Мотивацията  за постижения според пола

   При неутрални условия жените показват по-високи резултати в мотивацията за постижения по методиката на Маклелънд . Когато бъдат въведени допълнителни условия, свърани с намаляване на социалното одобрение, мотивацията за постижение при жените спада, докато при мъжете се увеличава и задминава тази на жените. Обобщението на данните от всички изследвания обаче не дава основания да се говори за стабилни значими различия в мотивацията за постижение между половете.

Увереност в себе си по отношение на успеха

   В типичния случай, ако на две групи, разделени по полова принадлежност, се даде задача и след описанието й всеки от участниците трябва да прогнозира как ще се справи със задачата, момчетата предвиждат, че ще се справят по-добре от момичетата, а момичетата, че ще се справят в зависимост от ред обстоятелства, свързани със задачата. Тази ниска увереност в себе си има последствия както по отношение на поеманата инициатива, така и при изпълнението . Има условия, които действат като опосредстващи фактори (модератори) на този ефект:

  • ако задачата е от такъв характер, че може да се смята за „женска”, тогава жените са по-уверени в себе си;
  • в ситуации с амбивалентна обратна информация за изпълнението жените са по-неуверени, но ако бъде осигурена еднозначна информация, значими разлики не се наблюдават;
  • увереността в себе си на жените е по-ниска от тази на мъжете, ако изследваните лица са известени, че ще бъдат оценявани в сравнение с другите. Ако ситуацията на съзтезание се неутрализира, не се откриват значими различия.

Оценка на свършената работа.

   Когато мъжете оценяват свършената работа, те обикновено си дават добра оценка и я атрибутират към своите способности. Жените по-често приписват успеха на случайността и късмета, а не толкова на способностите си. Те имат тенденцията да отричат своята отговорност за благополучните ситуации и да поемат отговорност за неблагоприятните , като по този начин принизяват своя реален принос.

Страх от успех.

   М. Хорнър (1972) кара студенти да напишат разказ за първенеца на курса от въображаемо училище и курс. Мъже, които са помолени да напишат разказ за „Джон” като първенец на курса си в медицинското училище, най-често си го представят като щастлив и имащ успех. Жените, които пишат за „Ана” в същата ситуация, често я характеризират като изолирана, отхвърлена и несигурна в себе си. Разбира се, може да се спори дали в случая става въпрос за страх от успех или за адекватно предвиждане на реалните последици, когато младите жени се отклоняват от очакваното поведение. По-късно повтарят изследването, но молят мъжете да пишат за „Том”, които се справя отлично в училище за детски учителки. В този случай изследваните лица демонстрират същия „страх от успеха” както жените в изследването на М. Хорнър.

Стил на себепредставяне


  Диакс (1976) изследва различията между половете в стила и стратегиите на себепредставяне. Установява, че базисната мъжка стратегия е насочена към приемане и подчертаване на собствения статус, при което силните страни, доминантността и компетентността се заявяват по един или друг начин. Жените приемат друга стратегия, при която целта е да се неутрализира статусът, да се създадат добри отношения с другите хора и да се представи „себе си” като типичен случай на способности и равнище на изпълнение. Тези стилове се подкрепят от практиката на социализацията. Освен това съществува и строго разпределение на задачите, които се възприемат като преимуществено женски или мъжки, което също представлява аспект на социализацията. Това как действат представителите на двата пола е до голяма степен функция на разбирането на принадлежността на задачата към двете стереотипни групи.

Потребност от принадлежност

   Жените, за разлика от мъжете, изразяват повече позитивни чувства по отношение на другите и са по-загрижени за своите социални взаимоотношения. Въпреки по-силната си потребност от принадлежност, жените имат по-силни социални забрани за инициативно или автономно социално поведение. Жените имат и преимущество по отношение на социалните прозрение и емпатията.

Половете имат различия в ориентацията в дихотомията сътрудничество/съревнователност. Разликата е не в равнището на тези 2 качества, а за качествено различна насоченост при изпълненията на дейност в условия на съревнование. Докато мъжете са загрижени за съдържанието на дейността, жените са загрижени преди всичко за удовлетворителността на социалната ситуация .


   Въпреки  липсата на данни за съществени различия в когнитивната сфера, изследванията показват, че момичетата имат по-добри постижения в училище през целия курс на обучение, като разликата се стопява към последните класове (когато се наблюдава по-голям процент случаи на преждевременно напускане на училище от момчетата). Тази тенденция продължава и във висшето образование.Момичетата се оказват по-малко склонни да продължат образованието си в университет. Тенденцията е повече момчета да продължават образованието си в университет, въпреки че момичетата имат по-силно положително отношение към обучението и го ценят по-високо (данните са от 70-те от САЩ).

