижа за малките или други болни или намиращи се в беда делфини. Тъй като имат само бели дробове се налага периодично да излизат на повърхността, за да дишат. Малките им се раждат във водата. За да може новороденото да поеме първата глътка въздух, майката го захваща с уста и го издига до повърхността. Регистрирани са множество случаи, при които делфините помагат на болни или ранени себеподобни, като ги изтласкват на повърхността, за да поемат въздух. 

Съзнателна психика

Предполага се, че присъща само на човека .

Етапите при развитието на психиката и нервната система

Етапи в развитието на нервната система 

Дифузна (мрежовидна) нервна система – хидра и медуза. 

   Мрежа от нервни влакна, разположени по цялото тяло, които съединяват различни точки от тялото със свивателната тъкан. Притежават рецепторни и ефекторни нервни клетки (възприемат и реагира с движение на дразнения). Притежават копривни клетки (ловят и се отбраняват). Липсва доминиращ център в нервната система (не интегрират индивидуалния опит). 

   Медузата притежава и: обонятелни ямички и 2 очни петна (реагира на светлина – движи се към нея). Хидрата реагира на светлина без да има специализирано сетиво.

Имат наченки на основата на безусловния рефлекс, но не развит, защото проводимостта на нервните влакна е двупосочна, т.е. не може да се осъществи рефлекторна дъга .

За психика говорим едва на този етап на развитието, защото в предходните е спорна способността за отразяване и наличието на нервна система.

Ганглийна (възлова) нервна система –  дъждовни червеи.

    Тялото на червея се състои от еднородни, симетрично разположени сегменти (140 – 180 броя), като във всеки сегмент откъм коремната страна са разположени два слети нервни възела (ганглии), които се съединяват с възлите на съседните сегменти, образувайки верига. От възлите излизат обособени сетивни и двигателни влакна, позволяващи осъществяването на рефлекторна дъга и безусловна рефлекторна дейност. При червя имаме център на НС, разположен около глътката в предната част на тялото, състоящ се от 2 надглътъчни и 2 подглътъчни ганглия, свързани помежду си (центъра отговаря за двигателните реакции и всички останали функции на организма). По тази причина прерязването на червеите на 2 води до координирано продължаване на движението на предната част и хаотични движения на задната.

   За разлика от мешестите при червеите има елементарна аналитико – синтетична дейност (може да диференцира свойствата на околната среда-търсене на храна, прокопава жилище и може да се запасява с храна).

   Налице е елементарна усетливост, макар да няма специализирани сетивни органи: реагира на механични, химични и температурни дразнители. При него може да се говори за елементарно условнорефлекторно повлияване на вродените реакции, макар последните да са основа на поведението му. 

   Експериментално е доказано, че у дъждовния червей може да се създаде условен рефлекс (Т-образен лабиринт – Р. Иеркс)

   Има кожна усетливост към светлината, чрез специални светлочувствителни клетки, разположени по гърба, което е филогенетичен стадий, предхождащ появата на зрение. Реагира на светлина – светлинен рефлекс и на сянка – сянков рефлекс.

По-развити светлочувствителни клетки имаме при морската звезда и охлюва. Те имат зрителни вдлъбнатини или ямички, разположени не на повърхността на епидермиса, а по-дълбоко. Освен светлина ямичките позволяват елементарно възприемане на форма.

Нервна система при членестоногите 

   Към членестоногите спадат ракообразните, паякообразните и насекомите, като най-развита нервна система има при насекомите.

  Насекомите имат специализиран център на нервната система – надглътъчния възел. Предната му част изпълнява зрителна функция, а задната обонятелна.

   От особено значение за ориентацията и откриването на храна при насекомите са зрението, обонянието и осезанието. Обонянието и осезанието се осъществява от антените (пчели). Вкусовите рецептори са разположени в устната кухина, в хоботчето и по краката (мухи, пеперуди) .

   Обонянието е много важно за насекомите – хранене, ориентация, защита, размножаване. Мъжката пеперуда може да помирише самката на разстояние до няколко километра, а димния бръмбар може да усети миризма на дим на 80 км разстояние. При някои има „обемно” обоняние – ориентират се за формата на обектите като ги помирисват последователно от различни страни.

