Лекциите включват следните теми в Word формат
  1. Проблема за предмета, целите и задачите на психологията
  2. Методология и методи на психологията
  3. Етични стандарти на психологията
  4. Професия психолог – характеристика
  5. Психологията в началото на 21 век
  6. Основни тенденции в развитието на психологията през ХХІ век
  7. Проблемът за развитието на психиката и личността. Филогенезис, онтогенезис, антропогенезис. Основен биогенетичен закон
  8. Основни психични състояния. Тревожност, виновност, стрес, страх, фрустрация, еуфория и депресия
  9. Афективни психични процеси настроение, афекти, страсти. Емоции и чувства
  10. Традиционен модел за структурата на човешката психика психични процеси, психични състояния и психични качества
  11. Същност на експериментално-психологическото изследване
  12. Системно-структурен и личностен подход в психологията
  13. Психологическа характеристика на основните дейности игра, учене, труд
  14. Дейностен подход в психологията.Същност и структура на дейността. Дейност и психично развитие.

Изтегли>>>

                              68 страници - документ на Word 

Изтегли>>>

Документа съдържа 12 страници със следните въпроси:

  1. Въведение в КП
  2. Усещане – същност като познавателен процес. Видове усещания
  3. Усещания – общи свойства и закономерности
  4. Възприятие – същност, основни процеси и видове
  5. Памет – видове, основни процеси и теории 

Изтегли>>>



1.   Публика – това е случайно множество от хора, обединено на базата на общ интерес, обща тема за обсъждане, обединени са на базата на редица предмети, които заслужават обществено внимание.
2.   Тълпа – това е случайно множество от хора, обединено на базата на определена емоция. Емоцията обикновено е негативна. Възможно е тълпата да възникне и на базата на позитивна емоция. Когато обаче емоцията е негативна, „заразяването” с емоции става по-лесно. С разгръщането на емоцията се разгръща и насочва поведението на тълпата. Тълпата обособява себе си на базата на определен общ признак и въз основа на този признак осъзнава своето единство. Тълпата не допуска обсъждане, тя е крайно конформна, действа единодушно и целеустремено. В условията на тълпата е възможно да възникнат т.нар. спонтанни, ситуативни лидери. Тези ситуативни лидери могат да използват енергията на тълпата за свои цели.
 Видове тълпи:
  • случайна тълпа – възниква при даден инцидент, при дадено събитие;
  • експресивна тълпа – множество от хора, възникнало на базата на дадени позитивни или негативни емоции, хора, изразяващи радост или скръб;
  • конвенционална тълпа – налице е съгласие между индивидите, включени в тълпата (примерно зрителите на стадиона са конвенционална тълпа). Тази конвенционална тълпа, ако започне да нарушава съгласието, се превръща в действаща тълпа;
  • действаща тълпа – тази тълпа осъществява определени действия спрямо даден обект. 
Действащата тълпа се разделя на няколко вида:
въстаническа – тя осъществява метеж спрямо даден социален обект. Тук е налице класов елемент и макар техните действия да са неорганизирани и спонтанни, при определени условия тяхната дейност може да се превърне в организиран акт на борба
агресивна – участници в расистки изстъпления, линчители, участниците имат причина за агресия, която е от емоционално-личностен характер
грабителска
спасяваща се тълпа – причините за възникването на спасяващите се тълпи могат да бъдат и от природен, и от социален характер (примерно: земетресения, наводнения или пък агресивни действие на полицията или армията)
екстазна тълпа – тя е обособена главно поради резултатите, които са налице от екстаза. Към екстазната тълпа могат да бъдат причислени екстазните действия на религиозните секти, участията в масови молитви и т.н.
Крайна форма на масова неорганизираност на тълпата е паниката (произлиза от името на гръцкия бог Пан, който с грозния си рев е плашел титаните) – паниката всява ужас и уплаха, води до краен безпорядък и хаос. Причините за паниката могат да бъдат много различни. Паниката се прекратява, когато стимулът, който я предизвиква започне да се приема адекватно и осмислено.
  При тази форма на масово неорганизирано поведение изчезва възможността за персонален контрол на поведението.При тълпата е налице взаимодействие между два феномена:
  1. отсъствие на отговорност
  2. присъствие на анонимност
Когато има условия за анонимност се осъществява процес за деперсонализация на личността. В условията на тълпата се изграждат две поведенчески стратегии, в резултат на взаимодействието между анонимността и безотговорността:
  1. Човек не постъпва така, както би постъпил в обикновени условия
  2. Човек върши онова, което не би извършил в обикновени условия
3.    Маса – масата е многочислена аморфна група. Причините за нейното възникване са преди всичко социални. Между членовете на масата няма контакт, няма взаимодействие, но понеже масата се характеризира с класови социални признаци, тя може да се превърне в един организиран субект на целенасочена социална дейност.
  
