Зрението, като най-мощното сетиво на човека, е предпоставка физическата агресия да впечатлява изключително дълбоко, но агресивни прийоми, при които не се използва физическа сила, имат не по-малко вредни последици. Един побой може понякога да се забрави, за разлика от интриги, клевети и лъжи, които могат да злепоставят един честен човек, като разбият кариерата му или разрушат семейството му. Такива подходи особено масово и рафинирано се използват от политици, държавници, в административни, научни и други среди. Понякога агресивните, кариерни амбиции стигат до брутални лъжи, които могат да засегнат много хора. Вредното влияние на лъжата има исторически измерения. Тя е била повод за войни и унищожаване на хиляди хора, причина за икономически сривове, фалити, отравяния, епидемии и др. 

   Лъжата е един от най-мощните инструменти на агресията, понякога по-опасна и от най-масовото оръжие. Съвременното общество ежедневно е изложено на тежките последици от лъжата, въпреки че тя обикновено е прикрита и резултатът се проявява със закъснение. Често интуицията ни подозира лъжата, но липсват опорни пунктове, за да бъде разобличена. 

 !!!Лъжа- предадена неистина с цел за заблуда или измама!!!

   Лъжа, която включва и елементи на истина, се квалифицира като заблуда. Понякога и една истина може да бъде лъжа, когато някой вярва в нещо и го предава на друг, но се оказва, че не е истина. 

   В съвременните общества няма единна позиция за допустими видове на лъжата. Философите Тома Аквински и Емануел Кант смятат, че всички лъжи трябва да бъдат забранени, като дори смъртта трябва да се предпочита пред лъжата. Те считат, че лъжата е перверзия на естествената речева способност, защото да говориш означава да споделяш собствените си мисли. Освен това, когато някой лъже, се подкопава вярата на цялото общество и по-конкретно хуманността на слушателя се разколебава. Най-силният аргумент на тези философи е, че който лъже, принуждава другия да мисли ирационално и да взима неправилни решения. От друга страна, религията проповядва "не лъжи!", а Библията изобилства с редица лъжи и само някои от тях са добронамерени. 

Днес се признават няколко основни вида лъжи:

  1. Лъжене на деца - често поради тяхната незрялост някои неща се представят  погрешно с цел да не им се навреди. Обикновенно това са въпроси свързани  със секса, митове за дядо Коледа, за чудовища и др.
  2. Бяла лъжа - лъжа, която не предизвиква разногласия и е от полза за слуша¬щия. Някой пада, навяхва си крака, но съобщава, че не чувства болка . 
  3. Лъжа чрез изпускане- когато се позволява на друг да вярва в нещо, че е  истина, а то в действителност е лъжа. В случая се пропуска истината, с което се подкрепя едно невярно твърдение. 
  4. Лъжесвидетелстване- форма на груба лъжа. Представлява изявление под клетва, което може да бъде фалшиво или неистинно, а се ползва като съдебно доказателство. 
  5. Блъфиране - акт на измама, който невинаги се приема като аморален, тъй като се използва при игра, в която този вид заблуда се смята за предимство на играча. 
  6. Индиректна лъжа - твърдение, което не е безочлива лъжа, но цели да нака¬ра някой да повярва в недоказана презумция. (Извършена е кражба и някой твърди, че е видял наблизо циганин.) 
  7. Лицемерното, двулично, неискрено държане-  представлява вежлива форма на лъжа. Може да се приеме като безмислица или замяна на думи вместо лъжа. Ползва се широко в светските кръгове и в някои парламенти, където е  забранено някой да бъде обвинен в пряка лъжа. 
  8. Предпазливо говорене - когато се икономисва определена информация или се пропускат конкретни факти. Това са полуотговори или заобиколни комен¬тари около определен въпрос, целящи да създадат представа за верен от¬говор. Използва се много широко от политици, държавници, отговорни ръко¬водители и специалисти, най-вече в средствата за масова информация, като отговор на провокативни журналистически въпроси. 
    Лъжа

 

