Агресия в спорта
   Спортносъстезателната дейност задължително включва агресия. Благодарение на спорта хората се научават да преминават деликатния праг, съществуващ между победата и загубата, триумфа и поражението, като едни достигат върхове, а други остават след тях. Фигуративно по-агресивните са победителите, а победените се оказват жертвата. Спортната дейност представлява комплекс от съчетанието на множество качества. Към тях спадат физическото усъвършенстване до атлетизъм, натрупаният с огромни усилия опит, индивидуалният талант и волята, упоритостта, гарантиращи пътя към постиженията. Тренировките развиват тялото физически, но умът има решаваща роля за изграждане на стратегията за победа. Дори в най-грубите спортни дисциплини, свързани с най-пряк побой, интелигентността трябва да вземе връх. Благодарение на спорта укрепва увереността в собствените сили и доверието в треньора и отбора. В спорта следва да доминира честната игра, която е свързана с уважение към противника. Всички описани компоненти включват в определена степен агресивност, от което следва, че ще има победители и победени и в крайна сметка може да се приеме илюзията за агресор и жертва. В действителност спортът е една от най-добрите форми за канализиране на агресията в благоприятна насока. Наред с това спортът е нож с две остриета. 

   Комерсиализацията на спорта през последните години се превърна в машина за пари, за която цел трябваше да се създадат герои и звезди. Като основен елемент на цялостната подготовка и утвърждаване на един спортист е задължително нахъсването и определена доза насилие. У нас най-големи постижения винаги са имали силовите спортни дисциплини, които създадоха плеяда световни и олимпийски шампиони. Българинът изпитваше национална гордост, когато слушаше българския химн и виждаше на стълбичката на победителите нашите здрави и силни момчета. Икономическите затруднения по време на прехода у нас изхвърлиха на улицата и оставиха без поприще по-голямата част от тези младежи. От звезди те се превърнаха в личности, на които им остана само едната физическа сила. Така се създадоха "борчетата", които носеха в себе си дълбоко вкоренения навик за постигане на успех само чрез насилие. При сдружаването си тези лица със силов манталитет намериха единствената им възможност чрез изнудване насилствено да придобиват средства. За да се превърнат в непочтени играчи и насилници, немалка роля изигра специфичната конюнктура в нашия спорт. Отделни треньори прибягваха до непочтени похвати, подкупи, договаряне на изхода от спортни срещи, допинг, нереално премиране и др. По този начин бе изличен напълно принципът за "честна игра" и така вчерашните шампиони бяха изхвърлени без поприще на улицата. 

  Случилото се у нас със създаването на борческите групировки е типична илюстрация за това, как благородната спортна агресия при изопачена мотивация се превръща в насилническо поведение. 


Уроци по насилие
   Oще 2000 г. пр.Хр., древните египтяни са изпадали в екстаз при наблюдаване на пиесата, представяща в детайли погребението на техния бог Озирис. Историците описват, че дни и месеци след представлението са извършвани множество убийства, копиращи примерите от пиесата. Древните римляни и до днес са прочути с техните смъртоносни спортни състезания. Редица исторически факти показват, че огромна част от зрителите на гладиаторските борби са изпадали в екстаз, наблюдавайки жестоките кръвопролития. И до днес насилието се смята за неразривен елемент от редица забавления и удоволствия. В наше време адреналинът съвсем естествено се покачва при наблюдение на борби с петли и кучета, бикоборство, спортна борба или бокс. И ако навремето един боксов мач е наблюдаван от 2000 души, днес благодарение на телевизията го гледат над 2 милиона  любители на бокса. За съжаление, освен спорта, съвременната телевизия бълва филми, комедийни жанрове, драматични поредици, детски програми и анимации, пълни с насилие, жестокост и смърт. Само от 1993 г. до 2001 г. инцидентите с физическо насилие по телевизията са нараснали с 378%. През 2001 г. за 1 час телевизионно време са показвани от 37 до 44 акта на насилие. В европейските страни насилието на екрана през последните години нараства от 183 до 540%. Това не означава, че насилието в Европа има по-големи мащаби от това в Америка, защото високият процент в Европа се дължи на догонване на американците чрез масово разпространение на техни филми. За разлика от известно задържане на много високия процент на физическо насилие около 2000 г., през последните години рязко нарастват примерите с психологично насилие. Засега се смята, че над 80% от телевизионните филми с насилие са продукция от САЩ. Тези продукции са изключително масови, защото са нискобюджетни. Заслужава да се подчертае и още един факт, че над 87% от филмите с насилствени актове се излъчват до 21 часа вечерта, което означава, че е включена почти цялата детска аудитория. 