Една от очевидните причини за включването на хората в организацията е фактът, че сами те не биха могли да постигнат целите си. Затова човек се обединява, асоциира се с другите хора. Има обаче и психологически причини, които карат хората да се включват в организации.
Феноменът „социално улеснение” – въведен е като термин в психологията от Норман Трайплит, който наблюдава много групови изпълнения на хора (предимно спортни) и стига до заключението, че хората постигат по-големи успехи и постижения, когато се състезават в групи. Той също така заключава, че в групата хората сякаш взаимно се улесняват в изпълнението на задачите. Той обяснява това с отделянето на латентна енергия, която изпълнява улеснението. Ефектите, които са базирани на присъствието на другите се наричат социално улеснение.
   Този психологически феномен, който съществува независимо дали  ние го искаме или не, може да се разглежда като детерминант за асоциирането на хората.
Друг детерминант за асоциирането това са индивидуалните потребности.Всеки човек, всеки индивид, носи у себе си потребностна сфера, в която са включени много реални потребности – вродени или придобити. Потребностите определят поведението на човека. Зад всяка дейност стои точно определена потребност.
Една от класическите схеми за класификация на потребностите е тази на Хенри Мърей, според когото съществуват 6 основни групи потребности :
  1. Потребности на амбицията – потребност от реализация, показване и престиж
  2. Материалистични потребности – потребността да притежаваш, да създаваш, да подреждаш да задържаш
  3. Потребности за упражняване на човешка власт – потребности от доминиране, подчинение, съгласие, спазване на правилата
  4. Потребности от увреждане на другите – агресия
  5. Потребности, свързани с любовта между хората – потребност от грижа за други хора, от забавления от това да ти помагат други хора
  6. Потребност от информация – потребност от научаването на информация и от обучаване на други хора
   Всяка от тези групи има социален контекст, свързана е с другите хора. Тези потребности могат да се удовлетворяват само в организацията. Реализацията на потребността от агресия, примерно, обикновено става вътре в организацията.
Друг детерминант на асоциирането е конформността спрямо социалните влияния.
През 50те години на ХХ век американският социален психолог Музафер Шериф прави следния експеримент: той използва т.нар автокинетичен ефект (ако човек дълго време се взира в една точка, той добива убеждението, че точката се движи), като в една тъмна лаборатория карал изследваните лица да се взират в светлинна точка. След това те трябвало да му докладват за движението на точката. Докладите на всички изследвани лица били различни. След това Шериф прави втори опит с друга група изследвани лица, при която си подбира т.нар. подставени лица, които въвежда в същността на експеримента и се разбира с тях, те гласно да докладват за движението на точката. Постепенно останалата част от хората в експеримента започват да твърдят това, което и подставените лица, съгласяват се с тяхното мнение.
На третия етап от експеримента, Шериф отново използва същите лица, но тогава всеки докладва поединично, а не групово. Тогава Шериф вижда, че нормата, наложена във втория етап се запазва, докладите от третия етап са същите като тези от втория.
Крайният му извод от този експеримент, че съществува тенденция индивидите да се съгласяват с мнението на другите или на групата, да се поддават на влиянието на групата. Тази тенденция се нарича конформност спрямо социалното влияние, т.е. човек се съгласява, поддава се на влиянието на другите, конформен е към влиянието на групата.
   Друг детерминант е потребността от социално сравнение. Човек има потребност да се самооценява и да поддържа своята оценка висока и позитивна, затова се сравнява с другите хора, които намира в организираните социални общности, в групите.
Друг фактор е социалното сравнение на емоциите. Според формулата на Уилям Джеймс самооценката е равна на успехите върху претенциите. Обикновено хората сравняват своите способности, за да си поддържат самооценката. Но хората не винаги сравняват само своите способности, те сравняват и своите емоции с емоциите на другите хора. Съществува феномен, който се нарича социално сравнение на емоциите.