   Друго изследване показва, че равнището на обучение, което момичетата получават, се влияе повече от социалния статус на семейството им, отколкото от академичния успех, докато при момчетата е обратното. Данни сочат, че при студентите от първите курсове половата принадлежност има по-голямо влияние върху съдържанието на стремежите за професионална кариера и обучение, отколкото способностите.


Професионални постижения


„Защо жените са направили толкова малко приноси към цивилизацията? Защо са постигнали толкова малко?” - Тайлър

Хипотези по проблема:

  1. Хипотеза:”Вариации на способностите” - Допускането е, че съществува разлика в разпределението на способностите между половете – жените се подреждат в центъра, а мъжете имат повече представители по двата полюса на континуума. Установено е, че в болниците за умствено изостанали има повече мъже и мъжете са повече сред гениите.  Последния факт е спорен, защото по-нови изследвания показват, че жените със същото равнище на умствена изостаналост по-рядко попадат в клиники поради по-добрата си социализация и по-редки случаи на агресия, което не подтиква близките им да се обръщат към институции. Дали сред жените действително има по-малко гении – това може да се обясни със социокултурните фактори и мъжката социална доминация .
  2. Хипотеза:”Социокултурни фактори” -При изследване в икономическата сфера от 1974  е  установено съществуването на дискриминация по отношение на жените: имат по-ниско заплащане, неравноправни условия при наемане на работа и при освобождаване, по-рядко повишаване в йерархията. О`Лиъри изтъква 2 основни причини за това състояние на нещата. Първата е, че според общия социален стереотип, има приравняване на успешния менаджърски стил с мъжкия модел на поведение, като на тази база се преценява професионалното изпълнение на жената.  Втората е нагласата на самите менаджъри към жените. Много мъже на ръководни позиции смятат, че мъжете ръботници не биха се съобразявали с жени-началници и че в сравнение с мъжете, жените са по-малко надеждни, по-трудно се справят с внезапни критични ситуации и са по-малко подходящи като темперамент за управленски позиции.Подходящ аргумент тук е и вече разгледания социален стереотип за мъжа и жената. Докато жената се определя като в клъстера „топлота-експресивност”, то компетентността, приписвана на мъжете, се свързва с качества катонезависимост, обективност, способности в бизнеса, увереност в себе си, амбиция, лекота при взимане на репения. С други думи, още при социализацията децата биват  приучавани, че професионалните успехи са присъщи на мъжете. Установено е, че хората се подчиняват на този стереотип и при оценка на резултатите от труда на двата пола. При изследването студенти са помолени да ранжират определен брой статии, писани от мъже и от жени, по редица показатели като компетентност, език, информативност, ценност и други. Есетата, представени като написани от мъже, получават по-добри оценки от студентите от двата пола в сравнение с тези, за които е съобщено, че са писани от жени.
  3. Хипотеза:”Биологични фактори” - Голяма част от авторите се придържат към сексистки позиции, утвърждавайки съществуването на вродени полови и родови различия, които са причината за непълноценността на жените в професионално и социално отношение. Обобщени аргументите им могат да бъдат открити при Стивънс . Общата теза на тези автори е, че доминиращата роля на мъжете е “психологическата реалност” на нашия вид, която се детерминира от генетични и неврофизиологични различия между мъжете и жените. Обществото, представено в лицето на родителите, може да модифицира подтиска или преувеличава моделите на сексуално поведение и съзнание, но това, което бива модифицирано, е родова предразположеност, която е вродена и съществува още преди първите родителски въздействия . В подкрепа на тезата се посочват резултатите от няколко социобиологични изследвания, реализирани през 60-те и 70-те години на века. Първото е експериментът на Хът , при който се дават играчка на малки момчета и момичета. Експериментаторите констатирали, че момчетата използват по-оригинално и изобретателно играчката, като тази изобретателност била свързана и с по-агресивно и неспокойно поведение в клас. От тук се прави извода, че творческият подход, самоутвърждаването и дивиргентното мислене са черти, свързани с мъжествеността . Второто изследване e на самият Стивънс и е свързано с анализ на съвременната социокултурна ситуация в западното общество. Съобразно този анализ се констатира “факта”, че в обществото политическата власт е притежавана преимуществено от мъже, което е “пряк израз на биологичната природа на мъжете”, докато, в същото време, жените демонстрират явен недостиг на ентусиазъм там, където става въпрос за обществена дейност. Подчертава се и тенденцията, съществуваща от доста години, изразяваща се във факта, че жените имат възможността да се занимават с политика, както и да работят в професионални и делови организации, но те рядко достигат до върховете на властта в тези сфери, което Стивънс обяснява с липсата на интерес или наличието на някакви вродени недостатъци . Третото изследване е експеримент на Уилсън , при които големи дози мъжки хормони се вкарват в ембрион от женски пол. Твърди се, че в последствие при тези индивиди се появява някаква степен на “мъжественост”, изразяваща се в повишена агресивност, по-голям интерес към кариерата и по-малък към брака, отдаване на предпочитание на “мъжки” играчки, например, пистолети и липса на интерес към женски играчки, например кукли. Основният аргумент тук е, че подобно поведение е свързано с половите хормони, и следователно, е генетично определено  .Четвъртото изследване е проведено отново от Уилсън и цели установяване на различие в навиците при двата пола. Резултатите показват, че момчетата са по-способни да се справят с математиката и са по-агресивни в социалните игри, отколкото момичетата, а момичетата имат по-добре развити вербални способности. На тези основания, Уилсън прави извода, че даже при идентично образование и еднаква достъпност до всички професии, мъжете с голяма вероятност ще продължат да играят непропорционална (преобладаваща) роля в политическия живот, бизнеса и науката. 