Благородната лъжа

   В медицинската практика е нож с две остриета. В някои страни  доминира мнението да се спестява неблагоприятната прогноза на болните с цел да не се депримират и да изживеят по-спокойно последните си дни. В САЩ това се смята за непочтено поведение към болния от професионална гледна точка. Съществува и прогивоположното схващане  че това  е излишна тежката, психотравма, която може да сломи волята и съпротивителните  сили, необходими в борбата с болестта. Освен това възможностите на съвременната наука могат за дни да променят изхода от дадено заболяване, поради което всяка прогноза за изхода на една болест е спекулативна. Американският принцип не крие рискове в тази насока, но той може да има други неблагоприятни последствия. Най-страшното при него е безусловната безнадеждност, която се превръща в житейска драма, след като лекарят е определил остатъка от живота. Преди всичко това е нереалистично и невъзможно, защото може да е налице погрешна диагноза и защото все още не може да се предскаже точният ход на заболяването при определено лечение и при конкретен болен. 

   Една рядко наблюдавана тенденция в миналото, след разпространението на СПИН, взима все по-застрашителни размери. Много мъже и жени след жестоката истина, че са болни от нелечимата болест, изпадат в тежка фрустрация. Обзети от безнадеждност и гняв, те реагират с особен вид агресия, целяща да разпространят заразата сред много хора, независимо че тези жертви нямат никаква вина. Налице е двойствена агресия - лъжа, прикриваща заболяването, и инструментална агресия - акта на заразяване. Този прийом е използван и през вековете при болните от проказа и сифилис. 

   Според някои философи, моралните измерения на лъжата са много трудни за доказване, особено в някои случаи, когато се приема, че тя е добронамерена. Лъжата се смята за допустима, когато спасява човешки живот. Типичен пример за това е Втората световна война, когато за спасяването на един детски живот нацистите са били лъгани, че детето не е еврейче. Аналогично, за добронамерена се приема лъжата, прикриваща безнадеждното състояние на един болен. В съвременния свят границите между зловредната и благородната лъжа са твърде неопределени. Успоредно с разрастването на агресията лъжата заема застрашителни размери и се оказва мощен агресивен инструмент. 

   Независимо от това, че днес с лъжата масово се злоупотребява, борбата с нея е трудна, защото мъчно се доказва, а и даже когато се докаже, тя остава безнаказана. 

   Правени са много опити лъжата да се разкрие по невербален път. Най-широко разпространение има т.нар. полиграф или детектор на лъжата. Чрез него се установяват стресови физиологични реакции, които настъпват в тестуваната личност, когато дава неверни отговори. За тази цел се задават цяла поредица привидно индиферентни въпроси с оглед да се установи различието в показанията на уреда за верен или неверен отговор. Между тях се задава и ключовият въпрос, отговорът на който се отнася към тестовите реакции. Възможностите на тази техника са подложени на сериозна критика. Обиграни или добре тренирани лъжци не могат да бъдат разобличени чрез "детектора на лъжата". Поради това тези резултати не се допускат като доказателство в съдебната практика. От друга страна, се предполага, че операторът може да манипулира изпитвания. Независимо от псевдонаучните елементи на този подход, редица фирми го ползват при наемане на служители или при разследване на злоупотреби. 

   В последните години широко приложение намират редица лекарствени средства или комбинации от тях, т.н. серум на истината. Резултатите не са особено окуражителни, дори се допуска, че някои разузнавателни централи умишлено прикриват провала от прилагането им. 

   Напоследък една нова техника за изследване на интимните мозъчни процеси вдъхва определени надежди при разпознаване на лъжата т.н. магнитнорезонансна спектроскопия позволява да се определи строго локализирана висока функционална активност на мозъка. Това са полета, означавани като "пръстовите отпечатъци" на мозъка. Но явно е необходимо още време, за да се каталогизират зоните в мозъка, свързани с лъжата. 

   Засега най-широко разпространение има психологичната оценка на лъжеца, проявена в израза на лицето, погледа, жестовете и словесния изказ. 