Отново през 50те години на ХХ век Стенли Шахтер прави редица изследвания, като примерно избира една група от подставени лица и ги инструктира, че ще ги вкара в лаборатория и ще се прави, че ги бие с електрошокови палки и след това очаква да види какви ще са реакциите на другите, които чакат да са следващите, които ще влязат в лабораторията. Има хора, които описват всичко на пристигащите за експеримента лица. Още със своето пристигане те веднага търсят контакт с чакащите, за да сравнят своите емоции с тези на чакащите Когато подставените лица излизат от лабораторията, всички ги разпитват, т.е. отново сравняват своите емоции с емоциите на другите.
Стенли Шахтер стига до заключението, че индивидите притежават вродена потребност да сравняват своите емоции с емоциите на другите хора. Ако такава възможност липсва, индивидът изпада в напрежение, стрес и дискомфорт.
Следващият детерминант е потребността от сравнение с референтната група. Човек поддържа самооценката си позитивна и висока чрез сравнение с референтната група. Ако човек не може да се асоциира действително с референтната група, той поне мислено се асоциира с нея.
Теорията за социалната идентичност – у индивида съществува тенденция да се асоциира и да действа така, че с постъпките си да облагодетелства само членовете на собствената си група. У човека съществува тенденция да се чувства съпричастен към дадена група. Човек обикновено се асоциира с атрактивни групи.
„Ефект на радост от отразената слава” – този ефект е открит от Робът Чалдини, според когото не всички хора имат възможността да бъдат членове на престижни групи, не всички имат възможност да бъдат звезди. Но ако не могат да бъдат звезди, хората могат поне да се стараят да отразяват светлината на звездите, т.е. да се асоциират мислено с тях.
   Една от основните тези, свързани с общуването е тази за загубата на информация. Когато става въпрос за социални обекти, загубата на информация е много голяма и общуването има много по-неадекватни форми.При възприемането на социални обекти се губи голямо количество информация, защото се разгръща действието на редица съпътстващи общуването процеси и механизми. Един от тези процеси е процесът на категоризация – прекарването на възприемания социален обект през съществуващата в индивидуалното съзнание когнитивна рамка, попиване на характеристики, които, по всяка вероятност, възприеманият обект не притежава. Това предполага загуба на информация, а то от своя страна води неадекватност на общуването.Прекаленото уповаване на процеса на категоризация се нарича процес на стереотипизация или възприемане по стереотип.Хората с по-ниска култура са склонни да възприемат социалните обекти по стереотип.Според гещалтпсихологията фигурата обира енергията на полето. При стереотипите важи същото правило – фигурата обира енергията на полето и фонът не се възприема. Фонът може и да е много силен, но се възприема фигурата, а не той.За неадекватността на общуването способства и т.нар. ефект на първенството и ефект на ореола. 
  • Ефектът на първенството е открит от американския психолог Соломон Аш през 50те години на ХХ век. Той прави следния експеримент:Взема две групи изследвани лица и им диктува 15 прилагателни, описващи човек. На първата група диктува прилагателните, като започва от „интелигентен” и завършва със „завистлив”. Тази група представя описаната личност в позитивна светлина.На втората група Аш отново диктува същите прилагателни, но в обратен ред, започвайки от „завистлив” и завършвайки с „интелигентен”. Когато изследваните лица трябвало да опишат личността, която притежава тези черти, се оказва, че описаната личност вече е представена в по-негативна светлина.В резултат на множество опити се доказва, че първото прилагателно определя когнитивната рамка. Оттук Аш въвежда ефекта на първенството, според който съществува тенденцията първоначално получената информация да оформя впечатленията за социалните обекти.По-нататъшни изследвания разкриват, че първоначално получената позитивна информация оформя впечатленията за непознатите обекти, а последната получена негативна информация оформя впечатленията за познатите обекти.
  • Ефектът на ореола също е свързан с общуването и възприемането на социалните обекти. Той отразява тенденцията да се натрупва еднотипна информация около или за даден социален обект, която заема формата на ореол и пречи на по-нататъшното адекватно възприемане на обекта