   Зрение (пчели) – имат 2 сложни очи с фасцетъчно устройство, по едно от всяка страна на главата, и три прости очи разположени откъм тилната страна. Последните имат сенков рефлекс-защита. Пчелите различават жълтия, синьозеления, синия и ултравиолетовия цвят .  

Пчелите не възприемат звукови дразнения. Зачатъци на фонорецептори има само при насекомите, които могат да издават звуци, като последните служат единствено за размножаването. Останалите намират партньор чрез обонянието.

Пчелите имат памет и условни рефлекси – ориентация . 

Нервна система – гръбначни (хордови) (риби, земноводни, птици и бозайници)

 

    При всички гръбначни: тръбеста нервна система (нервните влакна са разположени в тръбна обвивка). Обособени и силни развити сетивни органи.  Притежават вътрешен скелет: гръбна струна (хорда), която е разположена във вътрешността на тялото по надлъжната ос – над смилателната и под нервната система. У по-низшите (ланцетник) хордата се запазва цял живот, а у висшите тя се забелязва само по време на ембрионалното развитие. У възрастните индивиди на мястото на хордата се образуват гръбначни прешлени. Нервната система е разположена гръбно над хордата. Почти при всички предната част на нервната система се разширява, образувайки главния мозък, които продължава в гръбначен мозък. При всички главния мозък е от 5 части: преден, междинен, среден, малък и продълговат. На по-късен етап се появява кората на полукълбата на главния мозък . 

  Риби. Имат зрителен орган. Различават 5 цвята: червен, жълт, гълъбов, виолетов, ултравиолетов. Различават движещи се предмети, форми на предметите (на няколко сантиметра), форми на оптически изображения (проблясвания). Във водата рибите виждат на 10-12 см. (според Н.Н. Ладигина-Котс). Ексцесии: „четириоката риба” от Южна Америка – плитководна, с две очи, разделени на 2 сектора- с горния вижда над водата, с долния под. Стулефорс – сребриста лентовидна риба от неголеми дълбочини на Индийския океан, очите й могат да се обръщат назад или да се изхвърлят напредна дълго „стебло”, за разлика от останалите риби плава вертикално с главата нагоре към повърхността .

   Имат слухови органи и органи на равновесие, свързани помежду си. Слуховите органи са разположени във въздушните мехури. Имат само вътрешно ухо, защото плътността на течностите в тях и водата не се различава. Органите за равновесие са в слуховия орган – при отстраняването му губят ориентация в пространството и падат по гръб или се обръщат на едната си страна. Имат допълнителни органи за ориентация: странична линия-групи от сетивни клетки по протежение на тялото, снабдени с чувствителни израстъци.  Доказано е (Ю.П. Фролов), че рибите не само чуват, но могат и да издават звуци (хидрозвуци), предавани на значително разстояние. Не ги чуваме заради бариерата от повърхностния слой на водата .

   Имат развито обоняние – чифтен орган – носни ямички, свързани с устата.  Ямичките завършват с обонятелни мехурчета, по вътрешността на които има множество сетивни клетки .

   Имат вкусови усещания. За рецептори служат множество вкусови пъпки, разпръснати по епитела на устата и по устните мустачки. Различават сладко, горчиво, кисело и солено. При някой видове (сом, шаран) има вкусови рецептори и по тялото.

   Устните мустачки, а при някои пипалата по главата изпълняват функцията на орган на осезанието. Вибрационната усетливост се осъществява от сетивните клетки на страничната линия. Чувствителни са към промените в температурата на водата . 

   Земноводни (безкраки, опашати и безопашати). Свързващо звено между водата и сушата. Доказателство за прехода: двойнодишащите риби- хриле и докато е сухия сезон използват плавателния мехур за бял дроб. Развива се нервна система: по-голям мозък, още нямат кора на главния мозък, но предния и междинния нарастват.