   Освен масовото излъчване, сцените на насилие от екрана стават по-детайлни, по-брутални, вулгарно-сексуални и изпълнени със садизъм. Понякога детайлите са твърде драматични. Един куршум се движи изключително бавно, навлиза в човешкото тяло, разнасят се пръски кръв и човешка тъкан. Не по-малко заразителни за момиченца са и битките между две жени, които си разкъсват дрехите или си скубят косите. В този контур с детайли се вграждат и професионалните умения на много проститутки. Побоищата между жени и убийството на проститутка с бейзболна бухалка вече са елемент и на няколко видеоигри. 

   Глобализацията на медиите вкара телевизията във всеки дом, а повече-то от децата имат телевизор в стаята си. Упражняването на контрол върху избора на програма е много труден. Около 50-88% от момчетата признават, че имат идоли (със садистични наклонности), като най-добрият прототип от тях е "Терминатор" на Шварценегер. За голямо съжаление това, което се представя на децата като граница между доброто и злото, няма нравствени измерения. Понякога "добрият", който наказва "лошия" далече го превъзхожда в зловещата си изобретателност на насилствени действия. Статистиките показват, че над 70% от "добрите" момчета са перфектни насилници. Най-страшното все пак е, че насилието в най-изопачените му форми се представя като справедливо възмездие. Всички подобни сценарии изобилстват с елементарна и просташка логика и вместо култура от екрана се разпространяват примитивни реплики, простотии и вулгаризми. 

   Музиката и музикалните клипове с всеки изминат ден съдържат все повече елементи на насилие. Водещи фигури в тази насока са Еминем, Мадона, Алис Купар и много други изпълнители с продукция от милионен тираж. Този щрих на насилието включва "или да убиеш жена си", "как да убиеш и изнасилиш майка си" и др. подобни. Още по-вулгарен порно и агресивен характер имат някои наши рап певци. Те се радват на доста голяма почитателска аудитория. 

   Насилието, най-общо и в частност сексуалното, е елемент и на множество видеоигри. Много модерно е да се играе лошият герой, който чрез развихрени криминални фантазии убива невинен свидетел, за да не проговори. Стрелянето без посока и без цел и безсмисленото убиване на невинни и непознати хора е традиционен акт в много игри. Да застреляш отиващи на църква хора и да говориш за убийството, че е лесно и достъпно, все едно, че "убиваш бебе със сатър" е игра, разпространена в милиони екземпляри. Днес се приема, че около 1/3 от децата (от 9 до 17 години) в напредналите страни са вманиачени на тема видеоигри. От тях 60% предпочитат екшън игрите с оръжие, а 4 играят над 30 часа седмично. И всички те са болезнено пристрастени към войнстващите герои, дори и в сайтовете с виртуално насилие. Интернет предоставя възможност да се избере жертва от хиляди истински звезди, като играта започва с въпроса: "Кого искаш да убиеш?". Не-съмнено, пак там непрекъснато се разкриват и интерпретират хиляди престъпления от реалния живот. По обем и крайни изстъпления тези сайтове се конкурират само с богатството и разнообразието от сексуалната сфера. В съвременните масмедии моралната деградация, насилието и жестокостта са представени в непрекъснато изобилие, насаждащо в децата системна омраза към човека и садистични наклонности. 


   Aгресията процъфтява в цял свят, като относително по-приемливи граници има само в европейските страни. Несъмнено, и там тя намира благоприятна почва за развитие, но традиционно по-доброто възпитание и някои утвърдени религиозни принципи играят известна задържаща роля. Това рефлектира и в средствата за масова информация, които ни представят насилнически и агресивни прояви като пикантни случки. Но дори и тези страни не могат да бъдат посочени като пример за подражание, защото точно в тях се разкриват жестоки масови убийства, юмручни сблъсъци в парламенти и най-жестоки и разрушителни прояви, извършени от спортни запалянковци. 

Агресия по света и около нас

   В далекоизточните страни строгото възпитание потиска външната емоционална изява, което в съчетание с по-особените законови рамки до определена степен ограничава външната изява на насилието. За сметка на прикритите форми на агресия в обществото, тя успешно се шири в затворения семеен кръг. 

   В някои африкански страни най-първобитните форми на насилие са средство за съществувание. Липсата на закони, култура и нерядкото завземане и задържане на властта от сатрапи е най-честата причина за изключиtелно жестоки и тиранични режими. 

   В ислямските страни религията формално е против насилието, но на практика именно тя узаконява прилагането му, като се започне от всякакви издевателства върху жените, системно практикуване на насилие от страна на държавата и се стигне до официалното регламентиране и поощряване на тероризма. 

