Положителната корелация между социалния статус и тестираната интелигентност е регистрирана още през I и II св. войни (при служещите в армията). Съществува висока вариативност на IQ вътре в отделните социални групи, която е по-значителна в низшите по социален статус групи (което вероятно отразява по-голямото разнообразие на полученото образование). За 15 професии, избрани по случаен ред и ранжирани от най-ниската в йерархията до "професия" на висшата класа, се наблюдава прогресиращо увеличаване на тестовите резултати по IQ. Тези данни не са съвсем пълни, защото лицата от висшата класа по-рядко постъпват в армията. Но и цивилните изследвания показват аналогична зависимост между тествания IQ и равнището на професионална заетост.

 

Различия в  интелигентността продиктувани от социалния статус

 При изследване на деца е установено, че професионалната среда на родителите се отразява върху интелигентността на децата им. Децата от най-ниските слоеве на населението са и с най-ниска интелигентност. Процедура: децата се разделят на групи според занятията на родителите - техният IQ корелира с професията на родителите (данни по скалата на Станфорд-Бине). Деца, чиито бащи са с висше образование имат средно с 20 точки повече от децата, чиито бащи упражняват ниско квалифициран труд. Разликите не винаги са големи, но са статистически значими. Изследвания проведени с PMAT (Primary Mental Abilities Test на Търстоун) при деца на възраст 10-16 години потвърждават горните изводи - IQ на децата корелира право пропорционално с професионалния (социалния) статус на родителите. Само при много малките деца (в предучилищна възраст) различия не се наблюдават. Обяснението за този феномен е в два аспекта:

  1. тестовете, предназначени за тази възраст е възможно да имат различна природа от тези за по-горна възраст;
  2. наличие на недостатъчно влияние на социалната среда.Най-съществените различия са в областта на вербалния интелект - там зависимостта е ясно изразена. 

   Между социалните групи съществуват големи припокривания на резултатите, както е налице и широк спектър на индивидуалните различия вътре в групата. Изследванията се затрудняват от факта, че много по-голям брой индивиди съставляват низшата класа в сравнение с висшите слоеве. Според Анастази е възможно в низшата класа да се открие по-голям брой хора с висок IQ, отколкото във висшата класа. Изследването, проведено сред ученици с IQ над средната стойност показват, че 17,4% от децата имат бащи от квалифицираните работници, а само 7,9% - бащи от висшата и средната класа. Данните показват, че в абсолютни цифри представителите на работническата класа могат да продуцират повече индивиди с висок IQ, но при относителните цифри групите с по-висок социален статус имат по-голям принос.

   Различия в IQ голям град-малък град-село. При тези изследвания се изхожда от допускането, че в малките населени места живеят предимно представители на работническата класа, поради ограничените възможности за развитие, предлагани от тези селища. Изследвания от 60-те и 70-те на 20-ти век със „Станфорд-Бине” и „Уекслер”(детски вариант) показват, че децата от малките селища демонстрират резултати с 5 тестови стойности при най-малките и с 10 точки при останалите възрасти в сравнение с децата от големите градове. По-късни изследвания регистрират намаляване на това различие съответно на 2 и 5,5 точки. Промените могат да се обяснят с навлизането на информационното общество и глобализацията.


Обяснения на различията в интелигентността,
 по отношение на социалната принадлежност

Влияние на наследствеността върху интелекта

   Хората, израснали в определено социално обкръжение споделят съответния генофонд и специфична субкултура. Освен това, движението на индивидите нагоре и надолу по социалната стълбица зависи до известна степен и от наследствеността. Ако са налице подходящи условия за социална мобилност, най-надарените представители от съответната група могат да преминат в по-горни социални слоеве. И обратно - най-слабо надарените могат да преминат в по-ниски социални класи. Уолър например твърди, че синове, които превъзхождат бащите си с повече от 23 точки по IQ, имат възможност да се придвижат нагоре по социалната йерархия, и обратно. Но пред социалната мобилност, която е следствие от наследствеността (напр. висок IQ) са поставени сериозни етнически (расови), религиозни и класови бариери. (Така например, индивид от висшата класа, придобил богатството си по наследство (от поколения), чийто IQ е с 23 точки по-нисък от този на баща му, трудно ще премине в по-нисък социален слой.)

Влияние на  социалното обкръжение (социално-класови различия в интелектуалната стимулация, която родителите предлагат на децата си). 