   Зрение: пригодено за сухоземен живот – клепачи, различават биологични дразнители-храна и опасност. Развита зрително-моторна координация (жабата и мухата, обаче-жабата напада и наподобяващи мухи обекти в движение ,ако бъде поставена в непозната обстановка с изобилие от мухи-може да умре от глад,трудно се приспособява). Различават ултравиолетовите лъчи на спектъра и особено виолетовия цвят.  По-развит слух от предходните, пригоден за сушата, реагират на биологични дразнители само. По-сложно обоняние-отворите на носа служат и за дишане. Вкусови рецептори за киселини и соли, разположени в устната кухина. Рецептори за топло, студено, докосване и болка, разпръснати по кожата. Вибрационна усетливост за движението на водата само при личинките, при зрелите се загубва.

   Влечуги (гущери, змии, костенурки, крокодили). Първит приспособени да живеят изключително на сушата, някой се връщат вторично във водата. Увеличен обем на главния мозък (при крокодилите се появяват наченки на мозъчна кора, съставена изцяло от сиво вещество). По-усъвършенствани обонятелни и зрителни дялове на мозъка, както и аналогичните им органи-анализатори. Отстраняването на полукълбата на мозъка у влечугите за разлика от рибите и земноводните води до нарушаване редица функции като плуване, ориентация, намиране на храна, което доказва съществуването на по-голяма централизация на нервната система, при която основните функции на организма се подчиняват на висшите отдели на главния мозък .

   Птици. По-развит главен мозък, но още липсва мозъчна кора. Увеличени зрителни дялове, за сметка на намалени обонятелни. По-големи очи: окото на малките птици е почти с големината на главния им мозък, а големината на окото у средно големите ястреби се равнява почти на човешкото. Различават цветовете добре колкото човека, но оттенъците на цвета виждат по-лошо. Различават форми на предметите (кръг, триъгълник), рисунки, големини, изображения, при което по степен на различаване най-добре диференцират големината, по-лошо осветеността и цвета и най-лошо формата. Отличен слух-хващат и извън човешкия регистър (ниските тонове). Не добре развити вкусови и обонятелни усещания, заради характера на храненето (в повечето случаи храната се поглъща цяла) .

   Бозайници.Най-висши гръбначни. Някои се връщат вторично във водата (китообразни) и въздуха (прилепи). Множество подобрения на нервната система, като най-развити са приматите, към които спадат съвременните човекоподобни маймуни (горили, шимпанзета, гибони и орангутани) .

   Общи за всички бозайници промени в нервната система спрямо предходните нива (това го няма у предишните):

  Мозък- Увеличаване на обема на полукълбата на предния мозък, които са изградени от бяло вещество отвътре и мозъчна кора от сиво вещество отвън. При висшите бозайници в кората се образуват бразди и извивки, които значително увеличават обема на полукълбата. Всички психични прояви, базирани на условните рефлекси са свързани с функциите на полукълбата на главния мозък. Двете полукълба са свързани с мазолесто тяло (напречна греда, съставена от миелинови нишки). Предните дялове на средния мозък загубват своето значение на зрителни центрове, като функцията се кортикализира. Малкият мозък (локомоторни актове) – вече от 2 полукълба с множество гънки и извивки .

Зрение- Като цяло, по-слабо от птиците, но по-точно и диференцирано: по-добре възприемат форма и големина, разстояние между предметите, определят посоката на движение и т.н. Не всички бозайници имат цветно зрение.

Слух, обоняние, осезание – при повечето е по-добро от човека .

Какво е филогенеза и психика и как се появя живота?Закономерностите и факторите на филогенезата на психиката.

Какво е филогенеза и психика?

   Психика – качество на животните и хората, които притежават нервна система, чрез която могат да отразяват въздействието на дразнители от външната среда и организма.

   Филогенеза - eволюционното развитие на даден биологичен вид .

   Онтогенеза – индивидуалното развитие на организма (индивида) .

   Антропогенеза - eволюционното развитие на човека.

 Как се появя живота?

