Политически строй.

   Според Минков, допускането, че политическата система влияе на културните различия е необосновано и създава грешното впечатление, че ако един диктатор е свален от власт, или се смени режимът, ценностите, нагласите и поведението на хората ще се променят драматично за кратък период от време. Това би означавало, че държава, управлявана през цялата си история от авторитарни режими и деспоти, на драго сърце би приела западните ценности, като демокрацията и законността, буквално за една нощ, след като диктаторът си отиде . В този план, почти всички явления в съвременните нагласи на българите се обясняват със социалистическото минало. Доказано е, че най-генералните и дълбоки културни особености се формират за столетия, а някои – и то най-важните – дори за хилядолетия. Социализмът е временно явление и няма как да измени коренно една култура, формирана преди повече от 1 000 – 2 000 години. 

Фактори неоказващи влияние на културните различия.

Достатъчно сериозен анализ би посочил, че различията между българите и средноевропейците датират и са се формирали, и са съществували, много преди  социализмът изобщо да го има. Той не е успял да измени коренно нито германското, нито полското или чешкото общество, защото те са запазили почти непокътнати, макар и подтискани, културните си ценности през ерата на социализма, и след неговото падане просто са се върнали към тях. Пример: Според редица изследвания българите са на едно от първите места в света по несработване с колеги в службата и по омраза към колективната работа. Тази черта се е запазила и не е променена от социалистическия строй. 

   Социализмът има една важна рола: той може само да подсили някои културни особености, които са съществували и преди това, или да блокира появата и развитието  на други, но не е в състояние да създаде някаква своя култура, напълно различно от онази на несоциалстическите общества . 


Религия.

    На нея също се приписва способността да създава някакви свои собствени културни особености. Според Минков, религията само поддържа, запазва и налага култура, съществуваща преди появата на религията и породила самата религия. Пример: На арабите им е забранено да отглеждат куче за домашен любимец. Тази норма се повелява от исляма, но по-важния въпрос е: А защо така повелява ислямът? Според Минков, тази забрана съществува в исляма, защото тя изразява някаква необходимост, която е съществувала преди да се появи ислямът и само е намерила израз в него. Добър пример е и фактът, че основните религиозни празници в християнството съвпадат като дати с по-ранни езически празници (Рождество отговаря на празника на слънцето и т.н.)

   Според автора, хора, които са живеели заедно в едно общество много дълго време, често имат сходни ценности, нагласи, поведение и разбирания, дори да принадлежат към различни религии. Пример: българите християни и българите мюсюлмани. Обратното обаче също е вярно: хора, принадлежащи към една религия, но живеещи на различни места, често се различават съществено в оценките, мненията, разбиранията и ценностите. Пример: католиците от Испания и тези в Бразилия; християните от южна и северна Европа; мюсюлманите от Близкия изток и тези от Бангладеш; православните българи и грузинци се различават значително по някои генерални културни особености. 

   Може да се обобщи, че в най-широк смисъл културата създава религиозните различия, както в рамките на една и съща религия, така и между религите.


Образователна система и домашно възпитание. 

   Смята се, че човешките популации се различават в ценностите и поведението си, защото са били изложени на различни образователни системи и са възпитавани по различен начин вкъщи. Според Минков, това не е така защото, домашното и училищното възпитание са само проводник на културните ценности, начин, по който те се предават от едно поколение на друго. Нито училището, нито домът и семейството, не създават някакви свои, типични ценности. Те просто закрепват, налагат, предават, показват ценности, които вече съществуват в дадената култура. Тук остава и въпросът: Ако образователната система и семейството създават културните различия, кое е довело до различията в образователните системи и семействата по света?


   Мотивация за постижения  свързана със социалната принадлежност и тяхното  влияние е изследвано от Раузен, Хес, Бренер и др. Раузен, например, предлага TAT (тематично-аперцептивен тест) за изследване на мотивацията на момчета (на възраст 8-14 години) и установява, че мотивацията за постижения корелира със социалния статус на родителите, т.е. деца от по-високите слоеве имат по-висока мотивация за постижения. Майките от средната класа ценят увереността в себе си и умението за направляване на действията си, като възпитават тези качества у децата си от по-ранна възраст, което може значително да влияе върху мотивацията за постижение. 

Различия в мотивацията за постижения свързани със социалната принадлежност


   Възможно е да съществуват различия и в стимулите, способстващи постиженията - да подсилват или отслабват мотивацията. Децата от по-ниските слоеве имат по-добри постижения при материални награди, в сравнение с получаването само на вербални поощрения. Обратно е стимулирането на постиженията у децата от средната класа. Оказва се обаче, че има данни, противоречиви на това наблюдение. Върху тези резултати влияе един допълнителен фактор - кой точно дава поощрението (материално или вербално), дали е с престиж пред детето или не. Ако спрямо дете от низшата класа е изказано вербално поощрение от уважаван от детето човек, то ще има голямо влияние върху него (така, както е при децата от висшите слоеве). Но в типичния случай това дете ще предпочете материалната награда.


Училищни постижения и социален статус

 Като се имат предвид социално-класовите различия в интелигентността, която е свързана с училищните постижения, то може да се допусне, че има аналогични различия и по този параметър. Съществува положителна корелация между социалното ниво и училищните постижения.

Постижения и аспирации съпоставени със  социалния статус


   Изследвания в САЩ с тест за постижения (с много широк диапазон) показват, че с увеличаване на социалната принадлежност се увеличават и различията в уменията за четене и смятане. Дори и ако разграничението се прави по отношение на доходите на семейството, се наблюдава същата корелация. Според изследванията на Хес (Hess) децата от по-ниските слоеве имат по-ниски училищни постижения. Много важен елемент тук е влиянието на мотивацията за училищни постижения, която е зададена от стандартите на дадена социална среда.

Аспирации към избор на професия и избор на равнището на обучение. 

   Изследване в САЩ в горна училищна възраст, показват висока положителна корелация по отношение на социалната принадлежност. Аспирациите, свързани с желаното равнище на обучение и статуса на избраната професия, корелират със социалния статус. Учениците с предимство в социално-класово отношение се стремят към по-високо образование и по-престижни професии. Това се отнася както за очакванията им (възможностите), така и за желанията.Тази зависимост е налице и при контролирано ниво на IQ. При един и същ IQ социално-класовите различия по отношение на аспирациите имат значение - децата от по-ниските слоеве проявяват и "по-ниски" желания.

   От особено значение е влиянието на родителите, приятелите и връстниците, с които децата се съотнасят. Децата от по-високите слоеве (има се предвид горна средна класа и долна висша клас) са изключително сензитивни по отношение на ротителите и връстниците си - непрекъснато се съизмерват с тях, намират се в конкурентни отношения с връстниците, привързани са към родителите си и се стремят да им подражават. Децата от по-низшите слоеве често обвиняват родителите си, че са бедни и че са ги поставили в неравностойни условия с другите деца. 


Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)

Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.