   Ако ранният опит на индивидите от по-ниските социални слоеве се различава от този на лицата от по-високите слоеве, това може да е възможно обяснение за различията в интелекта. Изследванията показват наличието на социално-класови различия в интелектуалната стимулация, която родителите предлагат на децата си. Напр. при игра и при учене с детето майките от средната класа са по-отзивчиви, внимателни и по-склонни да помогнат при игра и при решаване на проблеми, в сравнение с майките от по-ниските слоеве. По-високо образованите жени са в състояние да помогнат при решаването на типични ученически проблеми. Майките от средната класа са по-малко склонни да упражняват контрол, основан само на ротителската им власт. Вместо това те предпочитат да дават по-ясни указания за извършване на работата. Тези склонности рефлектират и върху психологическото консултиране - усилията при работа с родителите са насочени към убеждаването им в необходимостта да дават инструкции, а не да се позовават на властта си. Склонността към прилагане на родителската власт е характерна за по-низшите класи.

Употребата на езика

   При средната класа езикът се употребява в по-рафинирана форма - с по-дълги изречения и стремеж за изразяване на по-фините разлики в чувствата на хората, с разбиране на зависимостта между причина и следствие. Работническата класа използва кратки или недовършени изречения, с необработено съдържание, както и контекстна реч. При първите се развива прецизна концептуация, докато при вторите се потиска точността и усета към език.Сензитивният период за усвояване на речта е 3/4 - 7-годишна възраст и е необходима интезивна стимулация в този период. Всичко това има много голямо значение при избора на професия, защото професиите с най-висок статус са свързани с елегантната употреба на езика.


    През 1973 г. Рокич изследва общите жизнени ценности и получава резултати за драстично разминаване в ранжирането на ценностите в различните социални класи:

  1. Чистота - на 2-ро място при низшата класа и на 17-то място при висшата (за която чистотата е априори "гарантирана").
  2. Комфортен живот - на 6-то място при низшата и на 15-то място при висшата класа.
  3. Спасение на душата, истинско приятелство, жизнерадостност, оказване на помощ, подчинение  и учитивост - по-ценени от низшите класи в сравнение с висшите.
  4. Чувство за постижение, сигурност на семейството, вътрешна хармония, зряла любов, мъдрост, способности, въображение, интелектуалност и логичност - са приоритет в ценностната система на по-висшестоящите групи.

Милтън Рокич 1918-1988
Милтън Рокич
1918-1988

   Рокич прави извода, че хората от двете крайни групи идват от различни култури. Бедните са по-религиозни и в по-голяма степен насочени към другите, конформни към традиционните социални ценности, по-малко заинтересовани са от поемането на отговорност и сигурността на семейството, те са по-мотивирани да принадлежат към групата на собствения пол, отколкото за любов и близост с противоположния пол. Бедните приписват по-ниска ценност на компетентността, интелектуалността и самоактуализацията. Тази ценностна ориентация е рефлексия върху родителските концепции за възпитание - онези ценности, които родителите биха искали да видят усвоени у децата си.

   Предходната ценностна йерархия се отразява и на родителските стратегии на различните социални прослойки (ценностите, които родителите биха искали да бъдат усвоени от децата им). Кон (Kohn, 1969) изследва родители от средната и работническата класа, като от списък с характеристики им се предлага да изберат три, които биха искали децата им да притежават. Двете групи подчертават значението на качества като щастие, честност, разсъдливост, подчинение, надеждност, самоконтрол. Средната класа дават приоритет на саморегулацията и разбирането на чувствата на другите хора, докато, обратно, родители от работническата класа отдават предпочитания на ценности, свързани с подчинението и дефинирани отвън стандарти (подчинение, честност, чистота).

   Тези ценностни различия се отразяват и на възпитателните стратегии. Родителите от работническата класа прибягват до физически и други по-сурови наказания при неправилно поведение на децата си (ценят спазването на социалните норми и подчинението). Родителите от средната класа прибягват до сурови (физически) наказания при проява на чувства, свързани с агресивност или избухване, т.е. свързани с нарушен самоконтрол (тези родители най-много ценят самоконтрола).


Същност на различията в социалната принадлежност

   Хората се различават по социалната база, от която произхождат. Тук се включват характеристики като образование на родителите; характер и престиж на професията; равнище на доходите; характеристики на съседската среда; равнище на материален комфорт (споделяне или не на стая, книги, играчки, дрехи и т.н.). Тези фактори оказват влияние върху формирането на личността и нейните компоненти. Всяка от споменатите характеристики на социалната база отразява йерархия от статусни позиции. Така например, колкото по-висок е доходът и образованието на личността, толкова по-висок е и социалният й статус. Статусното разделение е присъщо на всички общества.