   Всяко общество се характеризира с определен начин на производство и собственост и определен начин на разпределение на благата.Социалистическото общество се характеризира с точно определена форма на собственост върху произведените блага и точно определен начин на разпределение на благата. Формата на собственост е държавна, а начинът на разпределение на благата – централизиран. След това формата на собственост става частна и смесена, а начинът на разпределение на благата – децентрализиран.Най-важният елемент в този процес на производство обаче са хората и тяхното взаимодействие. За да се осъществи производственият процес, хората трябва да влязат в контакт, връзка, взаимодействие помежду си.
  •    Взаимоотношенията, в които влизат хората в процеса на производство се наричат производствени отношения.Производствените отношения са обективни и материални.За да се реализират производствените отношения, по някакъв начин тяхното съществуване трябва да бъде оправдано, регламентирано. Това се случва благодарение на социалните отношения. 
  •     Социалните отношения са съвкупността от идеологически, политически, правни, морални, религиозни и друг вид отношения, които се създават между хората в процеса на производството.Социалните отношения са идеални по своята същност, обективни и служат за регламентирането и утвърждаването на производствените взаимоотношения.
  •    Основен елемент в производствените отношения са живите индивиди, които са реализаторът и на двата вида отношения. Следователно живите индивиди изпълняват своите производствени задължения, влизайки в ролеви отношения помежду си (встъпват в отделни роли).Ролевите отношения се реализират в рамките на конкретната група. В рамките на групата индивидът встъпва в ролеви отношения, изпълнявайки предварително предписаната му функция или роля.
  •    При изпълнението на ролите хората влизат в контакт помежду си, взаимодействат си, влагайки определени чувства, емоции, определена пристрастност в това взаимодействие и по такъв начин, с реализацията на ролевите отношения се поражда още един вид отношения и това са т.н. междуличностни отношения.Междуличностните взаимоотношения са от емоционално-психично естество и се образуват на базата на предпочитания, симпатии и антипатии, харесването и нехаресването между индивидите.
Социалните отношения биха били абстракция без междуличностните отношения. Социалните отношения се изразяват чрез междуличностните отношения.Ролевите отношения за безлични по своя характер. Междуличностните са идеални и субективни.Връзката между тези отношения се реализира чрез общуване.
Доказано е, че съществуват две основни тенденции, съпътстващи взаимодействието между индивидите, т.е. има два вида социални мотиви:
  1. Първият вид са т.н. индивидуалистични мотиви, някои ги наричат егоцентрични. Това са онези мотиви, при които личността постъпва само от гледна точка на собствения интерес, пренебрегвайки интересите на другите.
  2. Друг вид са колективистичните мотиви, които са свързани с това, че личността действа в името на колективните интереси, пренебрегвайки собственото си благополучие.
  3.  Някои автори са склонни да търсят и трети мотиви, твърдейки, че има и делови мотиви, хармонична мотивация. Според тези автори, хората много често търсят компромис между тези две тенденции, извличайки полезното от тях. Хората, при които доминират деловите мотиви, постъпват съгласно индивидуалните си интереси, но зачитат и интересите на останалите.
   Мотивите на личността не се формират хаотично, те представляват система от точно определени структури. Мотивът е директно свързан с дейността. Всяка постъпка, всяка дейност е детерминирана от точно определен мотив. Мотивът генерира, подтиква поведението на личността.Терминът мотив произлиза от латинското moveo, което означава движа, задвижвам. Мотивът това е подбудата към действие.Мотивите не са зададени при човека, те се формират в процеса на дейността, при общуването с други хора.
Когато човек се социализира, той усвоява не само умения и навици, но също така усвоява и модели на поведение и начини на постъпване, усвоява социални роли.Ученето на роли започва с усвояването на роли от т.н. значими възрастни. Детето се учи да им подражава, уподобява се с тях, иска да прилича на тях, идентифицира се с тях.