Индиректна агресия
     Примерите за агресия са изключително заразителни в детската възраст. Децата и подрастващите много лесно копират вербалната агресия, дoкато физическата агресия обикновено съпътства физическото укрепване. За разлика от тази характерна особеност при момчетата, при момичетата много по-рано и по-качествено се развиват индиректните форми на агресия. С напредването на възрастта проявите на индиректна агресия (алтернативна агресия) се усъвършенстват и коренно се различават от бруталната и грубиянска "мъжка" агресия. Избягването на директната вербална атака е белег за социално съзряване, защото в това си качество до голяма степен се приближава до нормите на поведение, приети в обществото на възрастните. Използването на индиректна агресия и опитите за разрешаване на конфликти по неагресивен път показва, че момичетата съзряват социално по-рано. От друга страна, това не значи, че индиректната агресия е по-малко жестока. Социалният живот на възрастните също се характеризира с жестокост и момичетата много по-рано се оказват подготвени да се борят в живота, в сравнение с все още незрелите конфликтни стратегии на момчетата. В "почтените" среди на възрастните директната агресия е неприемлива за сметка на многото изтънчени и рафинирани форми на индиректна агресия. Практикуването на този вид агресия запазва обаянието и чара на момичетата, докато момчетата агресори биват заклеймявани. Главната и най-широко практикувана форма на индиректна агресия са лъжите, клюките и интригите. Този похват се простира от привидно невинни подмятания до брутални характеристики, инсинунации и злепоставяния. "Знаете ли, че ... ", "той мирише много неприятно", " ... никога няма да го поканя у нас", "научих за семейството им ... ", "тя била лекувана в психиатрията". Наглед невинната индиректна агресия често оказва жесток и разрушителен ефект върху жертвата. Тя става повод за сриване на репутацията, води до социална изолация, възникване на тежки комплекси и депресии, понякога стигащи до самоубийства или престъпление. При по-възрастните тази форма на агресия проваля кариера, разрушава бракове и може да разсипе един живот. 

   Индиректната агресия може да се изяви и в твърде злокачествени форми. Спекулирайки с мъжкото самочувствие, една жена е в състояние да подведе един мъж да извърши престъпление, като в сянката на извършителя тя остава невинна. По аналогичен начин, един мъж успява чрез комплименти и хвалебствия да манипулира поведението на една жена. 

   Заслужава да се отбележи, че чисто вербалната, обикновено лишена от ругатни и епитети индиректна агресия, изглежда че има по-невинен характер. Това не отговаря на истината, тъй като последствията за жертвата понякога се оказват много по-тежки от една физическа агресия. Освен това индиректната агресия юридически много по-трудно се доказва и законовите основания, за да бъде възмездена, са много по-оскъдни. Не трябва да се забравя, че при индиректната агресия може да има жертва, без дори да се разкрие първоизточникът на агресията. 


   До днес съвременната наука не успя да характеризира точно мотивацията към агресия, като съобразно с множеството тълкувания са налице съществени различия в законовите норми на отделни държави. Така например се признава, че всяко нарушение на целостта на човешкото тяло от друго лице е резултат от агресивно поведение. Това агресивно поведение, обаче, не във всички случаи покрива основната същност на различните формулировки на агресията. Хирургическата намеса нарушава целостта на тялото и никой не би оспорил, че по своята същност това е едно агресивно действие. От друга страна, поведението на хирурга не цели предизвикването на болка или страдание на обекта, от което следва, че в конкретни случаи агресивното поведение има благородна мотивация. Много трудна става интерпретацията на този проблем, когато в резултат на некомпетентност хирургът инвалидизира болния, което може да се тълкува като прекрачване на границата на добронамереното агресивно поведение и превръщането на операцията в некомпетентно агресивно поведение. В тази насока има редица примери. 

 
 Привидно, най-елементарният начин за изключване на подобни прояви на агресията остава елементът от дефиницията, задължително свързан с нанасяне на вреда на другия. От това следва обаче, че при всички случаи на добронамерено поведение, желание да направиш добро или да помогнеш на другия, когато по една или друга причина са налице болка, страдание или вреда, се касае за макар и непреднамерено, но агресивно поведение. Този погрешен възглед на бихевиористите е неприемлив за съвременните психологични принципи и правни норми, защото и противоположната страна на тази концепция е в разрез със същността на агресията. Ако непреднамереното нанасяне на вреда се класифицира като агресия, то целенасоченото действие, целящо нанасянето на вреда, но недостигнало своята цел, следва да се интерпретира като неагресивно поведение. Или, всеки неуспешен опит за убийство не е агресивен акт. 