Същност на различията в социалната принадлежност


   Определянето на същността на социалните различия започва с Карл Маркс (19 век), които дефинира наличието на социално-класово (икономическо) разделение на обществото. Макс Вебер предлага многомерна стратификация на обществото, детерминирана от икономическите, политическите (сфера на властта) и социалните различия (сфера на престиж или статуса). Р.Нисбет изтъква редица фактори за формирането на социално-класовата принадлежност: отношението към властта, сферите и равнището на богатството, стилът на живот, нивото на образование,значението, придавано на семейството, религиозната и етническа принадлежност, професионалното занятие (последното е водещо за разделението в западните цивилизации).

Методи за измерване на социалния статус и принадлежността към социална група:

1.Подход на репутацията. Статусът на даден човек се определя чрез възприемането му от другите хора. Събира се информация от лица, за които се предполага, че добре познават местната общност и отделните й представители. През 40-те години Уорнър провежда изследване върху неголеми общини, чрез индивиди-информатори, които добре познават отделните представители на общността. Изисква се информация за това кой индивид с кои други е свързан, кой кого посещава, кои индивиди се събират заедно, между кои семейства се сключват бракове, как различните групи се разбират взаимно и т.н. Уорнър установява, че хората създават връзки с подобни на тях - по доход, занятие, местоживеене, религия, политически възгледи, образование. Така се дефинира съществуването на три основни социални групи: висша, средна и низша класа. Всяка една от тези групи може да се раздели на две прослойки - по-високо и по-ниско равнище . По този начин се оформят 6 групи: горна висша и долна висша, горна средна и долна средна, горна низша и долна низша. Недостатъка на метода е, че той може да се използва само в малки и затворени общности.

2.Обективен метод. Допълва предходния и се основава на отчитането на всички характеристики от т.нар. „Индекс на статусните характеристики”. Тези характеристики се детермнират от 4 фактора:

  • занятие (ранжиране по отношение на умения и престижност);
  • източник на доходите (наследство, заплата, социални осигуровки);
  • тип жилище (размер и състояние);
  • жилищен район (местоположение и престижност).

   Всеки критерий е претеглян, като най-висока стойност има факторът "занятие". В по-късни изследвания вместо многофакторния подход се използва само фактора "занятие", защото той умерено корелира с останалите фактори и ги представя.

Ранжиране на занятията по престиж (САЩ):

  1. Професионалисти (хора с висше образование и с много висока квалификация - юристи, финансисти, лекари, консултанти-психолози, университетски преподаватели и т.н.).
  2.  Собственици, мениджъри и лица от  държавната администрация.
  3. Служащи от най-различни равнища (държавни, частни) - чиновници, т.е. "хората с бели якички" без висше образование, но занимаващи се с банково дело, държавна администрация и т.н.
  4. Работници, притежаващи високо квалифицирани умения (с по-висок разряд) - хора, завършили техникуми, средно-специално обучение и др. Наричат се квалифицирани, опитни работници.
  5. Ниско квалифицирани работници - хора, които лесно биват заместени с други. Наричат се полу-квалифицирани работници.
  6. Неквалифицирани работници.


3.Субективен подход. При него самите изследвани лица се самоопределят към кое стъпало на социалната йерархия принадлежат. При изследване в САЩ по самоопределение:

  • Висша класа - 3%
  • Средна класа - 43%
  • Работници - 51% (20% от собствениците на дребни предприятия определят себе си като работници)
  • Социално "дъно" (социално слаби) - 1%

Не са могли да определят своята социална принадлежност или не вярват в класите - 2%


Обобщена класификация на социалната принадлежност.


   Базира се на социологически изследвания в САЩ с предходните методи и  е водеща при следващите интерпретатации. 

1.Висша класа - 1-3%

високо равнище - притежава богатства от много поколения;

ниско ранище - сами са създали богатството си.

2.Средна класа  - 45-50%. Различава се предимно по богатство от висшата, а по типа заетост от низшата. Професиите на тези хора изискват предимно вербални способности и абстрактно мислене и обикновено не изискват ръчни умения и техническа работа. Обикновено разликата вътре в класата се прави на база образование и изисквания на професията (равнище на отговорност и равнище на вземане на решения):

високо равнище - хората с най-престижни професии (юристи, лекари, артисти, учени, меъджъри и др.)

ниско равнище - по-голямата част от принадлежащите към средната класа (чиновници, технически персонал, администрация, дребни търговци, някой професии с висше образование).

3.Низша класа - зависят от уменията, които прилагат в своя труд:

високо равнище – работници с професионални умения

ниско равнище - неквалифицирани работници, неквалифициран ръчен труд.