Терминът идентификация се използва в два смисъла: 
  1. Първият се отнася до идентификацията като процес, присъщ на личността в норма. У личността се формира  
  2. Вторият смисъл на термина идентификация се използва и в анализа на личността извън норма. С този термин се обозначава защитен механизъм. Тогава идентификацията не е само уподобяване с друга личност, желание на човека да прилича на личността на другия човек, това е бягство от собствената личност, механизъм, при който човек си въобразява, че всъщност е самия оригинал. Това става, когато човек не може да приеме собствената си личност. 
   Крайният резултат от процеса на идентификация е постигането на идентичност. Постигането на идентичност е може би най-важното в човешкия живот.    Най-важният проблем, пред който човек е изправен през целия си живот е проблемът със смисъла. Съвременното човечество се намира в неравновесие, породено от търсенето на смисъл на своето съществуване..
Видове идентичност: 
  1. Професионална  
  2. Семейна
  3. Религиозна
  4. Етно
  5. Национална
  6. Его 
    Всеки вид идентичност има конкретни измерения и елементи. Не може да съществува национална идентичност без следните елементи:
    1. Историческа територия, отечество
    2. Култура
    3. Държавно знаме, флаг и други репрезентации като герб, химн и т.н.
    4. Символи на религията
    5. Азбука, език
    6. Парични знаци
    Социална идентичност – човек се идентифицира и с групи. Първи за такава идентичност говори Хенри Тейфъл. Той прави експеримент като разделя група лица по несъществен признак (групи, обособени по несъществен критерии, се наричат минимални групи). След като обособява тези две минимални групи, той предоставя възможност на подставени лица от двете групи да разпределят награди. Оказва се, че подставените лица разпределят наградите по такъв начин, че се стараят да облагодетелстват единствено членовете на собствената си група. Този феномен се нарича “вътрешно групово фаворитизиране”. Тази групова тенденция стои в основата на социалната идентичност.
Хората притежават тенденцията да се идентифицират с атрактивни, печеливши групи.
Социалната психология се интересува от психологичните процеси, свойства и състояния на човека, но разгледани в групов контекст, в контекста на взаимодействието на човека с другите хора.

Общата психология се интересува от паметта на човека, социалната психология се интересува от колективната памет. Общата психология ни дава познание за възприятието изобщо – как човек възприема външния свят, социалната психология не се интересува от процеса на възприемане, а се интересува от възприемането на социалните обекти: другия човек, групата от хора, институциите, обществото като цяло. При социалната психология говорим за социално възприятие и социална перцепция.

Предметът на социалната психология се състои в изследването на онези механизми, които се разгръщат у индивидите в процеса на тяхното взаимодействие и общуване.

Всички психологически дисциплини боравят с общи категории и понятия, например категорията личност, но има и категории и понятия, които са характерни само за социалната психология. Такива понятия са социална перцепция, атитюд, социална мотивация, атрибуция (приписване на причинност).

При общуването ни с другите хора ние се питаме не само защо лицето „Х” постъпва така спрямо мен, но си даваме и отговор на въпроса защо. По някакъв начин ние приписваме причинност.

Социалната психология си има и свои методи на изследване като наблюдение, социално-психологически експеримент и т.н.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.