   Естествено е крайните сексистки позиции по проблемите на пола да предизвикат ответна реакция у жените. Реакцията е носечена както към оспорване на резултатите от цитираните по-напред изследвания, така и към опити да се формулират недискриминационни концепции за половите различия и ролята  на жените в обществото. Сейърс посочва, че самата идея да се изследват биологичните полови различия от самото начало на тези изследвания е била обвързана с изходното допускане, че биологията е единственото предназначение на жената. По отношение на експеримент на Уилсън, свързан с инфилтриране на мъжки хормони ембриони от женски пол, Сейърс отбелязва, че промените в поведението могат да се дължат на кортизона, който момичетата са получавали след рождението си, а не по причина на това, което се е случило през вътреутробното развитие. Освен това, данните за поведението на момичетата се основават на съобщенията на майките им, които са знаели за провеждания експеримент, и е възможно, майките да са реагирали на наличието на мъжки гениталии при рождението. Към това Сейърс прилага и аргумента, че не е задължително интереса към кариерата в детството да води до заемането на високо място в обществото в зряла възраст. Авторката оспорва и резултатите от изследването на Уилсън, целящо да установи различието  в навиците при двата пола. Сейърс отбелязва, че е трудно за разбиране как по-малката вербална способност при мъжете води до това, те да са “по-подходящи” за политически живот и да доминират в него. Напротив, би било логично да е обратното, ако действително биологията определя социалната роля. Трудно е и да се разбере, как математическите навици са свързани с политическото доминиране. Обобщавайки цитираните от Стивънс данни, Сейърс отбелязва, че твърдението на биологическите детерминисти, според което основната причина за господството на мъжете е мъжката агресия, е неоснователно и не издържа на критика. Приложените данни говорят по-скоро за това, че както в съобществата на маймуните, така и в човешкото общество, преобладават мъжете което е социално придобито явление, реакция на материалните условия на живот, които могат да варират исторически и културно . 


   Данните по-долу са от изследвания от 60-70те години и трябва да се има в предвид, че става дума за статистически значимост, отнасяща се до малки различия в средните стойност на сравняваните групи мъже и жени, а не до конкретни индивиди. В рамките и на двете групи има голям брой индивиди, които превъзхождат в резултатите си голям брой хора от другата група.    Традиционно при изследване на интелектуалните различия между двата пола се изследват общия фактор на интелекта и специалните способност.

1.Общ фактор на интелигентността 

    Поради разнообразни причини повечето тестове за интелигентност са създадени така, че се изключва възможността да се установят значими различия между двата пола. Например, айтем, който се оказва диференциращ по отношение на половете, бива елиминиран и се балансира с неутрален. По тази причина не може да се отговори на въпроса дали съществуват полови различия в общата интелигентност. Изключение правят само най-ранните периоди от живота (първите 5 години), когато е регистрирано известно преимущество на момичетата , но то вероятно се дължи на установеното по-бързо физическо съзряване при тях.