Форми на агресия

   Фрустрацията е емоционално състояние, което се наблюдава при трудности или невъзможност да се постигне определена цел. Колкото по-важна е целта, толкова по-изявена е фрустрацията. В отделни случаи може да се стигне и до крайна гневна реакция. Източниците на фрустрацията могат да бъдат вътрешни и външни. Вътрешните са свързани със загуба на доверие, страх от социалната обстановка или пречки за постигането на определена цел. Външните фактори могат да бъдат от привидно съвсем незначителни събития до ситуации, застрaшаващи живота. Такава роля могат да изиграят едно улично задръстване, сексуална немощ, безразличие, глад или пълно отчаяние. Тежката фрустрация може да предизвика сериозни отклонения в поведението, защото нарушава дълбоко способността за логично мислене и разстройва съзнанието. В отделни случаи се развиват nристрастеност или маниакалност, които са причина за сериозни неудачи, конфликти и престъпления. Фрустрацията е важен индикатор за проблемите и в личния живот. Тя се проявява в нарушено емоционално равновесие, което в много случаи надхвърля личните преживявания и прераства в агресивно поведение, което става проблем за цялото общество.

Съвременната психология изобилства с примери, обвързващи агресията с фрустрацията. 

   Мотивите на агресията са свързани с нанасянето на такава вреда на  околните или на интересите на други, която ще доведе до благоприятна емоционална промяна и ще  отстрани източника на фрустрация.

   В тази светлина физическата агресия се окачествява като враждебна реакция, която възпрепятства целите на друг индивид или група от хора и се съпровожда с възникването на фрустрация. В действителност главният проблем се състои в това, дали фрустрираният индивид има или не враждебни намерения. Също така не могат да бъдат изключени и случаите, при които агресията не се съпровожда с фрустрация, а възниква самоволно от натрупан стремеж да се оскърби субектът, да се възпрепятстват неговите действия или да му се навреди. В първия случай е налице реактивна агресия, при която обектът е единствен и познат. Най-общо, това са добре известните враждебни отношения между хората, родови вражди, враждуващи банди и групировки, политически партии, религиозни течения и международни отношения. При тях препятстването или засягането на интересите, т.е. фрустрацията, се отстранява не само когато е довела до фрустрация другата страна, но също така, когато в резултат на агресията са извлечени морални, материални или властови облаги. Противоположна на реактивната е спонтанната агресия . При нея причините за фрустрацията нямат конкретен източник. Това е кумулирано поведение в резултат на поредица стресови ситуации (често комплексни и безизходни), които съобразно с конкретните емоционално-психични особености на индивида могат да отключат експресивна , враждебна или инструментална агресия . В действителност при такива личности трябва да се изключи само непреднамерената агресия. Експресивните форми се характеризират с гневен изблик, достигащ до ярост, най-често свързан с удари с юмруци по стени, чупене на предмети, ритане, разкъсване. Тази агресия е особено типична в поведението на децата, която се проявява с рев и нахвърляне с юмруци, чупене на играчки, като във всички случаи източникът е неизвестен, реакцията е краткотрайна и протича по типа на импулсивен афект. 

В зависимост от това как се изявява агресията, могат да се различат три основни форми: 

  1. Вербална агресия е поведение, свързано с опити за унижаване, оскърбяване, опозоряване на определена личност чрез викове, заплахи, псувни и други говорни прояви. 
  2. Физическа агресия е поведение, което включва преки физически атаки като ръгане, мушкане, спъване, ритане, удари с юмруци и всяка друга проява на насилствени действия. 
  3. Индиректна агресия е поведение, което цели да манипулира и интри¬гантства с цел да нарани трето лице, като разпространява лъжи, клевети, тайни и клюки за него. 

Според подбудите и насочеността, агресията може да бъде враждебна и инструментална. 