Полови различия в зависимост от възпитанието и семейството.Агресивност.

   Традиционно чертите зависими от възпитанието и семейството се отнасят към стереотипа за женското поведение. Изследванията показват обаче че половете не се различават значимо в това отношение. Въпреки, че жените се консултират по-често преди да вземат решение за живота си, те са достатъчно самостоятелни при вземането и следването му. Жените са по-подготвени да напуснат родителите си и да водят самостоятелен живот. Мъжете по-често се оказват зависими от възгледите и одобрението на родителите си. 


 Агресивност в зависимост от пола


   Някой данни  сочат, че равнището на агресивност при мъжа е значително по-високо, като това се дължи на генетични причини. В подкрепа на тезата се привеждат следните аргументи:

  • разликите в равнището на агресивност се появяват толкова рано в живота, че е трудно да се предположи, че фактора среда е изиграл някаква роля;
  • мъжете са по-агресивни от жените във всички познати човешки общества;
  • това важи и за приматите, с които имаме общ произход.

   Предполага се, че агресията е свързана с равнището на половите хормони и може да се регулира чрез варирането на техния състав в кръвта.

   Социалните условия също допринасят за равнището на агресията, но последните водят до повишаване и на насилието сред жените, като социалните стереотипи стават все по-либерални в това отношение. Изследванията показват, че ако бъдат предизвикани към агресия, представителите на двата пола не показват значими различия в готовността да реагират агресивно. Разликата се състои предимно в инициирането на агресивния акт и предпочитанията на жените към вербални форми на агресия.



   Тук „мъжественост” и „женственост” се разглеждат като черти на личността, които изразяват психологическа насоченост към определено поведение, свързано с половата принадлежност. Подходът разглежда двата концепта като свързани с традиционните роли, произтичащи от пола, т.е. като комбинация от поведенчески особености, които са в по-голяма степен типични и по-често срещани и в по-голяма степен социално желателни за единия, но не и за другия пол. Съществува определен натиск от страна на обществото биологичните представители на двата пола да поддържат определено поведение, характерно за приетата норма за полова роля в конкретния социум. Понятията „мъжественост” и „женственост” обаче не са свързани с биологичния пол: всеки индивид притежава и от двете, но в различна степен.

Робърт Джеси Столър
Робърт Джеси Столър 1924-1991 
Опитите да се разграничат чисто биологичните различия (биологичен пол) от чисто родовите различия (полова роля) водят до множество обърквания. От многобройните опити да се дефинират половите и родовите различия най-приемливи дефиниции за пол и род, както и за свързаните с тях феномени можем да открием у Столър . Столър предлага термина “пол” да се ограничи в рамките на биологията, като в обема му да се включват: хромозомите, гениталиите, хормоните и вторичните полови белези. Той отбелязва, че полът на човека се определя от алгебричната сума от всички тези качества, като болшинството от хората принадлежат към едната от двете отделни групи, едната от които се обозначава като “мъже”, а другата като “жени”. Родът, от друга страна, е културен или психологически термин, отнасящ се към количеството мъжественост или женственост у човека. Ако оставим на страна това, че у много хора се наблюдава смес от едното и другото, у нормалния мъж преобладава мъжествеността, а у нормалната жена женствеността. Столър въвежда и термините родова идентичност и родова роля. Родовата идентичност е осъзнаването от човека на това към кой пол принадлежи, както и личните и културните аспекти на това осъзнаване. Така човек може да усеща себе си като “мъжествен мъж” или като “женствен мъж”, или (ако е жена) да спори за това, какво обществото очаква от жените. Родовата роля се отнася към явното поведение в обществото, особено по отношение на останалите хора, като в термина се включва и индивидуалната оценка на своя род. Внимателното разграничаване на пол и род се налага, защото родовото поведение (което се разглежда от Столър като придобито (научено), започвайки още от рождението) играе крайно важна роля за половото поведение, което, разбира се, е явно биологично. Разграничаването на двете понятия ни позволява и да изследваме и установим степента, в която на родовото поведение могат да влияят измененията в половата структура, например, промените след кастрация. Аргумент срещу социалната природа на родовото поведение са допусканията, че съществува явно различие в поведението при раждането между момчетата и момичетата. Така например, казват, че момчетата са по-неспокойни преди хранене, но се успокояват по-лесно, а при момичетата е точно обратно. Столър възразява на това допускане, отбелязвайки, че такова различие може да се обясни с усвояването на подобно поведение, което започва непосредствено след раждането. На взаимодействието майка-дете може  да влияе и емоционалното отношение на майката към пола на детето което води до различие както в начина, по който се отнасят към детето, така и в очакванията, които се предявяват към него. От синтеза, който прави Столър, следват два извода. На първо място, в родовото поведение има и биологичен субстрат, макар и да е трудно да се определи точно в каква пропорция. На второ място, доколкото половото поведение включва най-вече интензивните комуникации между хората, е необходимо да разглеждаме това, което се случва между хората, и най- вече това, което се случва вътре в човека – какви неврози, фантазии и желания кипят в него. Всичко това, според Столър, неизбежно води до обръщането към психологията като към основна методология на нашето разбиране на сексуалността . 