   В САЩ насилието има дълбоки корени, свързани с робовладелчеството при утвърждаване на държавата. То се е превърнало в основен инструмент за преуспяване. С течение на годините, агресията в определена степен се облагородява, но заедно с това се развиват и внедряват редица нови, рафинирани форми на агресивно поведение, гарантиращи блага и власт. Независимо от добрата образователна система, американската нация не може да се похвали със забележителна култура и възпитание. Този факт, наложеният маниер на по-свободно общуване и широкият и лесен достъп до оръжие ограничават задръжките и стимулират агресията. За това особено спомага и мощната филмова индустрия. Чрез нея и под други форми САЩ са най-големите "износители" на агресия в света. 

   Агресията заема неподозирани размери в нашето общество. Малки, 3-4-годишни деца с неистови ревове размахват юмручета и налитат на бой. По-големите със садистично удоволствие мъчат животинки и пребиват другарчетата си. Училищата се превръщат в арена на съревнование по изобретяване и прилагане на агресивни прояви. Ученички интригуват със завидна изобретателност, а други конкурират момчетата в малтретирането и садистичните мъчения. Различен набор от студени и огнестрелни оръжия са достъпни за всеки. Постепенно обществото претръпва към убийствата, извършвани от малолетни. Семейството се превръща в среда на системно насилие. Жени и деца биват пребивани все по-често и по-жестоко. Масово явление е деца да бият, даже да убиват родители, баби и дядовци. Най-тревожна е мотивацията, която се простира от конфликт или дребна свада до най-незначителна материална придобивка. Една от най-грозните страни на насилието е убийството на дете от родната майка, която посяга даже на всичките си деца. 

    Работното място се превръща в изключително опасна среда. Брутални закачки, заплахи, шантаж, пряко физическо насилие и изнасилвания се практикуват както от мъже, така също и от жени. Улицата се оказва и денем, и нощем изключително рисково място по отношение на нападения, кражби и изнасилвания. Тя е средище на безскрупулни бандити и на нея се водят истински войни между банди и групировки. 

   Агресията по пътищата буди изключителна тревога. Тя се практикува повсеместно от силни и слаби, от мъже и жени с изключителна изобретателност в предизвикателствата и без никакво съжаление за последствията. 

    Отдавна арогантността на политици и държавници надхвърля безпардонното им отношение към обикновените хора. Със своите управление и решения те извършват поредица непочтени и агресивни действия, които засягат и вредят болезнено на хиляди хора. Властовите действия· се превръщат в един от най-мощните и масови инструменти за фрустрация на огромни слоеве от населението. 

   По улиците и пътищата се движат стотици незнайни, избухливи типове, социопати, маниаци, изнасилвачи и студенокръвни убийци. Те влизат в домовете ни, извършват гнусните си деяния и остават безнаказани. На всичкото отгоре  телевизиите и пресата бълват директно хиляди сцени на ненаказано насилие, които пресъздават нашата действителност като жесток филм на ужасите. 


   За да просъществува и да се съхрани, всяко човешко същество е заредено с определена доза агресия. Тя се отключва като защитна реакция за преодоляване на определени трудности или заплахи. Агресията е основен компонент на естествения подбор и фактор, който провокира към съревнование, за да може индивидът да се спаси, да преживее или да преуспее. Една относително слаба агресивна реакция подпомага справянето с трудна житейска ситуация, но за по-престижна ниша в социалната йерархия се изисква по-интензивна и всестранна агресивност. За достигането на високи нива в социалната йерархия или "преуспяване" се смята, че е необходима постоянна настойчива агресивност, понякога съчетана с определена доза насилие. Ерудирани и надарени личности са успявали да стигнат до завидни постижения и върхови позиции в обществото, като упорито и задълбочено са използвали "агресията" си не с разрушителна цел, а като могъща творческа енергия в науката, художественото творчество или социалния прогрес. Съществуват възражения за това, че творческият прогрес няма агресивен характер, но точно в тази област е формулирана "благородната" агресия която с интелект, настойчивост и упоритост позволява на определена личност да победи в едно съревнование с почтени средства. В действителност тези примери се оказват изключения, свързани с много талантливи или гениални личности. За съжаление, днес дори и в интелектуалните области агресията навлиза с негативните си форми, като плагиатство, фалшификации, интриги, злепоставяния, дори силови средства. 

   Жалко е, че за решаването на тривиални житейски проблеми се използват грубо агресивни методи. Интригантството, лъжите и шантажът са утвърден стил за злепоставяне на опонента, като гарантират успех в кариерата. Масово се ширят недоверието и съмнението, които водят до пораждане на низки страсти, проявени в нечестни и агресивни постъпки. Особено жестоки са агресивните действия, когато са обусловени от елементарни нужди, като храна, пари, защото липсата им притъпява критичното мислене, отключва първобитни страсти и може да доведе до тежки престъпления, дори и до убийства. 