ВРАЖДЕБНАТА АГРЕСИЯ е насочена към определен обект с цел нанасяне на конкретна вреда. За съжаление, тези концепции за агресията, развивани и въз¬приемани в края на миналия век, днес се опровергават от житейската прак¬тика в нашето общество. Преди всичко се оказва, че при възникване на спон¬танна агресия гневният или яростен изблик не се насочва само към околни предмети, но и към живи субекти, несвързани по някакъв начин със субекта с агресивно поведение. Също така, враждебната агресия, която е насочена към източника на фрустрация днес, може да бъде заменена със случаен обект, кой¬то няма никаква връзка с агресора. Десетки са примерите на агресия в наше време с основната мотивация на агресора спрямо непознати личности "защо ме гледа?", "тоя защо се смее? ", "тоя защо е с шапка?", "защо ми пресичат пътя?", "защо си паркирал тука, аз спирам тук!" и много, много други. 

ИНСТРУМЕНТАЛНАТА АГРЕСИЯ е насочена главно към постигането на цели с неутрален характер, като самата агресия играе ролята на средство, инстру¬мент. Тя се използва обикновено при възпитанието като форма за наказание и начин на шантаж, стрелба покрай тялото или в коляното на заложника и цяла поредица от по-невинни до изключително жестоки инструментални действия (загряването на поялник и вкарването му в аналната област). 

От своя страна, ИНСТРУМЕНТАЛНАТА АГРЕСИЯ се разделя на индивидуално- и социалномотивирана, като може да съдържа АНТИСОЦИАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ - разрушителна, ПРОСОЦИАЛНИ ЕЛЕМЕНТИ - отстраняване на недъзи от об¬ществото, КОРИСТНА - откуп, отмъщение, или БЕЗКОРИСТНА - елиминиране на лоши членове от обществото - престъпници, проститутки, педофили. 

Родител шамаросва детето си, за да го принуди да не общува с лоши улични момчета. Действието е мотивирано от възпитателна гледна точка за нещо, което не трябва да се случва в бъдеще, като този акт следва да се квалифицира като инструментална агресия, но в същото време реакцията на родителя се съпровожда от страх и гняв, насочени към непослушанието на детето, което е типична ВРАЖДЕБНА (ИМПУЛСИВНА) АГРЕСИЯ. Практиката показва, че при повечето конкретни случаи на агресия е налице съчетание между инструменталната и враждебната агресия. По принцип враждебната агресия се открива по-лесно и агресорът по-лесно може да бъде възпрян или разубеден. Извършителите на убийство в състояние на гняв или ярост по¬-рядко стават рецидивисти за разлика от извършилите убийство по време на кражба. Повечето психопати проявяват предимно инструментална агресия, тъй като те пристъпват към агресивния акт хладнокръвно и пресметливо в името на изпълнението на някаква мисия, която да послужи като пример пред обществото. Те прибягват до агресивни актове, независимо от присъ¬дата и наказанието, и са върха в затворническия контингент. Обратно на това, един мъж, който посяга на жена си или на децата си в състояние на гняв, има по-голяма вероятност да се откаже от подобни действия. 

От това следва, че ИМПУЛСИВНАТА АГРЕСИЯ е по-безопасна и се проявява като гневен изблик, но всъщност се дължи на срам или вина, поради което се отнася към моралните емоции. Според Аристотел гневът е реакция на обида и затова е типична форма на морално оскверняване. Съвременните теории върху съотношението фрустрация - агресия приемат, че гневът е реакция на всяко вредно преживяване, което се съпътства от засягане на личните интереси, като сред тях се открояват свободата и авторитетът на личността. 


   Aгресията има инстинктивна природа. Тя е вродено и неотменно качество на по-висшите живи същества, което гарантира борбата за съществуване и оцеляване. По-низшите биологични видове притежават обикновено някакъв защитен механизъм за съхранение (черупки, мимикрия, възможност за бягство, укрития и др.). Стоящите по-високо в биологичната скала организми вече притежават някакво оръжие за защита (отрова, шипове, жила, електрически органи и др.), които се използват само в условията на застрашеност. Едва при гръбначните животни агресивното поведение е форма за извоюване на територия, партньор, плячка, храна. 