Различия в когнитивните функции при половете


2.Памет

   Съществуват данни, показващи че след 7та година от живота жените имат значимо по-високи показатели по вербална памет отколкото мъжете. Установено е и известно преимущество на жените при запомняне на социално значими стимули като имена и лица на хора . Изследването е проведено с мъже и жени, напуснали училище преди 40 години, като се оказва, че жените се оказват по добри при припомняне на имената и лицата на съучениците си. Има данни, предполагащи преимущество на мъжете при запомняне на социални обекти, но повторни изследвания отхвърлили тази теза.

3.Вербални функции

   Повечето изследователи посочват преимуществото на жените като група в това отношение. Има данни, че при продуцирането на словесен поток, образуването на по-дълги и по-правилни граматически изречения, и по-добър правопис, момичетата превъзхождат момчетата . Не може да се смята, че има полови различия при разбирането на словесен материал и боравенето с него .

4.Пространствени взаимоотношения

   За измерването на способността са използвани различни задачи – улучване на цел, подреждане на предмети по образец, решаване на лабиринти, ментална ротация на предмети или фигури. Използвани са и съответните субтестове на Тестовете за диференциални способности и Теста за базисни умствени способности . Сред авторите има консенсус, че мъжете имат по-високи постижения при боравене с пространствени отношения.  

Не са открити различия в базисните възможности за обучение.

   Жените показват по-високи резултати при: вербална гъвкавост, разбиране при четене, умения за финни разграничения при изпълнения на моторни задачи с пръстите на ръцете. 

  Мъжете показват по-високи резултати при: операции с цифрови взаимоотношения, пресъздаване на визуални пространствени отношения и координация при двигателни задачи, изискващи мускулна сила.

   Няма доказани полови различия при разбирането на вербален материал, изчислителни задачи, аналитично мислене и абстрактни разсъждения.


Полови различия. Половo-ролеви стереотипи.
   Историческия преглед на изследванията на половите различия очертават три основни подхода: различия между половете по отделни психологически характеристики; полът като личносттна променлива и полът като социална категория:

  1. Различия между половете по отделни психологически характеристики: Подходът е насочен към установяване на индивидуалните различия между половете чрез прилагане на тестове. Идеята е да се установи дали двата пола се различават съществено по редица показатели (интелект, когнитивни функции, постижения и т.н.), като полът се приема за биологична даденост .
  2. Полът като личносттна променлива: Подхода на практика третира пола като личностна черта. Приема се, че полът е представен у отделния индивид като едно или няколко, но малко на брой качества, които имат вид на черти и основната задача е да се измерят тези черти .
  3. Полът като социална категория: акцентът тук е изцяло в дефинирането, описанието и измерването на социалните аспекти на пола в дадено общество (социални роли, стереотипи, нагласи, статус и т.н.) .


Половo-ролеви стереотипи

   Във всички популации съществува такъв стереотип, свързан с нагласите при възприемането на половете. Росенкранц  предлага на студенти списък от двуполюсни прилагателни, отразяващи личностни черти. По всяка от тях студентите оценяват типичния мъж и типичната жена. За стереотипни характеристики се приемат тези, за които има сходство във възгледите между по-голямата част от изследваните лица, че единият полюс е по-характерен за единия пол, отколкото за другия. Втора група от изследваните оценява кой полюс от всяка черта представлява по-социално желателно поведение. Резултатите показват, че „мъжките” черти са по-голям брой и са групирани около фактора „компетентност”, докато „женските” изразяват по-скоро фактора „топлота и експресивност”. По този начин мъжете са разглеждани като уверени в себе си, независими, активни, обективни, състезаващи се, амбициозни и способни лесно да вземат решения, докато жените се възприемат като излъчващи мекота, сензитивни към чувствата на другите. Тези данни съвпадат с предложеното от Т.Парсънс разграничение между „инструменталната” роля на мъжа и ”експресивната” роля на жената, т.е. мъжът е по-малко загрижен за междуличностните отношения, отколкото за майсторството и контрола, докато жената е фокусирана върху емоционалните взаимоотношения. Аналогично на изследването на Росенкранц е проведено в български условия от Л.Андреева и Т.Янчева през 1997. Извадката е от студенти и макар да има разлика в историческия период и културните условия, отново са открити два стереотипа – единия за мъжката, а втория за женската роля. Докато „женският” фактор на топлота и експресивност запазва основното си съдържание за българската извадка, „мъжкият” е ориентиран предимно към амбиция и пробивност, а не към компетентност, както е в случея с американското изследване.

   Стереотипа може да изиграе водеща роля при формиране на реалното поведение за това трябва да се внимава с свръхобобщенията, самосбъдващите се пророчества и изследванията в сферата на пола, защото те могат да повлияят стереотипите.


Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.