Обобщавайки аргументите на редица автори Ничълсън  прави следните изводи: При мъжете и жените ранното детство действително протича по различен начин, поради което различията между двата пола, вероятно, са доста големи. Но от това допускане не следва автоматично, че двата пола фактически функционират психологически по различен начин. Научните данни по този проблем са доста объркани и е трудно да бъдат оценени. Например, наблюденията, според които момчетата строят кули, а момичетата затворени стени, когато им се дават кубчета, може да се разглежда като сходство във функционирането, а не като различие (както обикновено се допуска). И двата пола се интересуват от своите тела и вероятно, от различията между анатомията на мъжа и жената.  И двата пола изразяват този свой интерес по сходен начин - символически, по време на играта с кубчетата. Или, с други думи казано, и двата пола подхождат към различията между половете по сходен начин. Различията в родовата роля и осъзнаването на родовата идентичност следователно, може да се разглежда като нещо, възникващо по сходен начин. Психологическите процеси, с чиито помощ мъжете стават агресивни бизнесмени, а жените грижовни домакини, са еднакви и не бива да се изпада в заблуда поради различията в крайния продукт. Обзорът на съществуващите експериментални данни явно поддържа и потвърждава доводите за “сходство”, подчертавайки огромното влияние на културния фактор . 

   Самюелз  подкрепя идеята за наличието по-скоро на сходство, отколкото на различие във психологическото функциониране на двата пола, отделяйки специално внимание на проблема със майките, които са самотни родители. Според него, в английското общество в момента се наблюдава тенденция да се заклеймява липсата на бащи в семействата. Това се дължи на глобалните промени на родовите роли в обществото, при които женската обществена и личностна активност се увеличава. Това, според Самюелз, води до колапс в механизма, който някога е поддържал мъжката доминация в обществото. Резултатът от колапса в доминацията е, че много мъже стават несигурни в техните родови роли и губят идентичността си. Признак за това са, например,  двойно увеличения брой на самоубийствата при мъжете и силното намаляване на самоубийствата сред жените. Според автора, проблемът е не във физическия пол на родителя, а във родовата роля, която може да бъде изпълнявана и от двата пола. Той въвежда понятието “баща от какъвто и да е пол” . Самюелз допуска, родовата роля на бащата може да се изпълнява и от самотните майки, доколкото ролята включва най-вече способността за поддържане на физическа близост с децата и формиране у тях на способността да се изразяват агресията си .

   Като обобщим направените от постюнгианските автори допускания по проблемите на пола и рода, можем да направим следните по-важни  изводи: 

  1. При формиране на родовата идентичност и родовата роля и при двата пола водеща роля играят културните и социалните фактори, а не вродените полови различия, макар последните също да оказват някакво, неизвестно в каква пропорция, влияние. В този план, е уместно половото поведение да се разглежда като функция на социалните отношения. 
  2. Различното протичане на детството при двата пола не е основание да приемем, че те фактически функционират психологически по различен начин, което пък е основание да приемем, че родителските комплекси функционират по сходен начин и при двата пола. 
  3. Мотивационните личностни диспозиции и при двата пола, отнасящи се до тяхната родова идентичност и родова роля, се формират в по-голямата си част под влиянието на въздействието на реалните родители (или техните заместители) и от двата пола до края на едиповия период. Идентификациите с родителските образи в рамките на този период са основата на функциониращите в зрелия индивид форми на родителските комплекси.Именно тези форми обуславят в по-голямата им част характера и вида на мотивационните нагласи, свързани с родовата идентичност и родовата роля през останалата част от онтогенезата. Така допускаме, че дискутираната по-напред склонност към социална активност и доминация, не е породена от генетичното или неврофизиологичното предимство на физиологичния пол на мъжете, а от доминиращата форма на родителските комплекси. Това допускане позволява да очакваме, че склонността към социална доминация може да се появи и при двата пола. Същото можем да твърдим за склонността към социална пасивност и подчиняемост.

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.