Зараждане и възход на агресията

   Трудните природни условия са принуждавали първобитния човек да прибягва до агресия, за да оцелее. Още в тези далечни времена той се възползва от различни оръдия за агресия като камъни, тояги, огън, вода и др. И още в тези далечни времена агресивното поведение от инстинкт започва да се превръща при някои индивиди в грабителско и завоевателско поведение. Оказва се по-лесно вместо да се ловува да се отнеме приготвена храна, съседът да бъде прогонен от домашното огнище, а често пъти да се отнеме и жената му. Затова още от тези примери дефиницията на агресията добива нови измерения, които, противоположно на усъвършенстването на човечеството и развитието на хуманизма, прогресират, за да достигнат до особено жестоките и масови прояви на агресията в наши дни. Агресията придобива изключително сложни форми, като нерядко се насочва пряко към собственото тяло, заразява цели социални прослойки и особено болезнено и пагубно е изявата и в политиката, държавата и междудържавните отношения. 

   Според тълкованието в  българския тълковен речник: Агресивност това е тип поведение, насочено към отстраняване или преодоляване на всяка пречка или заплаха, стремеж към нападение, завоевание, грабителство; Агресия- поведение, насочено към умишлено причиняване на увреда на себе си или на другите. Започва от словесната обида и достига до световните войни.

   Определението на агресията включва и елемент за успешно еволюционно развитие, форма на приспособяване, присвояване на жизненоважни ресурси, както и път за себеутвърждаване. В най-общ смисъл агресията е начин за преодоляване на физическата застрашеност и гарантиране на психичното единство на личността. Тези тълкувания показват, че агресията може да се проявява в различни измерения и с различни качества. Ако в най-благородната си форма тя е елемент от хомеостатичното равновесие между човека и природата, което гарантира съхранението на индивида, то при злокачествената агресия преобладава стремежът на човека към абсолютно господство над другите живи същества, а като най-злокачествена форма се изявява волята за господство над себеподобните. Когато се дефинира агресията, е задължителна оценката на последствията, защото заплахата или физическото действие ограничават свободата и приспособимостта на жертвата. От това следва, че определението на агресията като постъпка или поведение трябва да включва и причиняването на душевно страдание или физическа болка. 

   Агресията е проява на специфично поведение, свързано със заплаха или действие, което накърнява интересите или правата, с което вреди на другия. В този смисъл тя представлява активно действие, което със сила цели постигането на господство или владение. Такова поведение по съвкупност има и емоционално съдържание на враждебност, антагонизъм и ненавист, проявени от един индивид спрямо друг или спрямо определена социална група.    

   Агресията е целенасочено настъпателно разрушително поведение в разрез с утвърдените норми и правила в обществото, която нанася вреда на обекта на нападение (одушевен или неодушевен), причинява физически вреди и обикновено води до психическо напрежение, потиснатост, страх, болка. 

   Агресията се тълкува по определен начин в различните страни според различни култури, философски и психологични течения. В отделни исторически епохи апологети на някои политически режими са приспособявали угоднически представите за агресията, за да бъдат в хармония с дадена доктрина. В древния Рим завоевателната агресия спрямо други народи е била издигана в култ от редица клакьори на режима. Днес според бихевиористите агресията е естествен рефлекс, присъщ на човека, като начин на реакция спрямо физически или психически дискомфорт. Също така не трябва да се забравя, че в САЩ под агресивност  се разбира енергичност или настойчивост, което в определена степен игнорира вредните последствия от дефиницията за агресия. Още по-широкото определение на агресията я характеризира като вътрешната сила на човека, благодарение на която той се противопоставя на външните сили. Не може да се изключи и твърде разпространената представа за нея като конфликт на интереси или несъответствие между стремежите на отделни индивиди или отделни социални групи. 

   От този непретенциозен преглед личи, че засега липсва конкретно и общоприето определение на агресията, защото границите на явлението са много широки и подходите за определянето му твърде различни. В такава сложна и многопластова среда за установяването на агресивно поведение е задължително участието на някои от следните условия: 

  • Противоречие с обществените норми на поведение.
  • Противозаконност (за съответната страна). 
  • Предизвикване на някаква загуба у жертвата. 
  • Криминогенност - умишлено причинена физическа или морална вреда. 
  • Използване на власт, принуда или наказание. 
  • Ограничаване на възможностите за свободно поведение или изход за обекта. 
  • Засегнати интереси на агресора или на обекта на агресия, включващи злонамереност и егоизъм (дори и без да е причинена вреда).


Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.