   Хората не се раждат агресори. Агресията се мотивира от страх, засягане на честолюбието, личните интереси, завистта и много други фактори. Използвайки личните слабости на индивида и чрез системни тренировки, агресията може да се насажда и управлява в определена насока. Част от хората изключително лесно възприемат агресивното поведение. 

   Някои хора имат добре изградени вътрешни задръжки, но житейските трудности и явните нападки срещу тях ги довеждат до агресия, като единствена защитна реакция. На тази основа, в съвременния живот се налага принципът, че за да се предпазим от агресията, която ни заобикаля, е необходимо да я познаваме и прилагаме първи според правилото, че нападението е най-добрата отбрана. По този начин агресията у нас се превръща в начин на живот. Важен аргумент в подкрепа на тази теза са примерите с умни и неагресивни хора, които не могат да преуспеят. 

   Нарушенията в здравословното състояние са мощен стимул, провокиращ агресия. Някои заболявания по своята същност стимулират агресивните прояви. Заболявания на нервната система, предизвикани от засягане на структурите, свързани с емоциите, активират агресивното поведение. Заболявания с изразен болков синдром, стомашно-чревни и чернодробни болести, рак и двигателна инвалидност, често обуславят агресивни прояви. Заболявания на член от семейството, особено такива с безизходен характер, са предпоставка за формиране на цели фамилии агресори. 

   Фрустрацията е основен фактор, провокиращ агресията. В трудния съвременен живот почти няма ден, в който човек да не се почувства засегнат, огорчен, обиден, безперспективен. Това води до преходни или трайни депресивни състояния, които в значителната си част могат да отключат агресия. 

   И накрая, не трябва да се забравя, че всички на пръв поглед благородни пориви за слава, чест, лидерство и власт, задължително са скрепени с изявена агресия, нерядко стигаща до насилие, ползват грубо агресивни методи. Интригантството, лъжите и шантажът са утвърден стил за злепоставяне на опонента, като гарантират успех в кариерата. Масово се ширят недоверието и съмнението, които водят до пораждане на низки страсти, проявени в нечестни и агресивни постъпки. Особено жестоки са агресивните действия, когато са обусловени от елементарни нужди, като храна, пари, защото липсата им притъпява критичното мислене, отключва първобитни страсти и може да доведе до тежки престъпления, дори и до убийства. 

Етикети

3. Фройд (1) агнозии (1) аминокиселини (1) Апкинсън и Шайфри (1) Апраксия (1) ацетилхолин (1) базална (1) безусловен рефлекс (1) биогенни амини (1) болка (1) Бричман (1) Варолиев мост (2) вестибуларeн апарат (1) Вилхем (1) Во и Норман (1) Вунт (1) Възбудимост (1) ганглии (1) Гещалт (1) гируси (1) гръбнак (2) гръбначен стълб (2) дендритнити (1) Ейбрахам (1) Екзистенлист (1) експериментална ретроспекция (1) емпирични предложения (1) епиталамус (1) Инсайт (1) Интелектуален акт (1) КАРЕН (1) картата на Бродман (1) Крейк и Локхарг (1) латентно заучаване (1) мазолесто тяло (1) Маслоу (1) медиатор (1) междина променлива (1) метаталамус (1) мислене (1) молярен бихейвиоризъм (1) невиобихейвиоризъм (1) неврон (1) невропептиди (1) Нелсън и Коумън (1) нервната клетка (1) Области на персонологията (1) око (1) операционализъм (1) парасимпатикусова (1) персонология (1) пирамидни възвишения (1) подкрепа (1) познавателна карта (1) потребността (1) практицизъм (1) Проводимост (1) Проводната функция (1) проприорецептор (1) психологически речник (30) психология (4) Рефлексната функция (1) Речник по психология (30) САМОУВАЖЕНИЕ (1) Сеченов (1) сиво и бяло (1) симпатикусова (1) синапс (1) синаптична цепка (1) соматична нервна система (1) стимул-реакция (1) страх (1) сулкуси (1) таламуси (1) температурен усет (1) Теория за рефлекса (1) Тулвинг (1) усет (1) условен рефлекс (1) Ухо (1) ФИ-феномен (1) функционална психология (2) хипоталамус (1) ХОРНИ (1) Хуманистична теория (1) целеполагане (1) черепно-мозъчни нерви (1) Четирихълмие (1) Dictionary of Psychology (30) Maslow (1) mirnf.fhrs (3) re4nik po psixologia (30) Skinner (1) SOR (1) video (6) William James (1)



Admin is a participant in the Amazon EU Associates Programme, an affiliate advertising programme designed to provide a means for sites to earn advertising fees by advertising and linking to Amazon.co.uk
Яндекс.Метрика
Предоставено от Blogger.