Чарлз Дарвин (1809-1882)

   Живота се появява след образуването на белтъка от неорганичните вещества. А.И. Опарин казва: "Органичните съединения, въглеводородите, които са необходими за живота се срещат в природата навсякъде и могат да се създават по абиогенен път. Живота възниква при образуването на коацерватни капки в първичния океан. Коацерватните капки представляват колоидни капки от белтъчни вещества, които се обособяват в световния океан в течение на милиони години. С течение на времето се образуват по-сложни системи от такива капки, които се превръщат в протоплазма. Така възникват първите и най-елементарни организмови същества, при които обмяната на веществата се осъществява под формата на асимилация и дисимилация. Наред с това тези организми започват да се размножават чрез просто делене ". 

  Възниква въпроса защо организмови същества, които са значително по-стари от човека не са развили мозък в себе си и не са станали разумни? – "От различните биологични видове през отделните етапи на еволюцията започва развитието на нови същества, които по един или друг начин попадат в нови условия на живот в околната среда. Останалите екземпляри от този вид, които не попадат в нови условия, не еволюират, а запазват стария начин на живот и форма (част от водораслите попадат на сушата и еволюират в сухоземни растения, но останалите водорасли остават в морето и се запазват). От водата излизат земноводните, от тях влечугите, от тях птиците и бозайниците, от бозайниците маймуните".

Закономерностите и факторите на филогенезата на психиката

   Приемаме за водеща еволюционната теория на Чарлз Дарвин, която включва следните основни постулати: Развитието на живите организми е продукт на еволюционен процес. Развитието на природата се базира на естествения подбор, който осигурява приспособяването на организмите към средата. В резултат на приспособяването възникват нови признаци (промени в строежа на организмите), а това води и до нови, по-сложни организми в растителния и животинския свят.

   Тези за влияние на наследствеността и средата върху филогенезата:

• теза неодарвинисти (бихевиористи): решаващо и основно значение за еволюцията има наследствения фактор. Стимулите на еволюцията се намират в наследствената плазма, съдържаща се в половите клетки. Наследствените изменения се дължат на комбинацията на майчините и бащините хромозоми при оплождането. Видообразуването в животинския свят е резултат от случайни мутации, породени от случайна комбинация на хромозомите (4). Този подход дефинира развитието като намаляване и увеличаване или като повторение. Предполага механично пренасяне на закономерностите, характерни за нисшите форми на живот към висшите.   
• теза дейностен подход: Еволюцията е резултат от комбинираното въздействие на наследственост и околна среда, като измененията в околната среда са водещи за измененията в наследствеността. Развитието се разбира като единство на противоположностите (раздвоение на единното на взаимоизключващи се противоположности и отношенията между тях) .

   Филогенезата се подчинява на диалектическия и материалистическия принципи. Според диалектическия: Количествените натрупвания водят до качествени изменения – висшите форми на психиката възникват на основата на нисшите, но качествено се отличават от тях; - развитието е не само растеж, но и промяна, като количественото усложняване води до коренни, съществени промени и скокообразно появяващи се новообразувания. Единство и борба на противоположностите – има борба на вътрешни противоречия, борба между старите, отживяващи форми на психиката и новите, пораждащите се .

   Според материалистическия принцип: Битието е първично по отношение на съзнанието. Психиката, съзнанието, идеите и духа са вторични, т.е. са продукт на развитието на материалния свят и субстрат (мозъка). Следователно психиката не може да бъде изследвана и разбрана извън връзката с мозъка и нервната система.

   Субстрат на психиката е нервната система. Психиката се влияе и от хормоните на жлезите с вътрешна секреция, но хормоналната система се регулира от нервната. Психиката е функция на централната нервна система, функция на мозъка .

    Съществува единство на структура и функции. С прехода към по-висши степени на развитие и повишаването на пластичността на органа възниква относителна независимост на функцията от структурата и възможността за функционално изменение на дейността без да се променя структурата. Това не променя факта на зависимост на функцията от структурата. Съществува и обратната зависимост: структурата зависи от функцията. Младите органи се диференцират и усъвършенстват благодарение на функционирането си. Окончателната форма на  органа (най-вече мозъка) е продукт на функционално развитие: органа функционира развивайки се и се развива функционирайки.